Решение № 1742 от 18.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1742 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110107236 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявена във ВРС на 21.05.2021 г. искова молба, надлежно уточнена с писмена молба от 14.06.2021 г.

Ищцата Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез процесуалния си представител - адв. П.Й. Н. от ВАК, със съдебен адрес: ****, е предявила осъдителен иск против ответното дружество „ И. А. М. “ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****.

В исковата си молба ищцата, чрез адв. П. Н. от ВАК е навела следните фактически и правни твърдения, на които основава исковата си претенция :

На 25.01.2020 г. между Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „И. А. М. “ АД, ЕИК **** бил сключен Договор за паричен заем № 3749177. По силата на договора, ответното дружество предоставило в заем сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ на Ж.Р., която се задължила да върне предоставената сума в срок до 22 седмици на 11 вноски, при фиксиран лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите 40,57 %. В чл. 2, т. 7 от Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г. било предвидено, че общата сума, която Ж. Т. Р. следвало да върне възлизала на 1 082,62 лв. (хиляда осемдесет и два лева и 62 ст.). В чл.2, т.2 и т.5 от договора било посочено, че всяка двуседмична погасителна вноска възлиза на 98,42 лв. (деветдесет и осем лева и 42 ст.), като датите на плащане на всяка от тях, последователно били: 10.02.2020 г.; 24.02.2020 г.; 09.03.2020 г.; 23.03.2020 г.; 06.04.2020 г.;

20.04.2020 г.; 04.05.2020 г.; 18.05.2020 г.; 01.06.2020 г.; 15.06.2020 г.; 29.06.2020 г.В чл.4 от Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г., Ж.Р. се задължила в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на Договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.

1

(хиляда лева); да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М. „ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от „Редовен“, като поръчителят трябва да подпише Договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 /обща сума за връщане 1 082,62 лв./ със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора; или одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Предвид вмененото задължение в чл. 4 от Договор за паричен заем № 3749177 за представяне на обезпечение, Ж.Р. твърди, че сключила на 25.01.2020 г. Договор за предоставяне на поръчителство № 3749177 с „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ****. Съгласно Договора за поръчителство, „Ф. Б.“ ЕООД, се задължило да сключи договор с „И. А. М.“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с Ж.Р., за изпълнението на всичките й задължения, възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г .

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за поръчителство, Ж.Р. дължала възнаграждение на „Ф. Б.“ ЕООД в размер на 402,38 лв. (четиристотин и два лева и 38 ст. ), платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 36,58 лв. (тридесет и шест лева и 58 ст.). Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г. Предвид задължението, предвидено в чл. 4 от Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г. и сключения Договор за поръчителство № 3749177 от 25.01.2020 г., към погасителния план освен вноската по кредита, включваща главница и лихва, сочи още ищцата, че било включено и възнаграждение за поръчителство в размер на 36,58 лв. (тридесет и шест лева и 58 ст.), като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включено възнаграждение за обезпечение бил както следва :на 10.02.2020 г. вноска в общ размер на 135 лв., от които 84,95 лв. главница, 13,47 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 24.02.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 86,10 лв. главница, 12,32 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 09.03.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 87,26 лв. главница, 11,16 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 23.03.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 88,43 лв. главница, 9,99 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 06.04.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 89,62 лв. главница, 8,80 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 20.04.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 90,83 лв. главница, 7,59 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство; на 04.05.2020 г. -вноска в общ размер на 135 лв., от които 92,05 лв. главница, 6,37 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 18.05.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 93,29 лв. главница, 5,13 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 01.06.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 94,55 лв. главница, 3,87 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 15.06.2020 г. -вноска в общ размер на 135 лв., от които 95,82 лв. главница,2,59 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство;на 29.06.2020 г. - вноска в общ размер на 135 лв., от които 97,10 лв. главница, 1,32 лв. лихва и 36,58 лв. възнаграждение за поръчителство; Общата сума, която Ж.Р. следвало да върне, с включено възнаграждение за поръчителство била в размер на 1 485 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева).

Ищцата се спира на следващо място в исковата си молба върху характера на сключения между нея и ответника договора. В тази връзка ищцата сочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Ж. Р. счита, че доколкото Договор за паричен заем № 3749177 от 25.01.2020 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави, а санкцията при несъобразяване била посочената в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според която са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.В правната 2 доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл ищцата цитира част от практиката на ВКС (Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др.). Такъв основен принцип пояснява ищцата, че се явява добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била разписаната чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считали, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита ищцата, че било налице имено такова несъответствие, доколкото на Ж.Р. било вменено задължение да предостави обезпечение на заема в срок до 3 дни след сключването на Договора за паричен заем, заради което и бил сключен и Договор за поръчителство, по който било вменено задължение за заплащане допълнително на възнаграждение в общ размер на 402,38 лв.

(четиристотин и два лева и 38 ст.), или двуседмична вноска в размер на в размер на 36,58 лв.

(тридесет и шест лева и 58 ст.)

Според ищцата по отношение на сключения между нея и „И. А. М.“АД, Договор за потребителски кредит № 3749177 от 25.01.2020 г. следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочвал, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.

10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

С оглед горното, ищцата отново се спира на разписаното в чл.4 от Договора,който е сключила с ответника, където било посочено, че Ж.Р. се съгласява в 3 дневен срок от сключването на договора за кредит да представи обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция. В Глава четвърта на ЗПК, сочи ищцата, че било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Според ищцата клаузата, съдържаща се в чл. 4 от Договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури поръчителство и/или гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече кредита е отпуснат.Т.е. за ищцата клаузата регламентираща възнаграждение за поръчителство противоречала на добрите нрави. Съдебната практика заявява още ищцата, че приемала, че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. В тази връзка се твърди, че клаузата за възнаграждение за поръчителство се явява нищожна и противоречаща на закона. Нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвиждала възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни 3 услуги свързани с договора за потребителски кредит. Процесното споразумение отговаряло само формално на тази законова разпоредба, предвид естеството на уговорените с него услуги. Предвиденото възнаграждение за поръчителство не представлявало такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,а посочените по естеството си услуги били свързани с усвояване и управление на кредита. Според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисквал заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.