Решение № 281 от 18.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Благоевград, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

В. Ковачев

ЕмИ. Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500473 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „С...” О., чрез пълномощника адв. Г. К., срещу Решение № 900093 от 25.03.2022г., постановено по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., с което съдът е уважил като основателни обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал.2 от ГПК, предявени от наследниците на М. Д. А., б.ж. на с. К., поч. на *. и на А. Д. А., б.ж. на с. К., поч. на *г., срещу В. А. А., от с. К. и срещу „С...” О..

С въззивната жалба от „С...” О. срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, като са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта на предявения установителен иск срещу ответника- В. А.

А., който е праводател на „С...” О., по силата на договор за продажба, сключен с НА № *, том *, рег. № *, дело № */2020г. по описа на Нотариус Е. Д.. Възразява се че съставът на съда в РС С. неправилно въз основа на събраните доказателства е приел, че не се установява че В. А. А. е владял процесните имоти- ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор *, ползвани като земеделски имоти- явно, безспорно, непрекъснато и с намерение да ги свои, като се поддържа с жалбата че същият е трансформирал държането на идеалните части на 1 останалите съсобственици във владение за себе си. С въззивната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно е оценил събраните доказателства, като е приел че макар и да е владял процесните имоти повече от 10 години, В. А. А. не е демонстрирал спрямо наследниците ищци, намеранието си за своене на имотите за себе си.

Поддържа се с въззивната жалба от „С...” О., чрез пълномощника адв. К., че за да стигне до неверни правни изводи, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК, тъй като не е обсъждал и оценил свидетелските показания на свидетелите разпитани по искане на ответната страна, а когато по делото са събрани противоречиви гласни доказателства, съдът е длъжен да изложи подробни мотиви защо възприема едни от свидетелските показания, а същевременно не дава вяра на другата група свидетели, като аргументирано изложи доводи защо приема едните, а отхвърля другите в преценката относно правнорелевантните за делото факти.

Поддържа се с въззивната жалба от адв. К., като пълномощник на „С...” О., че по делото пред първоинстанционния съд са събрани убедителни гласни доказателства, че В. А. А. е извършил действия с които е демострирал спрямо останалите наследници намерението си да превърне държането на техните идеални части във владение за себе си, с което ясно и категорично е заявил спрямо останалите собственици намерението си да свои целия имот за себе си./ТР № 1/2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г. на ВС/. Излагат се доводи с въззивната жалба, че от свидетелските показания на свидетелите П. и С. установява се, че след възстановяването на собствеността върху процесните имоти, единствено ответника В. А. А. е осъществявал върху тях непрекъснато, спокойно и безспорно владение в продължение на повече от 10 години, а от свидетелските показания на свидетеля С. се установява и заявеното спрямо останалите наследници негово намерение за преобръщане на държането на останалите наследници във владение за своене на имота за себе си. След като се били събрани братята в с. К., В. А. А. заявил пред тях - ..”нивата я гледам аз, нивата я гледам за лични нужди, да изхранвам животни и семейство”. Според пълномощника на „С...” О., именно тези думи демострират преобращането на държането върху идеални части от имота във владение от страна на В. А. А. на целия недвижим имот.

По аргумент на изложеното, поддържа се от въззивника „С...” О., че дружеството е закупило имота от собственик- В. А. А., придобил собствеността върху ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор *, по давност и легитимиращ се като едноличен собственик на закупените от дружеството имоти.

С въззивната жалба от „С...” О., чрез пълномощника адв. К., направено е оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който неправилно е отказал да спре поради преюдициалност и на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, производството по първоинстанционното гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. № 45/2022г. по описа на РС С..

Излагат се доводи, че предявените искове за подобрения в недвижимите имоти, извършени от дружеството придобило имотите по силата на договор за продажба, чиято основателност е свързана с евентуална евикция на купувача, предявени в отделно гражданско 2 производство, са преюдициални по отношение на исковете за собстевност, предявени от наследниците по силата на реституция по ЗСПЗЗ, срещу В. А. А. и срещу „С...” О.. Излагат се доводи, че в случай на предявяване на тези искове в настоящото производство чрез възражение или чрез насрещен иск, дупостимо би било навеждането по настоящото дело и на възражение за право на задържане в полза на ответника който е извършил подобренията, до заплащането на същите от ищците по исковете за собственост и ревандикация.

С въззивната жалба на „С...” О., иска се от въззивния съд да бъде прието за съвместно разглеждане наред с предявените искове за собственост и ревандикация срещу въззивното дружество- възражение за правото на задържане върху претендираните от ищците идеални части от ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор *, до заплащане на подобренията върху имотите, претендирани от „С...” О. чрез предявените искове по гр.д. № 45/2022г. по описа на РС С..

Изложени са доводи с въззивната жалба, че тъй като от страна на ответника „С...” О., не са направени пред първоинстанционния съд по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С.насрещен иск за подобрения, нито е наведено възражение за право на задържане на осн. чл.

72 ал. 2 от ЗС, а исковете за подобрения срещу всеки един от наследниците и възражението за право на задържане са заявени в отделно исково производство- това по гр.д. № 45/2022г. по описа на РС С., то ако ответника „С...” О. е навел възражението си за правото на задържане пред първоинстанционния съд, същото е следвало да бъде оставено без уважение/Решение № 422 от 17.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 939/2009г. на II г.о. на ГК/ Първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е оставил без уважение искането на „С...” О.- да бъде спряно производството по висящото гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., до приключване с влязло в законна сила решение по гр.д. № 45/2022г. по описа на РС С..

Поради изложените аргументи с въззивната жалба, иска се от въззивника „С...” О. пред настоящата въззивна съдебна инстанция, съставът на ОС Благоевград ако не уважи искането за спиране на производсвото по образуваното в.гр.д. № 473/2022г. по описа на ОС Благоевград, до приключване с влязло в законна сила решение по гр.д. № 45/2022г. по описа на РС С., да допусне възражение за право на задържане на осн. чл. 72 ал. 2 от ЗС в полза на „С...” О., срещу ищците по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., до заплащане на обезщетение за направените от дружеството въззивник подобрения в закупените недвижими имоти, определени с решението на съда по гр.д. № 45/2022г. по описа на РС С.. Искането е основано на т. 4 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието че искането за правото на задържане може да бъде наведено за пръв път и пред въззивната съдебна инстанция.

С въззивната жалба от „С...” О., иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Решение № 900093 от 25.03.2022г., постановено по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., като постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни установителния иск за собственост срещу ответника В. А. А., респ. предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу „С...” О., като отхвърли като неоснователен и 3 предявения иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК за частична отмяна на констативния нотариален акт, с който В. А. А. се е легитимирал като едноличен собственик на процесните имоти на основание придобивна давност.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, депозирана от „С...” О., от адв. Д. Й., като пълномощник на ищците по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Оспорва се наведеното оплакване с въззивната жалба от „С...” О.- за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалваното Решение № 900093 от 25.03.2022г., постановено по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., като се изразява становище че атакувания съдебен акт е подробно мотивиран и обоснован.

С писмения отговор на въззивната жалба от адв. Й., поддържа че определението на първоинстанционния съд по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., постановено от открито съдебно заседание, проведено на 08.03.2022г. е правилно и в съответствие с разпоредбите на закона. Изказва се становище от въззиваемите по делото, чрез пълномощника им адв. Й., че налице е преюдициалност между двете дела между същите страни но тя е обратнапроизводството по гр.д. № 45/2022г. по описа на РС С. е обусловено от изхода по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С./настоящото дело/, поради което първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането за спиране на гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С., до приключването с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. № 45/2022г. по описа на РС С..

Възразява се с писмения отговор на жалбата на „С...” О., че наведеното пред настоящата въззивна съдебна инстанция възражение за право на задържане, във връзка с предявени искове за обезщетения за направените в процесния недвижим имот подобрения, възразява се че същото е преклудирано с изтичане на срока за отговор на ИМ пред първата съдебна инстанция. Излагат се доводи, че съобразно приетото с ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е възражение за правото на задържане да бъде направено за пръв път пред въззивния съд, по изключение и само в две хипотези: когато вземането на ответника е ликвидно, т.е. установено по основание и размер или в случай на предявен насрещен иск за вземането. Тези хипотези не са налице в настоящия случай, поради което искането за приемане на възражението за правото на задържане, следва да бъде оставено от въззивния съд без уважение.

Оспорва с отговора на в. жалба наведеното оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт, основано на доводи че съдът не е коментирал в мотивите си свидетелските показания на свидетелите, допуснати до разпит по искане на ответната страна, като се поддържа че решаващият съд правилно е стигнал до правния извод, че с оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът В. А. А. не е доказал успешно по делото, че е придобил двата процесни имота по давност. В тази връзка излагат се доводи, че от събраните доказателства не се установява останалите наследници на М. Д. А. и А. Д. А., да са се отказали от правото на собственост на наследствения си дял от реституираните 4 земеделски имоти, като в тази насока липсва каквото и да е постигнато споразумение между тях/писмени или устно/.

С писмения отговор от адв. Й., като пълномощник на ищците по гр.д. № 1269/2020г. по описа на РС С.- въззиваеми пред настоящата съдебна инстанция, оспорва се представения договор за доброволна делба като валидно писмено споразумение за делба на наследствените земеделски имоти. Възразява се че не е спазената изискуемата от закона форма за действителност- писмена форма с нотариална заверка на подписите/чл. 35 от ЗС/, а съгласно чл. 83 от Закона за нотариусите, кметовете на населените места нямат правомощия да извършват заверка на договори, които подлежат на вписване, какъвто безспорно е и писмения договор за доброволна делба. Възразява се с писмения отговор на жалбата, че представения по делото договор за доброволно делба е недействителен не само поради липса на форма за валидност, но и поради това че същият не е подписан от всички наследници на М. Д. А. и А. Д. А..