Определение № 268 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 326/2024
- Вид
- Определение № 268
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500326 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. С. против Определение № 1269/ 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 987/ 2024 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разпореждане на ЧСИ Б.А. от 10.02.2024 г. по по изп. д. № 325/ 2023 г., с което е отказано вдигането на наложени по изпълнителното дело запори на МПС и възбрани и и е прекратено производството по делото.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се оспорва извода на съда за просрочие на жалбата.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното определение и делото се върне на окръжния съд за разглеждането й по същество.
В тридневния срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор от взискателя Г. Я. К..
Съдът, като провери правилността на обжалваното разпореждане въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради 1 което е процесуално допустима.
Производството по изп. д. № 2023***0400325 на ЧСИ № *** – Б.А. е образувано по молба на Г. Я. К. за събиране на дължимите от Д. И. С. суми по изпълнителен лист по гр. д. № 2534/ 2018 г. на ОС – Пловдив.
С ПДИ изх. № 10906/ 28.07.2023 г. длъжникът Д. И. С. е уведомен, че е наложен запор върху притежаваните от него МПС, както и възбрана върху недвижим имот: 1/ 2 ид. ч. от ПИ с идентификатор **, находящ се в с. М., община А..
С Разпореждане от 14.09.2023 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана и върху следните два имота: 1/ 2 ид. ч. от сграда с идентификатор № *** по КККР на район Д., гр. А., както и 1/ 8 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККр на с. М., община А..
С Възражение вх. № 687/ 24.01.2024 г. длъжникът Д. И. С. е поискал да бъде вдигната възбраната върху 1/ 2 ид ч. от ПИ с идентификатор **, находящ се в с. М., община А., както и наложеният запор върху ремарке за лек автомобил – туристическо с рег. № *** и лек автомобил „Н.Т.“ с рег. № *** поради тяхната несеквестируемост.
С Разпореждане от 10.02.2024 г. на М.А. – помощник ЧСИ на ЧСИ Б.А. възражението е оставено без уважение.
Против така постановеното разпореждане е подадена жалба от длъжника Д. И. С., която с обжалваното Определение № 1269/ 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 987/ 2024 г. на ОС – Пловдив е оставено без разглеждане поради просрочието, тъй като е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, считано от 21.11.2023 г., когато е изрично уведомен за наложените обезпечителни мерки.
При тези данни съдът намира жалбата за основателна.
На първо място следва да се отбележи, че по същество предмет на обжалване по в. гр. д. № 987/ 2024 г. на ОС – Пловдив е насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, което определя правната квалификация на жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Несеквестируемостта е забрана за осребряване на определено имущество, като цели да го запази в патримониума на длъжника, за да му позволи да задоволява своите битови и социални нужди. С разпоредбата на 2 чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е предвидена възможност на длъжника да атакува насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо.
Според ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2015 г. на ОСГТК принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект, но това не означава, че срокът за обжалване започва да тече от уведомяването на длъжника за наложените обезпечителни мерки, както неправилно е приел окръжния съд. В тълкувателното решение изрично е посочено, че срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Прието е още, че пропускането на този срок не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за възлагане, както и че той може да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта.
В настоящия случай въпреки че възражението, имащо характер на жалба против насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, е подадено след изтичане на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, считано от уведомяването на длъжника за наложените обезпечителни мерки, същото не е просрочено, тъй като е депозирано преди насрочване на публичната продан. Липсата на насрочена публична продан, обаче, не прави жалбата безпредметна, тъй като според тълкувателното решение преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима с оглед интересът на длъжника да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта. От изложеното се налага извод за допустимост на депозираната жалба, поради което обжалваното определение, с което е прието противното, следва да се отмени, като делото се върне на окръжния съд за разглеждането й по същество.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1269/ 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 987/ 2024 г. на ОС – Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за разглеждане на Жалба вх. № 1295/ 11.04.2024 г. на Д. И. С. по същество.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4