Определение № 692 от 29.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Перник, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500465 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 413 ГПК.

С определение № 241/09.04.2026 г. по ч. гр. д. №372 от 2025 г. Районен съд Радомир е изменил по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, определение от 18.02.2026г. по ч.гр. дело № 372/2025г. по описа на РС – Радомир в частта, с която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 е осъдена да заплати на В. А.

К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 265,87 евро / двеста шестдесет и пет евро и осемдесети седем евроцента/ направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като е намалил размера на присъдените разноски на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента).

Срещу определение №241/09.04.2026 г. е постъпила частна жалба от длъжника В.

А. К. чрез адв. П. от АК-***, с която се иска отмяната му и отхвърляне на молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правно основание чл.248 ал.1 ГПК.

Насрещната страна не депозира отговор на жалбата в законоустановения срок.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт ( чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК вр. чл. 413 ГПК).

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с което заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер е поискал да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу соченото като длъжник лице за суми, дължими по договор за кредит MicroCredit № *** и Договор за 1 допълнителни услуги към договор за кредит MicroCredit № ***, сключени на ***, между „Микро Кредит“ АД и В. А. К..

Районен съд Перник е уважил частично искането и е издал заповед за изпълнение № 223/23.04.2025 г. за следните суми: сумата от 2216,76 лв., представляваща главница по договор за заем MicroCredit № ***, сключен на ***, сумата от 633,64 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.04.2024 г. до 25.07.2024 г., сумата от 237,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 04.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 60,82 лева държавна такса и 26,50 лева юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта при доводи, че процесните вземания произтичат от недействителен договор за кредит, обявен за нищожен с решение № 58/06.03.2025 г. по гр.д.№1338/2024 г. по описа на РС-Радомир.

Предвид подаденото възражение, в изпълнение на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК районният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви установителен иск за оспореното вземане. Заявителят не е предявил иск в едномесечния срок по чл. 415, ал.

4 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение е обезсилена, а на длъжника са присъдени разноски. Спорът в настоящото производство по чл. 248 ГПК е именно относно размера на тези разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК, при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.

По отношение на размера, съдът отчита, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти. В решението на СЕС е изведено, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждения за адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/9.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., съдът не може да определи 2 следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее, като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител.

В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички предпоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение при обсъждане на фактическата и правна сложност, както и всички релевантни факти при определяне на настоящите разноски, като същото не е определено в съществено отклонение от мярата, определена от пазара на адвокатския труд за предприетите в конкретния случай процесуални действия на защитника. В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Не са налице никакви обстоятелства, които да определят значително по-висока фактическа и правна сложност на настоящото дело от останалите дела от този вид. Предвид горното, съдът приема, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 102,26 евро, поради което намира обжалваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба- за неоснователна.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 241/09.04.2026 г. по ч. гр. д. №372/2025 г. по описа на Районен съд- Радомир.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3