Решение № 51 от 30.04.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Берковица, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100223 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „Топлофикация София ” ЕАД искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ за установяване спрямо ответника С. К. И. съществуването на вземане в размер на сумата от 455.90 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 година до изплащане на вземането, сумата от 97.08 лева - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г., сумата 16.01 лева - главница дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 година до изплащане на вземането, сумата 3.63 лева лихва за периода от 31.05.2019 г. до 19.04.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 696/2022 г. по описа на РС Берковица.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата си молба, че С. К. И., в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се 1 в гр. С., е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като последното е извършено от „Техем сървисис“ ЕООД. Сочи, че съгласно раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от гата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Поради неизпълнение от страна на длъжника на дължимите суми за ТЕ ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 696/2022 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за следните суми, а именно - сумата 455.90 (четиристотин петдесет и пет лева и 90 ст.) лева главница за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2022 година до изплащане на вземането, сумата от 97.08 (деветдесет и седем лева и 2

8 ст.) лева - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г., сумата 16.01 лева главница дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г. , сумата 3.63 лева лихва за периода от 31.05.2019 г. до 19.04.2022 г. , както и направените по делото разноски в размер 25,00 ( двадесет и пет) лева държавна такса и 50,00 (петдесет) юрисконсултско възнаграждение.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи вземането в посочените размери, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 696/2022 г. на РС – Берковица .

Претендира направените заповедното производство. разноски п о настоящото дело и по

Ответната страна С. К. И. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Не спори, че е собственик на топлоснабдения имот.

Оспорва иска. Твърди, че веднага след като е получила извлечение за неплатени задължения е изплатила всички задължения на 26.01.23 г., за което представя 33 броя касови бележки. Заявява, че са й приспаднати задълженията, които са били погасени по давност, като със стрелка на формуляра служителка на ищеца направила отбелязване. Счита, че е погасила всички дължими суми.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, което дружество е било ангажирано да извърши дяловото разпределение за процесния имот. Третото лице помагач поддържа, че дяловото разпределние е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период номативни актове.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

3

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

В случая по делото не е спорно, че ответницата е собственик на имот, находящ се на адрес: гр. София 1510, район Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 151, вх. Е, ет. 4,ап. 145, като с Определение № 321 от 16.10.2023 г. съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване този факт.

Видно от представеното удостоверение за наследници на л. 70 С. К. И. е наследник на Г.Й.К., който е бил клиент на ищеца с абонатен № .....

Предвид изложеното съдът приема, че като собственик на имота ответницата е потребител на топлинна енергия и между нея и ищцовото дружество е налице облигационно отношение за процесния период.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. На съда е служебно известно, че Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила /видно и от публикация във в.

Монитор на л. 55/. ОУ обвързват ответницата дори и без изричното им 4 приемане съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Предвид това се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот:

Не се спори, че имотът се намира в сграда етажна собственост, както и че сградата е топлоснабдена.

Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост се установява и от Протокол на ОС на етажната собственост от 12.06.2002 г. за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение /л. 37 по делото/, Договор от 11.09.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение /л.

35-36/, представените от третото лице – помагач индивидуални справки /л.

116-л.117/, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза /л. 161-л. 174/.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от експертното заключение по СТЕ и предоставените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период.

Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с третото лице помагач

- „ТЕХЕМ

СЪРВИСИС“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода /Договор от 11.09.2002 г. на л. 35-36 от делото , който е сключен въз основа на решение на Общото събрание, обективирано в Протокол от 12.06.2002 г. на л. 37 по делото /.

Вземането на ищеца за извършеното дялово разпределение се основава на осъщественото от етажната собственост възлагане по силата на сключения договор между етажните собственици и третото лице като фирма за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Лицето, което извършва дяловото разпределение се избира от клиентите на етажната собственост при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 5

06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението се извършва от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата наредба/.

В тази връзка следва да се посочи, че доколкото нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ предвижда правомощие на самото топлопреносно предприятие да извършва услугата дялово разпределение, като по негова преценка извършването може да бъде възложено на ФДР /фирма за дялово разпределение/ като подизпълнител, то именно топлопреносното предприятие е легитимирано да претендира плащане на цената на тази услуга.

От експертното заключение по изготвената СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице Г. К. / л. 161-174 по делото/, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период всички измервания са правилно изчислени и в съответствие с изискванията на приложимите разпоредби.