Решение № 449 от 27.06.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Благоевград, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102219 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "Банка ДСК” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявана от законния представител *****- Главен изпълнителен директор и **** Н.- изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт **** против М. Б. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на 15.05.2018 г., кредитен лимит в размер на 1000 лв. по сметка № 02/25290173. Заявява, че на 16.05.2021г. вземанията по процесни договор за кредит станали изискуеми, поради настъпил краен падеж. Поддържа, че към датата на депозиране на заявлението (16.06.2021г.) ответникът бил допуснал забава от 938 дни и не е бил погасил пет погасителни вноски по кредита.

Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че договорната клауза за размера на договорната лихва и таксите били нищожни поради накърняване на добрите нрави.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 940,28 лв. (деветстотин и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки) - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от дата 15.05.2018 г. със сметка № 02/25290173, преминала в кредитна линия на дата 20.11.2018 г. със сметка № 13/25718763, сключен между М. Б. Т. и „БАНКА ДСК“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (16.06.2021г.) до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 483,32 лв. (четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и две стотинки) - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018г. до 15.05.2021 г.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно относно вземането за сумата от 7,84 лв. (седем лева и осемдесет и четири стотинки) - дължима законна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 15.06.2021 г.

1

- чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 130,90 лв. (сто и тридесет лева и деветдесет стотинки) - дължими такси съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 211 от 18.06.2021г. по ч. гр. д. № 1549/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника М. Б. Т. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства копия от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 15.05.2018 г. и Общите условия /ОУ/ към него е видно, че същият е бил сключен между "Банка ДСК” АД (като кредитодател) и ответника М. Б. Т. (като кредитополучател).

От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ), и Погасителния план към него се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в размер на кредитен лимит за ползване в размер на 1000 лв.; издадена кредитна карта Виза Галакси; уговорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 17,95 % или 0.02 % на ден; предвиден е Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 19,50 %. Страните са договорили, че общата дължима сума е 1099,87 лв., като срокът на договора е една година от неговото сключване, т.е. до 15.05.2019г. Страните са се споразумели, че за издаването и ползването на кредитната карта кредитополучателят да заплащал такси съгласно действащата към датата на събиране такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които кредитодателят прилага по извършени услуги, съответно към датата на извършване на операцията, във връзка с която са дължими.

С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи от валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за револвиращ кредит по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.

Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че по процесния договор за кредит за периода от 15.05.2018г. до 03.08.2018г. били усвоени две суми, както следва: 1-во усвояване в размер на 962,08 лв. и 2-ро усвояване в размер на 940,28 лв.. Установява се, че усвояването е ставало чрез теглене на суми от банкомати (АТМ). Става ясно, че 2-рата усвоена сума в размер на 940,28 лв. не е била заплатена. Изяснява се, че за погасяване на задълженията по договора за кредит е било извършено едно-единствено плащане на 19.06.2018г. в размер на сумата от 1000 лв., като от 20.06.2018г. е било преустановено плащането на суми за погасяване на усвоения револвиращ кредит. В тази връзка се установява, че кредитополучателят не е заплащал месечно усвоения кредитен лимит. Според вещото лице, непогасената главница се равнява на 940,28 лв.; размерът на договорната (възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018г. до 15.05.2021 г. е 481,03 лв.; размерът на законната лихва за периода от 16.05.2021 г. до 15.06.2021 г. е 7,84 лв., а размерът на таксите съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК е 130,90 лв. Съдът приема за меродавни изчисленията на вещото лице.

Според вещото лице от датата на сключване на договора за кредит до настоящия момент, няма промяна в първоначално определения размер на договорната лихва, като същият е в размер на 17,95 % годишно. Става ясно също така, че отпадането след 01.07.2018 година на индекса Софибор не се е отразил на лихвения процент, който не е бил променян от сключването на договора. Установява се и че няма извършено капитализиране на договорната лихва към главницата.

Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че договорната 2 клауза за размера на договорната лихва и таксите били нищожни поради накърняване на добрите нрави. Аргументите за този извод са следните:

По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.

Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.

Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит. В тази връзка е неоснователно твърдението на ответника, че е налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.

Тъй като е сключен при зачитане на действащия и в търговските отношения принцип на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, при налично взаимно съгласие на страните, не може да се приеме в случая, че процесният кредитен договор-в оспорената от ответника част, не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и че води до значително неравновесие между правата и задълженията на насрещните страни по правоотношението. Клаузата за прилагане на лихвен процент към кредита в точно определен размер /в случая-17,95 %/ е проявление на лихвената политика на банката, и предвид така установената между страните в условията на договорна автономия /чл. 9 ЗЗД/ лихвена конвенция, следва да бъде спазвана при изпълнение на задълженията по договора.

Не е налице и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД при включването на клауза в договора за дължимост на договорна лихва.

С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:

Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.

Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на ответника главницата по договора.

Ответникът е извършил само едно плащане по процесния договор, което обаче не е погасило всичките му задължения по него.

Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове, за чиито размери съдът съобрази заключенията на приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Предявените искове за главница, законна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 15.06.2021 г. и дължими такси съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК са изцяло основателни в претендираните от ищеца размери.

Ответната страна дължи и договорната (възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2018г. до 15.05.2021 г., която е в размер на 481,03 лв. Тази претенция следва да се отхвърли за разликата от 481,03 лв. до пълния претендиран размер от 483,32 лв.

Относно разноските:

При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебноделоводни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 81,15 лв. и в 3 исковото производство в общ размер на 973,83 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че М. Б. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. **** дължи на "Банка ДСК” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявана от законния представител *****- Главен изпълнителен директор и **** Н.- изпълнителен директор, следните суми, които са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 211 от 18.06.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1549/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:

- 940,28 лв. (деветстотин и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки) - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от дата 15.05.2018 г. със сметка № 02/25290173, преминала в кредитна линия на дата 20.11.2018 г. със сметка № 13/25718763, сключен между М. Б. Т. и „БАНКА ДСК“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (16.06.2021г.) до окончателното погасяване.