Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 340 от 15.05.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 350/2023
Вид
Решение № 340
Подписан
15.05.2023
В сила
16.06.2023
Състав
Пламен Георгиев Ченджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.100 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Русе, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520200350 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от Е. Я. Н. от гр.Я. ЕГН ********** против наказателно постановление № 38-0003818/20.01.2023г. на директора на РД Автомобилна администрация Русе,с което на основание чл.177 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева.

Жалбоподателят писмено моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Представител на административно-наказващия орган не се явява. С писмо се претендира от съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят работи като водач на товарен автомобил ДАФ тип седлови влекач с две оси с рег. № У6727ВА,към който е прикачено полуремарке с рег. №СТ2195ЕМ с което превозва въглища .

На 01.12.2022г. жалбоподателят управлява същото МПС и извършва курс за превоз на въглища. Натоварва от рудник Траяново 30680кг. въглища и 1 общото тегло на превозното средство става 45160кг. ,което се отразява в кантарна бележка №4356/01.12.22.Около 15:57ч. преминава покрай КПП х.Приста по пътя за гр.Русе. На същото място проверка извършва свид.Д. – инспектор в РД „АА” Русе.Последният извършва проверка на документите на превозното средство управлявано от жалбоподателя и на документите за товара.От отразеното в представената му кантарна бележка приема,че общата маса на превозното средство надвишава максимално допустимата от 40 000кг. за МПС с две оси и ремарке с три оси. При проверката жалбоподателят не представя контролен талон към СУМПС.

Свидетелят съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.100 от ЗДвП. На 20.01.2023г. директорът на РД на Автомобилна администрация Русе издава обжалваното наказателно постановление,с което на основание чл.177 ал.3 от ЗДвП налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева и на осн. чл.183 от ЗДвП – глоба в размер на десет лева. И в обстоятелствената част на постановлението е посочено като нарушение управление на МПС общата маса на което надвишава нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството без разрешително.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства – кантарна бележка,както и от показанията на свид.Д..

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,а разгледана по съществото си е частично основателна .

По т.2 наказателното постановление като необжалвано е влязло в сила.

По т.1 обжалваното наказателно постановление е правилно,обосновано и законосъобразно.

Разпоредбите на ЗДвП не забраняват въобще движението на ППС,които имат максимално тегло по - голямо от регламентираното от разпоредбите на чл.6 и 7 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.Такива ППС могат да се движат по републиканската пътна мрежа,но с конкретно разрешение издаването на 2 което се регламентира от разпоредбите на чл.14 и сл. от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001г. Точно по тази причина един от обективните признаци на състава на нарушението по чл.177 ал.2 от ЗДвП е управлението на претоварено ППС без спазване на установения за това ред. Не се спори относно обстоятелството,че жалбоподателят не притежава разрешение за управление на претоварено ППС издадено по реда на Наредбата.

Нормативния акт регулиращ обществените отношения свързани с придвижването на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата е Наредба №11/2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ.Този подзаконов нормативен акт съгласно §3 от ЗР е издаден на основание чл.139 от ЗДвП и съгласно разпоредбата на чл.1 от същата наредба с нея се определят допустимите размери,маса и натоварване на ос съгласно чл.139 от ЗДвП пътни превозни средства.Според разпоредбата на чл.6 ал.1 б.“б“ от Наредба №11/2001г. допустимата максимална маса за движение по пътищата отворени за обществено ползване на състав моторно превозно средство с три и повече оси с ремарке с две, три и повече оси е 40 t.

При установено от кантарна бележка тегло от 45 160 кг. на управлявания от жалбоподателя по републикански път състав от ППС същият се явява тежко и съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба №11/2001г. може да се придвижва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи – според чл.14 за движение по републиканската пътна мрежа от Агенция „Пътна инфраструктура”. Като е управлявал тежко ППС по републикански път без разрешително издадено от администрацията управляваща пътя,жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП.За това нарушение съгласно обективните признаци от състава на чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП отговорност се носи от водача,а жалбоподателят имал точно това специално качество към момента на извършване на проверката.

При провеждането на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила включително и твърдените в жалбата. Мястото е достатъчно индивидуализирано и точно определено за нуждите на наказателноадминистративното право.

Изпълнителното деяние е точно определено като управление на ППС и съответства на действията на жалбоподателя.Формулирано е по начин който му дава възможност да разбере за извършването на кое точно действие е 3 наказан.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението умишлено. Като водач на състава от ППС е представил превозното средство за теглене и е могъл още преди потегляне да разбере,че теглото на състава не съответства на изискванията за максималното тегло, но въпреки това е предприел управление на тежкото ППС без да поиска и получи съответното разрешение от администрацията стопанисваща пътя.

Приложена е точната санкционна разпоредба предвиждаща санкция за водача на претоварено ППС. При определянето на размера обаче наказващият орган не е съобразил смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и е наложил наказание при наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства. Съобразявайки липсата на други нарушения като смекчаващо отговорността обстоятелство и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието свързано с безопасността на движението както на водача,така и на останалите участници в движението като отегчаващо,съдът намира ,че наказанието следва да се индивидуализира малко под средата на предвиденото за да съответства на правилата на чл.27 от ЗАНН.

В останалата си част като необжалвано наказателното постановление е влязло в сила.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - 840 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му с писмено становище е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е основателно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и не се е явявал в съдебни заседания,а е представял писмени становища и съобразно намаления размер на глобата, съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на положения труд и следва да се редуцира до 420лв., която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-0003818/20.01.2023г. на директора на РД Автомобилна администрация Русе,в частта му с която на Е.

Я. Н. от гр.Я. ЕГН ********** на основание чл.177 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева,като НАМАЛЯВА размера

ПЕТСТОТИН лева. на наказанието

ГЛОБА на

ХИЛЯДА

И

ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация“ Русе да заплати на Е. Я. Н. от гр.Я. ЕГН ********** сумата от 420лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5