Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 12.10.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 702/2026
Вид
Решение № 280
Подписан
12.10.2026
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.1 и ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3, ал.1 и ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 97а, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.97а, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Благоевград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. С.а като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20261210200702 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „АВИОЕЙД“ООД, със седалище в гр.Сандански, депозирана чрез законните му представители Л Г и А К , против Наказателно постановление /НП/ № 882529-F875410/01.04.2026г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-гр.София, оправомощен със

Заповед

№АНО№3-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП-гр.София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 255.65 евро, във връзка с административно нарушение по чл. 97а, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата не се оспорва по същество извършването на твърдяното нарушение, но се застъпва позицията, че наложената имуществена санкция е несъразмерна и завишена такава, както и, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Санкциониращият орган, чрез своят процесуален представител поддържа становището, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и 1 законосъобразно, поради което и следва да се потвърди. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по ЗАНН.

РП-Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като отчете становищата на страните и анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП, като то е сторило това и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено н жалбоподателя на 19.05.2026г. чрез законният представител Л Г , а жалбата срещу постановлението е подадена чрез ССЕВ на 26.05.2026г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на 04.03.2026г. е извършена проверка от свидетеля Г. /инспектор при санкционния орган и оправомощена за това с нарочна резолюция от 24.02.2026г./, по повод на подадено по електронен път от „АВИОЕЙД“ООД, заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС, с Вх.№ ДДС 0000-0172849/303912601152509/24.02.2026г.

В рамките на тази проверка е констатирано, че на 19.01.2026г., дружеството е направило плащане по банков път на стойност 2.00 евро/3.91 лева/, във връзка с получаване на услуга-онлайн реклама от доставчика META PLATFORMS IRELAND LIMITED, което е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в държава-членка на ЕС, а именно И , с регистриран № .

След получаването на тази услуга и нейното заплащане от страна на жалбоподателя, според проверяващите лица, за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението по чл. 97а, ал.1 от ЗДДС за данъчна регистрация, което следвало да се изпълни не по-късно от 7 дни, преди датата, на която данъка за получената услуга става изискуем. В тази връзка проверяващата е 2 приела, че след извършеното плащане от жалбоподателя по банкова сметка на лицето, предоставящо му рекламна услуга на дата 19.01.2026г., данъчното събитие за тази получена услуга възниква и ДДС за нея става изискуем именно на същата дата. Така заради неизпълнение на въпросното задължение по чл.97а, ал.1 от ЗДДС в срок, св.Г., в присъствието на св.А., е съставила на 10.03.2026г. на процесното дружество, АУАН№F875410 за това деяние, който акт е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му, чрез законният представител Л Г . В АУАН е посочено, че срокът за изпълнение на задължението по чл. 97а, ал.1 от ЗДДС на процесното дружество по смисъла на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, е изтекъл на 12.01.2026г.

Въз основа на АУАН и за описаното в него нарушение по чл.97а, ал.1 от ЗДДС, на 01.04.2026г., Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАПгр.София, оправомощен за това със Заповед №АНО№3-ЦУ-30875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП-гр.София, е издал обжалваното НП№ 882529-F875410, с което на основание чл.178, ал.1 от ЗДДС, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 255.65 евро. НП е връчено надлежно на процесното дружество на 19.05.2026г., чрез неговия законен представител Л Г .

След подаденото от процесното дружество Заявление на 24.02.2026г., с нарочен Акт от 05.03.2026г. на св.Г., в качеството й и на орган и по приходите в НАП, ТД-Благоевград, то е регистрирано по ЗДДС.

Изложените в АУАН фактически твърдения за извършена проверка и констатираното нарушение от страна на св.Г., се потвърждават при разпита на същата в съдебното производство, както и с приложените към преписката Заявление на процесното дружество за регистрация по ЗДДС от 24.02.2026г., Протокол от извършената проверка по случая от 04.03.2026г., извлечение от банкова сметка на жалбоподателя, чрез която е извършено плащането на 19.01.2026г. на рекламната услуга за доставчик, регистриран в страна-членка на ЕС/И /, справка и протоколи продажби за процесното дружество от м.02.2025г. до м.02.2026г.

Съставянето на АУАН и неговото връчване на законния представител на процесното дружество също се потвърждава и обосновава с показанията на свидетелите Г. и А..

Според справката на процесното дружество за 2026г. до датата на 3 подаването й, годишен оборот и оборотна ведомост на дружеството, неговия оборот от дейността е нулев .

Към преписката е представена и нарочна декларация на жалбоподателя за 2026г. както и Справка, с които се удостоверява, че към датата на подаването им / датата на последвалата регистрация по ЗДДС/, дружеството няма ВОП и ВОД на стоки, както и на предоставени и получени услуги на и от данъчнозадължени лица от ЕС или от трети страни за тази година.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При тези фактически дадености, съдът приема, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.97а, ал.1 от ЗДДС.

Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган.

НП и АУАН, съдържат всички задължителни реквизити по чл. 57 и респ. по чл.42 от ЗАНН и между страните няма спор за това.

АУАН и НП са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и надлежно връчени на жалбоподателя /чрез негов законен представител –управителя Л Г /

Предвид изложеното, съдът приема, че издаването на НП е в съответствие с процесуалния закон /ЗАНН/.

От друга страна, с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят формално е извършил нарушението по чл.97а, ал.1 от ЗДДС, като и той самият не оспорва този факт.

Съгласно разпоредбата на чл. 97а, ал.1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 .

Съгласно чл.3, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, д анъчно задължено лице е всяко 4 лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, респ. такова, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.

Следователно, за извършената му рекламна услуга на 19.01.2026г., от страна на META PLATFORMS IRELAND LIMITED, което е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в държава-членка на ЕС, а именно , с регистриран №I , след заплащането на тази услуга чрез банковата си сметка, жалбоподателят е станал и респ. придобил качеството на данъчнозадължено лице, заради което е следвало да се регистрира по чл.97а, ал.1 от ЗДДС, именно в РБългария, където е мястото на получаване на заплатената от него услуга.

Срокът за това регистриране е именно по чл. 97а, ал.4 от ЗДДС и е не покъсно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга вече подлежи и на облагане с данък. В казуса се установи по безспорен начин, че заплащането и получаването на процесната рекламна услуга от жалбоподателя е станало на 19.01.2026г. , когато плащането за услугата е изрично отразено в банковата сметка на това лице, поради което и изискуемостта за ДДС върху така получената услуга е възникнала именно на тази дата.

При това положение правилно санкционният орган е приел, че срока за подаване на заявлението от страна на процесното дружество за регистрация по ДДС съгласно чл.97а, ал.4, вр. с ал.1 от ЗДДС е изтекъл на 12.01.2026г., което е 7 дни преди датата на възникване на процесното данъчно събитие.

Като не е изпълнил това си задължение по чл.97а, ал.1 от ЗДДС в срока по чл. 97а, ал.4 от този нормативен акт, жалбоподателят е извършил от обективна страна именно нарушение на това законово правило.

Доколкото се касае за отговорност на търговец и ЮЛ, неговата отговорност е само обективна и безвиновна по аргумент на чл.83 от ЗАНН.

Същевременно, въпреки констатацията за формално извършване на вмененото му административно нарушение, съдът констатира, че в казуса 5 са налице множество смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Такова смекчаващо обстоятелство е липсата на данни за друго аналогично нарушение на жалбоподателя и респ. друго нарушение от негова страна до момента по ЗДДС, което сочи на инцидентност на тази му проява. Други смекчаващи обстоятелства в казуса са безспорната констатация за нулев търговски оборот на дружеството – жалбоподател за 2026г. до момента на неговата, както и изключително минималната стойност на ползваната услуга, облагаема с ДДС /2.00 евро, респ. 3.91 лева/, за която и ДДС би бил изключително и пренебрежимо малък и категорично не кореспондира с размера на наложената имуществена санкция за нарушение като процесното с такъв данък за фиска /255.65 евро/. Наред с това следва да се посочи, че констатираното нарушение е отстранено още на следващия месец и процесното дружество е направило успешно своята регистрация по ЗДДС именно и само заради тази рекламна услуга на изключително ниска стойност, защото както изрично е декларирало и посочило това пред НАП и към 24.02.2026г., то няма и до този момент през 2026г. ВОП и ВОД на стоки, както и на предоставени и получени други услуги на и от данъчнозадължени лица от ЕС или от трети страни за тази година, като получената рекламна услуга на стойност 2.00 евро се явява единствената и също инцидентна такава за търговската му дейност.

Всички тези множество смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, несъмнено занижават степента на обществена опасност на извършеното формално нарушение от жалбоподателя по чл.97а, ал.1 от ЗДДС, като отделно то това сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на самия деец. От своя страна, извършеното нарушение от жалбоподателя, чрез неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 97а, ал.1 от ЗДДС, освен с оглед на липсата на вредни последици заради формалността на деянието, се явява и следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. с пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН и заради посочените и констатирани в казуса множество смекчаващи обстоятелства, които обосновават извода за значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение на обикновените случаи на такова неизпълнение на визираното данъчно задължение по ЗДДС. Все в този ред на мисли и засегнатите обществени отношения с извършването на процесното нарушение са накърнени в една незначителна степен и за това 6 отмерената имуществена санкция за процесното деяние се явява несъразмерно тежка за него и некореспондираща с тази степен на засягане на обекта на нарушението. /В тази насока е и съдебната практика:Решение №2070/25.06.2025г., постановено по канд№661/2024г. по описа на АСБлагоевград./ Санкционният орган в казуса е пренебрегнал тези смекчаващи обстоятелства и въобще не е обсъдил същите в контекста на чл.27 от ЗАНН.