Решение № 2376 от 21.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2376 гр. Бургас, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря М.а Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20262120101528 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. Г. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. **** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Д.В.Н. и И.В.В.

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 662,20 евро, платена при изначална липса на основание поради нищожността на договор за потребителски кредит № ****/26.02.2023 г., сключен между страните, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 07.04.2026 г. до окончателно плащане на сумата.

Посочено е, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 2500 лева, платими на 12 вноски, при ГЛП 23 % и ГПР 49,11 %. Във връзка с чл. 5 от договора за паричен заем е сключила с *** Bank договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаванe на договора за заем, като уговореното възнаграждение за поръчител е в общ размер на 2375 лева.

Намира, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не става ясно какво се включва в ГПР. Твърди още, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, 1 която се претендира чрез договора за гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР и ГЛП.

Сочи, че е заплатила по договора за заем сума от 662,20 евро над договорената главница. Моли съда да уважи иска и й присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска.

Счита, че договорът за кредит не е нищожен. Поръчителството на третото лице не е задължително условие за сключване на договора. Потребителят сам избира обезпечението и може да посочи свой поръчител. Исковете са недопустими, понеже не са насочени против гаранта ***банк. Той е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е сключен с него.

Ответникът не е страна по това облигационно правоотношение. Ищецът сам е избрал кое лице да му бъде поръчител и е подал заявлението за кредит. Ето защо не е налице заблуждаваща търговска практика. Няма нарушение на чл.

143 ЗЗП, понеже ищецът не е бил длъжен да сключва договор с поръчител.

Разходът по договора за гаранция не се включва в ГПР, тъй като самият договор не е задължителен. Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД за основателен.

Между страните по делото не се спори, че са обвързани от облигационно отношение по повод сключен на 26.02.2023 г. договор за предоставяне на потребителски кредит № **** за сумата 2500 лева. Съгласно чл. 3 длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 3075 лева, включваща главница от 2500 лева и лихва в размер на 575 лева при лихвен процент от 23.00 %, на 12 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с първа падежна дата 28.03.2023 г. Годишният процент на разходите по кредита съгласно чл. 4 от договора е в размер на 49.11 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия. В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителството, предоставено от *** Bank в полза на кредитора, като с одобряването на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени от кредитополучателя или от поръчителя. В същия се съдържа и изявление, че кредитополучателят сам е избрал този поръчител и е запознат с правото си да посочи както предложеното юридическо лице, така и физическо лице.

2

Уговорена е такса за предоставяне на поръчителството в размер на 2375 лева с договор за гаранция от 28.02.2023 г., сключен между *** Bank p.l.c. и С. Ч. за обезпечение на договор за кредит № ****/26.02.2023 г.

Видно от приложената справка за получени плащания Ч. е заплатил по договора за кредит сума в общ размер от 2845,03 лева с плащания, извършени на 12.04.2023 г., 05.05.2023 г. и 07.06.2023 г., както и сума в размер на 950,14 лева – сума за допълнително избрана незадължителна услуга.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.

11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. По смисъла на т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 3 търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит може да се направи извод, че предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство от свързано с кредитодателя юридическо лице е задължително условие или въобще за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14дневен срок от заявлението. По този начин сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества, съответно на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и свързания с кредитодателя поръчител, в който е уговорено и възнаграждение за тази „услуга“ под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на месечните погасителни вноски по договора за потребителски кредит.

В договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 3075 лева, която включва отпуснатия кредит 2500 лева и 575 лева лихва, при лихвен процент 23.00 %. Посочено е също така, че ГПР е 49.11 %, но не е ясно същият от какво се формира, а е препратено към Общите условия. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също - както в договора, така и в представената преддоговорна информация, липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 10 ал. 1 ЗПК и самостоятелно се явява основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** Bank на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в определен размер, като сумата не е включена в ГПР. Съдът обаче счита, че сумата от 2375 лева – дължима такса по договора за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход, свързан с предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 ЗПК, която норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства многократно над допустимата стойност. При това се налага изводът, че със сключване на договора за поръчителство в случая е налице заобикаляне на 4 императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. При преценка на действителния размер на разходите по кредита след включване на таксата по договора за поръчителство се надвишава предвиденият в закона ГПР, което също води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на потребителския договор, посочени в чл. 22 ЗПК, води до неговата нищожност, като този извод е в съответствие с практиката на СЕС по Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714-22 и другите решения, цитирани в него.

Гореизложеното обосновава извода за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид обстоятелството, че ищецът е внесъл по договора за кредит сума в размер на 3795,17 лева, което обстоятелство не се оспорва от ответника, а главницата по него възлиза на сумата 2500 лева, то и разликата над главницата в размер на 1295,17 лева (662,21 евро) се счита за недължимо платена. Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 25,56 евро за заплатена държавна такса.

Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл.

38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА за оказване на помощ на близък. Ето защо и ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. с оглед направеното искане адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ведно с дължимото върху сумата ДДС, предвид представените доказателства, че адвокатът е регистриран по ДДС. Съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на 150 евро, ведно с 30 евро ДДС върху сумата, като взе предвид и постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., като определи възнаграждението под минимума, регламентиран в цитираната Наредба, доколкото по делото е проведено само едно заседание, в което процесуалният представител не се е явил. Освен това делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а процесуалният представител е депозирал множество сходни искови молби от същия ищец.

5

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд