Решение № 151 от 09.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Кюстендил, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261500500172 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№5419/15.04.2026г., подадена от Е. Х.

З., ЕГН **********, с адрес: ***, насочена против решение №171 от 08.04.2026г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№20261510100848 по описа за 2026г. на същия съд.

С обжалвания съдебен акт РС – Дупница е задължил, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, Е. Х. З. да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Д. Й. Б. с ЕГН **********; забранил е на Е. Х. З. да приближава молителката Д. Й.

Б. на по-малко от 100 м., както и нейното жилище за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 05.03.2026г.; осъдил е Е. Х. З. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Дупница сумата от 12.78 евро – държавна такса, както и да заплати на Д. Й. Б. сумата от 306.78 евро – разноски за производството пред РС – Дупница.

С жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е изяснил фактическата обстановка и не е анализирал детайлно събраните доказателства по делото. Изтъква, че решаващият състав не се обосновал кои точно действия от 1 страна на З., респ. настъпилия резултат, е приел за акт на домашно насилие, а общо приел, че между страните възникнал конфликт, при който ответникът нанесъл удари в областта на главата и тялото на молителката, както отправил заплахи и обиди спрямо нея. Подчертава, че неизяснена останала причинно-следствената връзка между нанесените в областта на главата и тялото на молителката удари и приетите от съда наранявания, както и механизмът на получаване на травмата на задната част на рамото. Допълва, че липсват мотиви дали заплахите и обидите са приети като акт на психическо или физическо насилие спрямо молителката. Акцентира върху наличието на несъответствие между твърдените от молителката телесни наранявания и установените от събраните по делото доказателства такива. Излага довод за наличие на активно поведение на молителката в конфликта и защитно поведение от страна на ответника.

Жалбоподателят изразява несъгласие с наложените от съда мерки за защита.

Сочи, че районният съд не посочил кое жилище на молителката визира –находящото се по постоянен адрес в гр.***или жилището й в с.***. Уточнява, че молителката притежава имот, непосредствено до имота на ответника, предвид което счита, че с наложената забрана за приближаване на молителката и жилището й на разстояние помалко от 100 метра се ограничава правото му на собственост и свободно посещаване на собствения му имот. Аргументира се с разположението на жилищните сгради в съседните имоти на страните и твърди, че минималното разстояние, което следва да спазва З. до молителката и жилището й, би следвало да се намали на 20-30 метра.

Възразява срещу наложения от съда период на защита в максимален срок, при определяне на който районният съд не съобразил характера и интензивността на действията на страните и личността на ответника, както и не извършил обективна оценка на риска.

Моли се за отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт. В условие на алтернативност, се иска отмяната му в частта за наложената забрана за приближаване молителката и нейното жилище на по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, като бъде определено разстояние по-малко от 30 метра и срок от 6 месеца. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.

Й. Б. чрез пълномощника адв.К. Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, а първоинстанционното решение се определя като правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа се, че в случая освен представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН са налице и допълнителни доказателства /медицински документ, полицейски протоколи и свидетелски показания/, установяващи извършения на 02.03.2026г. акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо и психическо насилие. Оспорват се възраженията за противоречие в доказателствата и активно поведение на молителката. Твърди се, че установените при медицинския преглед травми напълно съответстват на описания механизъм на упражнено насилие, същевременно твърденията на молителката кореспондират със свидетелските показания относно травмите и състоянието й на страх непосредствено след инцидента.

Изтъква се, че дори при наличие на словесен конфликт между страните, приложението на мерките по ЗЗДН не е изключено. Навеждат се аргументи за неоснователност на оплакването относно прекомерност на определеното от съда разстояние, подкрепени с довода за установено агресивно поведение на ответника и съществуващ реален риск от повторно осъществяване на насилие с оглед обстоятелството на притежавани от страните съседни имоти, като се поддържа, че намаляване на разстоянието до 20-30 2 метра би обезсмислило защитната функция на мярката и затруднило контрола й.

Допълва се, че защитата по ЗЗДН не се ограничава само до едно конкретно жилище, а обхваща всички места, където пострадалото лице пребивава или упражнява обичайни житейски дейности, вкл. адреса по постоянна регистрация в гр.****, и евентуалната липса на изрично изброяване на всички адреси не води до неяснота и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че определеният срок е съобразен с характера и интензитета на извършеното насилие – физическо насилие, съпроводено с агресивно поведение и ескалация на конфликт, както и с обстоятелства като наличието на задържане на извършителя за 24 часа, непосредствената близост на имотите, здравословното състояние на пострадалата и реалния риск от повторяемост.

Излагат се твърдения за новонастъпили обстоятелства и необходимост от налагане на допълнителна защитна мярка. Твърди се, че след постановяване на първоинстанционното решение, въззивникът е продължил противоправното си поведение спрямо молителката като системно осъществявал опити за контакт с нея чрез изпращане на електронни съобщения и многократни телефонни обаждания /20-30 дневно/, въпреки нейното нежелание за комуникация. Посоченото поведение се определя като форма на психическо насилие и тормоз по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.

Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло потвърден, като бъде наложена допълнителна забрана на въззивника по смисъла на чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез електронни съобщения, социални мрежи или чрез трети лица. Претендират се разноските за въззивното производство.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и отговор на същата, намира следното:

Въззивната жалба се прие за допустима, като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, която има право и интерес от обжалването, подадена в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на оплакванията в жалбата, на доводите и възраженията на страните, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – отчасти правилно, поради което следва да се измени. Съображенията са следните:

РС-Дупница е бил сезиран с молба, подадена на 05.03.2026г. от Д. Й. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ******, против Е. Х. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, с която подателката е потърсила от съда защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), за осъществен спрямо нея от страна на ответника – лице, с което се е намирала във фактическо съпружеско съжителство акт на домашно насилие, изразяващ се в това, че на 02.03.2026г. около 20 часа в дома й в с.****, който двамата обитавали съвместно, след употреба на алкохол, З. без причина започнал да проявява спрямо нея словесна агресия, отправяйки обиди и заплахи, която прераснала във физическо насилие – хванал я за косата и ударил главата й в стената, стиснал силно китките на двете й ръце, за да не може да избяга и няколко пъти ударил тялото й в стената, както и, след като тя се освободила и понечила да потърси помощ, обаждайки се на телефон 112, взел мобилния й телефон и го изхвърлил навън.

Търсещото защита лице е представило декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която е потвърдило осъществяването на описаните в молбата действия, представляващи, 3 според него, актове на насилие.

В хода на първоинстанционното производство по почин на молителката са събирани доказателства, посредством разпит на свидетели и представяне на документи.

Установено е, че на 02.03.2026г. в 22.10 часа Д. Б. е посетила болницата в гр.****– МБАЛ „****“ АД, и в Спешното отделение й е бил извършен преглед, за който е оформен лист за преглед на пациент в СО №004488. От документа се установява, че при снемане на анамнезата Б. е посочила, че чувства болки в китките и в областта на дясното рамо, както и, че спрямо нея е било осъществено физическо насилие от мъжа й. При прегледа е констатирано и в документа е посочено, че се наблюдават зачервявания на двете китки и следа от удар по задната повърхност на дясното рамо. Отбелязано е напускане на СО на 02.03.2026г. в 22.25 часа.

В последствие молителката се е обърнала за съдействие към полицията в гр.****, а след това заедно със служители на РУ – *** са отишли в дома й в с.****, където се намирал З., на когото на 03.03.2026г. в 01.40 часа бил съставен и връчен протокол за предупреждение да се въздържа и да не извършва спрямо Д. Б. физическо и психическо насилие.

От показанията на свидетелката Р. Г., живееща в с.*****, след случая молителката я потърсила в дома й. Б. треперела, изглеждала много изплашена и имала видими следи от насилие – червенини по китките на двете ръце, по лявото рамо и по главата. Б. помолила свидетелката да пренощува при нея, разказала й, че Ев.З. я е ударил, след което изхвърлил телефона й. Двете отишли да го търсят, но без успех.

Свидетелката А. Д., която е сестра на молителката, е заявила, че я е видяла на 03.03.2026г., т.е. в деня след инцидента. Молителката била много притеснена и й разказала, че предишната вечер тя и З. се спречкали, той бил в нетрезво състояние и я блъснал в стената, стискал я е и я е удрял, а след това изхвърлил и телефона й.

Въззиваемият не е осъждан и до иницииране на първоинстанционното производство не е са му налагани мерки по ЗЗДН.

Не е спорно по делото, че след описания от молителката случай, З. се е изнесъл от съвместно обитаваното жилище. Също така, не е спорно, че З. притежава в непосредствено съседство до имота на Б. в с.**** къща с двор. За удостоверяване на това обстоятелство във въззивното производство се прие заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №40, том.16, дело №2350 от 01.09.2023г. по описа на СВп. От описанието на УПИ в нотариалния акт е видно, че негов съседен такъв е УПИ, собственост на Й. Б..

От представени и приети от въззивния съд разпечатки на хартиен носител от електронна кореспонденция между страните по мобилното приложение Viber е видно, че след постановяване на първоинстанционното решение Е.З. регулярно е изпращал съобщения или правил опити да разговаря с Б., като или я е уведомявал, че ще посещава имота си, който се намира до нейния, или е заявявал очаквания за съдействие по делото „да отпаднат тия 100м.“, като периодично при комуникацията е отправял обиди спрямо нея („Ало, черешарка ли си, или парена въшка“, „Отърва ме.“, „Чух, че яко бръмчиш, като отвързана.“, „На теб нивото ти е, интелекта на магазина ***“) и закани („Ще те гоня докато мърдаш.“).