Решение № 9 от 16.02.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№9 гр. ЛЕВСКИ, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20234410200271 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от Г. С. Г., ЕГН**********, с адрес: с. ***, чрез адв. А. А. – АК Разград, против НП №23-0293-000700/11.08.2023г. на началник РУ Левски при ОДМВР–Плевен.

Жалбоподателят обжалва издаденото против него наказателно постановление, което намира за несправедливо, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че са допуснати груби нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП, че е налице неустановеност на важни фактически обстоятелства, при които са извършени твърдените от него нарушения, довели до грешни фактически и правни изводи на контролните органи и АНО.

Твърди, че на посочената в АУАН и НП дата не е управлявал описаното МПС и служителите на полицията не са го възприели като водач на описаното МПС, а са посетили дома му в с. Козар Белене седем дни след описаните в АУАН и НП нарушения.

Искането е съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган началник РУ Левски не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за 1 установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателното производство е започнало с издаване на 19.07.2023г. АУАН, за това че на 12.07.2023г., в 18:30 часа, в с. Козар Белене, ул. Черно море, до номер 32, с посока на движение към ул. Стара планина, управлява мотоциклет марка ИЖ, модел „***“, с рама номер ***, без да притежава СУМПС, след като е лишен от това право по съдебен ред с НОХД /12.01.2023г. във връзка с АУАН серия GA №85386/30.12.2022; управлява същото без да е регистрирано по надлежния ред и без да използва защитна каска.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.150А, ал.1; чл. 140, ал.1, пр.1; чл. 137Е от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП от началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ–Левски, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.; за извършеното нарушение по чл.137Е от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7,пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетели.

В показанията си актосъставителят твърди, че както той, така и неговите колеги не са виждали лицето да управлява посоченото МПС. Актът е бил съставен по показанията на свидетел – лице от селото, като всички данни са били получени от този свидетел. Красен Г. си спомня, че е посетил на място дома на жалбоподателя.

Свидетел при съставяне на АУАН е В. С. – служител в РУ – Левски.

Показания в хода на съдебното следствие е дал Т. Т. Ц., който е заявил, че нарушителят управлява МПС без СУМПС, минавайки покрай дома му няколко пъти. Свидетелят заявява, че имал и камери, които били обърнати към басейна. Свидетелят уточнява, че нарушителят е управлявал мотора по ул. Черно море, по обяд - след обяд, като къщата на свидетеля се намирала на ул. Ангел Кънчев. Признава, че не се намира в добри отношения с жалбоподателя и заявява, че няма представа кога е написан актът. Свидетелят разказва, че се е обадил на 112 и са изпратили патрулна кола, но жалбоподателят се е скрил. Около половин час след това отново е управлявал МПС, но на друго място. Според показанията на свидетеля, той е възприел жалбоподателя да управлява към 02:00 – 03:00 часа след обяд.

Жалбоподателят оспорва, че е управлявал моторното превозно средство.

Субект на нарушението според текста на сочената за нарушена разпоредба е „водач на ППС“ .

Съгласно §6, т.25 от ДРЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От така събрания доказателствен материал обаче не бе доказано по 2 несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата жалбоподателят Г. е управлявал процесното превозно средство.

Невъзможността да се достигне до категоричен извод, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението, води до отмяна на наказателното постановление в неговата цялост. Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност, което в случая не е сторено.

Описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка не бе доказана в хода на съдебното дирене. На жалбоподателя е вменено нарушение управление на МПС в 18:30 часа на 12.07.2023г, след като е лишен от това право по съдебен ред. В показанията си свидетелят – очевидец Ц., който е във влошени отношения с жалбоподателя, заявява, че е възприел между 02:00 – 03:00 часа след обяд Г. С. Г. да управлява въпросното МПС. Установи се, че служителите на РУ – Левски не са възприели жалбоподателят да управлява процесното МПС.

По изложените съображения и поради недоказаност на извършеното от страна на жалбоподателя нарушение, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят претендира направените разноски.

Представено е пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил адв. А. А. да го представлява по делото.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0293-000700/ 11.08.2023г. на началник РУ Левски при ОДМВР–Плевен, с което на Г. С. Г., ЕГН**********, с адрес: с. ***, на основание чл.177, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.; на основание чл. 183, ал.4, т.7,пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в 3 размер на 50 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О С Ъ Ж Д А ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТРЕСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛЕВЕН, да заплати на адвокат А. А. за осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4