Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2254 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16402/2023
Вид
Решение № 2254
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2254 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330116402 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК.

Подадена е молба вх. № **** г. от ЕАД Е. И. – пълномощник на ищеца М. А. В., с която е направено искане да бъде изменено постановеното по делото Решение № 4017/27.08.2025 г., като в полза на процесуалния представител на ищеца бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в разумен и справедлив размер, както и в полза на ищцата да бъдат присъдени сторените от нея разноски за държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

Подадена е и молба вх. № **** г. от ЕАД Е. И. – пълномощник на ищеца М. А.

В., с която е направено искане за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по предявен от ищцата осъдителен иск.

В срок е постъпил писмен отговор на молбата по чл. 248 ГПК от страна на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и на молбата по чл. 250 ГПК, с която моли обективираното в нея искане да бъде оставено без уважение. В тази връзка ответникът посочва, че в предоставената му по делото документация и съдебни книжа, не е налице предявен осъдителен иск от страна на ищеца срещу ответната страна.

Вторият ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД не е взел становище по подадените 1 от ищеца молби по чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК.

Съдът, след като съобрази материалите по делото и изложените от страните доводи, намира следното:

Относно искането по чл. 248 ГПК:

Молбата по реда на чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок и произтича от лице, разполагащо с процесуална легитимация, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С Решение № 4017/27.08.2025 г., постановено по гр. д. № 16402/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с., съдът е уважил предявените от М. А. В., ЕГН **********, против ответниците „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, установителни искове, като е обявил за недействителен Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между М. А. В. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, както и е обявил за недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен между М. А. В. и „Кредит Гаранция“ ЕООД. С посоченото решение съдът се е произнесъл единствено по разноските за адвокатското възнаграждение, дължими в полза на пълномощника на ищцата, за осъщественото процесуално представителство по делото.

В настоящия случай предявените искове са уважени изцяло, поради което в полза на ЕАД Е. И. се дължи възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на ищцата в производството. В представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата М. А. В. и ЕАД Е. И., са налице изявления, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като липсват данни, които да опровергават това. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на спора ответниците са осъдени с решението да заплатят в полза на ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева с ДДС. При определяне размера на дължимото на пълномощника на ищеца възнаграждение съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, реално положения от процесуалния представител на ищеца труд и защитавания материален интерес по делото, както и решение на СЕС по дело С-438/22 и нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., използвана в случая като ориентир. По делата, свързани с потребителски спорове, е налице многобройна съдебна практика, която е константна и непротиворечива. В случая от ищцовата страна не са ангажирани повече от необходимите усилия за представяне на доказателства в подкрепа на исковите претенции. В проведените по делото открити съдебни заседания процесуалният представител на ищеца не се е явявал, а подаваните от него преди о. с. з. молби по хода на делото, в които не са излагани допълнителни доводи относно предявените по делото искове, не налагат извод, че размерът на възнаграждението 2 следва да бъде завишен. Предвид изложеното, съдът счита, че така определеният размер на възнаграждението е съответен на положените от адвоката процесуални усилия по делото. В този смисъл, подадената молба вх. № **** г. от ЕАД Е. И. – пълномощник на ищеца М. А. В., следва да бъде оставена без уважение в частта, в която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение относно определеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева с ДДС в полза на ЕАД Е. И..

По отношение на обективираното в молба вх. № **** г. искане за присъждане в полза на ищцата М. А. В. на сторените от нея разноски по делото за държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира същото за основателно. С оглед изхода на спора по предявените в настоящото производство установителни искове за обявяване недействителността на процесните два договора – за кредит и за поръчителство, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 152,36 евро, с левова равностойност 298 лева (148 лева – дължима държавна такса за предявените два установителни иска и 150 лева – депозит за експертиза). В тази връзка следва да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 4017/27.08.2025 г., като ответниците следва бъдат осъдени да заплатят на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото в общ размер на 152,36 евро (с левова равностойност 298 лева).

Относно искането по чл. 250 ГПК:

По отношение на направеното в молба вх. № **** г. от ЕАД Е. И. – пълномощник на ищеца М. А. В., искане за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по предявен от ищцата осъдителен иск, на първо място следва да се посочи, че непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с предмета. В настоящия случай съдът се е произнесъл в съответствие с отправеното от ищцовата страна искане, съобразно заявения петитум, като е разгледал и се е произнесъл по предявените в настоящото производство установителни искове за прогласяване нищожността на процесните договори. Няма предявени от страна на ищцата осъдителни искове нито срещу първия ответник, нито срещу втория ответник. Това е видно, както от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, касаещи единствено сочената от ищцата нищожност на процесните договори, така и от формулирания петитум (л. 8 от делото), който съответства на изложените фактически твърдения, а именно – отправеното към съда искане е за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** г., както и нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. В исковата молба липсват твърдения за осъществени от страна на ищцата плащания на конкретни суми в полза на 3 ответника/ответниците, липсва и отправено към съда искане в тази връзка. Предмет на настоящото производство е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от ищцата срещу първия ответник и установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от ищцата срещу втория ответник. Не са предявени осъдителни искове от страна на ищцата срещу ответниците, поради което и с оглед диспозитивното начало, съдът не би могъл да уважи така направеното искане за допълване, обективирано в молба вх. № **** г. Ето защо, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 4017/27.08.2025 г., постановено по гр. д. № 16402/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с., като:

ОСЪЖДА ответниците „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, да заплатят на М. А. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в общ размер от 152,36 евро (с левова равностойност 298 лева), представляваща сторени от ищцата разноски по делото за държавна такса по предявените установителни искове и депозит за съдебносчетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № **** г., подадена от ЕАД Е. И. – пълномощник на ищеца М. А. В., ЕГН **********, в частта, в която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение относно определеното от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД Е. И..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в молба вх. № **** г., подадена от ЕАД Е. И. – пълномощник на ищеца М. А. В., ЕГН **********, искане за допълване на Решение № 4017/27.08.2025 г., постановено по гр. д. № 16402/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с., с произнасяне по непредявен от М. А. В., ЕГН **********, осъдителен иск в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4