Решение № 119 от 19.10.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

19.10.2020 град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

23.09.2020 година

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева от Окръжна прокуратера –

Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

78 по описа за

2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от община Кърджали, с ЕИК ***, представлявана от кмета А. А. О., против Решение №100 от 19.03.2020 год., постановено по АНД №209/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.

Касаторът заявява в жалбата, че счита така постановеното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК, поради което подава касационна жалба и излага следните съображения:

Твърди, на първо място, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение след превратен анализ на доказателствата, събрани по делото и освен това, същото било постановено в противоречие със съдебната практика на административните съдилища и ВАС. В тази връзка намира, че отново следва да посочи, че твърдяното административно нарушение, видно от Констативен протокол №***/*** год., е открито от служители на ДАМТН на 22.03.2019 год., а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 12.08.2019 год., т.е. след изтичане на давностния срок, предвиден в чл.34 от ЗАНН. Сочи, че давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо и че по подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение/В т.см. -Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 год. по тълк. дело №1/2014 год. на

Върховен касационен съд и Върховен административен съд/. Сочи също, че тримесечният срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) се отнася както за случаите, когато едновременно с откриване на нарушението, се открива и неговия извършител, така и за случаите, когато към момента на констатиране на нарушението, неговият автор е неизвестен с уговорката, че в последния случай, АУАН може да се състави в тримесечен срок от установяване авторството на нарушението, но не по-късно от изтичането на 1 година от извършването на нарушението, съответно две години

- за митнически данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения и че срокът започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят, като бездействието на този орган повече от три месеца е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя/В т.см. - Решение №1863 от 10.6.2010 год. по адм.дело

№2144/2010 год. на

Административен съд –София/. На следващо място касаторът твърди, че АУАН №***/*** год. е съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която гласи, че: „При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.” и само тогава, когато няма свидетели, присъствали при извършването или при установяването на нарушението, законът изисква актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, съгл. чл.40, ал.3 от