Определение № 1209 от 14.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1209 гр. Плевен, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500656 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от С. Р.

П., ЕГН:********** чрез процесуалния му представител адв. Д. К. от АКПлевен срещу Определение №216 от 20.05.2025г., постановено по гр.д.

№289/2025г. по описа на РС-Никопол, с което производството по делото е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел, че в настоящия случай не се касае за спор с „потребител“, поради което неправилно делото е изпратено по седалището на ответника. Сочи, че в производството по чл.439 от ГПК, касаещо правоотношение, по което страна е физическо лице, което има качеството „потребител“, приложение следва да намери специалната норма на чл.113 от ГПК. Представя препис от документ за самоличност на ищеца. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.391, ал.1, т.1 вр. чл.289, вр. чл.379, т.3 от ГПК, депозирана от С. Р. П., ЕГН:********** чрез процесуалния му представител адв. Д. К. от АК-Плевен, с която се иска съдът да допусне обезпечение на иск, предявен от С. Р. П., ЕГН:********** срещу 1

„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: 131001375, с правно основание чл.439 вр. с чл.124 от ГПК и по което е образувано гр.д.№147/2025г. по описа на РСНикопол. В молбата се иска съдът да допусне обезпечение на иска по гр.д.

№147/2025г. по описа на РС-Никопол, като постанови спиране изпълнението по изп.д.№202/2025г. на ЧСИ Т. К., рег.№*** с район на действие ОС-Плевен.

За да прекрати производството по делото и да го изпрати на Софийски районен съд по подсъдност, РС-Никопол е приел, че в настоящия случай предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл.439, ал.1 от ГПК. Съдът е приел, че с иска по чл.439 от ГПК ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист. Съдът е приел, че в производството по чл.439 от ГПК не разглежда материалните предпоставки за възникване и съществуване на вземането, респ. съдът не се произнася по съществуването на отделни вземания, удостоверени в изпълнителния титул, а преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение. Поради това съдът приема, че специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК не е приложима в конкретната хипотеза, доколкото ищецът няма качеството на потребител в материалното правоотношение, предмет на иска, от което се претендират права и не се търси защита на потребителски права.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че постановения от първоинстанционния съд акт е правилен и законосъобразен.

Производството по чл.391, ал.1 вр. чл.389 от ГПК е функционално подчинено на исковото производство по вече образуваното гр.д.№147/2025г. по описа на РС-Никопол. С оглед факта, че гр.д.№147/2025г. по описа на РСНикопол е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд с определение №216/20.05.2025г., постановено по гр.д.№147/2025г. по описа на РС-Никопол, то именно това е съдът, който се явява местно компетентен да се произнесе и по искането за допускане на обезпечение на вече предявения иск.

Поради гореизложеното, съдът счита, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е изпратил делото на Софийски районен съд по компетентност. Това е съдът, който следва да прецени дали в действителност е местно компетентен да се произнесе по иска по чл.439 от ГПК, както и по функционално свързаното с него искане за допускане на обезпечение или да повдигне препирня за подсъдност по двете производства.

Поради гореизложеното, съдът счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 121 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение №216 от 20.05.2025г., постановено по гр.д.№289/2025г. по описа на РС-Никопол, с което производството по делото е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3