Решение № 2898 от 30.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2898 гр. Варна, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110100824 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от С. Р. Г., ЕГН: **********, в качеството на майка и законен представител на детето П. В. М., ЕГН: **********, род. на 10.02.2015г., двете с адрес: ****************1, срещу В. М. В., ЕГН: **********, адрес:

**************, осъдителен иск с правно основание чл. 150 СК за увеличаване на присъдената в полза на детето П. месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 8743 по описа за 2019г. на ВРС, както следва: определеният размер на издръжката от 200 лева да се увеличи на 450 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.01.2025г., с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: от определянето на първоначалната издръжка е изминал период от време, през който трайно и съществено се изменили условията, при които е определена. Календарната възраст на детето е напреднала, а с това и нараснали необходимите за неговото отглеждане разходи. Необходими са допълнителни средства за образование и извънкласни дейности, с оглед на това, че детето вече посещава училище. Затова, при променените обстоятелства и доходите на ответника, заплащането на претендирания размер на издръжката е в неговите възможности. Моли за положително произнасяне по предявения иск.

В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище за неоснователност на иска за размер над 300 лева. Твърди, че претендираният размер на издръжката не съответства на реализирания от бащата доход и нуждите на детето. Твърди, че участва активно и финансово в отглеждането на детето като задоволява други негови потребности с оглед възрастта му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, че С. Р. Г. и В. М. В. са родители на детето П. В. М., ЕГН: **********, род. на 10.02.2015г. Това се установява и от приложеното Удостоверение за раждане /л.13/.

С влязло в сила решение по гр.д. № 8743/2019г. по описа на ВРС, бракът между родителите е прекратен. Родителските права относно детето П. са предоставени за упражняване от майката, като на бащата е определен режим на лични контакти. Определено 1 е бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева за детето.

От служебна бележка, издадена от СУ С.К.О., гр. А. се установява, че през учебната 2024/2025г. детето П. е било ученичка в трети клас. Детето се изхранва в стола на училището срещу заплащане.

От ищцата са представени доказателства за извършени разходи за задоволяване нуждите на детето.

Представени са и медицински документи относно здравословното състояние на майката.

От ответника е представен Договор за банков ипотечен кредит от 02.11.2016г. и погасителен план към него, от които се установява, че ответникът е кредитополучател по правоотношението. Сумата по кредита е 56 000 лв. Срокът на договора е 16 години, при месечни вноски 376.24 лева до 10.11.2032г.

От ответника са представени доказателства за извършени разходи в полза на детето.

Страните са представили доказателства за реализираните от тях доходи от трудови правоотношения.

Изискани са справки от НАП за реализираните от страните месечни осигурителни доходи. Установява се, че майката реализира месечен доход в брутен размер средно около 2300 лева, а бащата около 2800 лева.

Налице са данни, предоставени от КАТ, че ответникът притежава МПС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.

В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на детето до иницииране на настоящото производство е изминал период от шест години, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта и променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата възраст, е нараснала и нуждата от облекло, храна и други текущи разходи от ежедневието на детето. Необходими са и повече средства за учебни помагала и учебни и извънучебни мероприятия, с оглед по-голямата възраст. Несъмнено детето има нужда от средства за образование, което е предпоставка и база за неговото пълноценно развитие. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размерът на досегашната издръжка, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по основание.

Извън горното, съдът взе предвид и обстоятелството, че нормативно установеният минимум, който съгласно чл.142, ал.2 СК е равен на 1/4 от минималната работна заплата, към настоящия момент възлиза на 269.25 лева.

Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.

Ответникът реализира месечни доходи в нетен размер средно около 2300 лева. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за здравословни проблеми. Ответникът няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Има задължения към банкова институция. Що се отнася до нуждите на детето, съдът приема, че детето има присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, учебни пособия и извънкласни занимания. Не се установиха специфични нужди на детето, които да изискват средства извън обичайните за отглеждането му съобразно неговата възраст. Предстои детето П. да бъде в четвърти клас, което ще изисква повече разходи за учебни и извънучебни занимания.

При така преценените потребности на детето П., възможностите на страните, съдът определя месечна издръжка платима от бащата в размер на 370 лева.

Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява затруднение за ответника. Фактът, че ответникът заплаща месечни такси за телефон и уроци, вкл. извършва други разходи в полза на детето, не променя този извод. Напротив, дава основание да се 2 приеме, че е в рамките на неговите възможности да заплаща по-висок размер на издръжка.

Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 23.01.2025г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 15-то число, за който се дължи.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 370 лв., като следва да се уважи в тази си част, а за остатъка до претендираните 450 лв. да се отхвърли.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати общо върху увеличения размер на издръжката държавна такса в размер на 244.80 лева.

Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски. Претендират се в общ размер от 625 лева /600 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и 25 лева заплатена държавна такса/. Заплатената от ищеца такса не следва да се възлага на ответника, тъй като такава не се дължи при завеждане на делото, с оглед характера на правния спор. При заявено от страна на ищеца искане, същата подлежи на възстановяване. Направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът счете за неоснователно, с оглед фактическата, правната сложност на делото и обема на извършените процесуални действия за защита правата на ищеца. Така в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 408 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски. Претендират се в общ размер от 500 възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат. Така в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 160 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр.дело № 8743 по описа за 2019г. на ВРС месечна издръжка, дължима от В. М. В., ЕГН: **********, адрес: **************, в полза на детето П. В. М., ЕГН: **********, род. на 10.02.2015г., чрез неговата майка и законен представител С. Р. Г., ЕГН: **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200.00 лв. /двеста лева/ на 370 лв. /триста и седемдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.01.2025г., с падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 370 лева до предявения размер от 450 лева, като неоснователен.

На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН: **********, адрес: ************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 244.80 лева /двеста четиридесет и четири лева и 0.80 ст./, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН: **********, адрес: ************** ДА ЗАПЛАТИ на С. Р.

Г., ЕГН: **********, адрес: ****************1 сумата от 408 лева /четиристотин и осем лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С. Р. Г., ЕГН: **********, адрес: ****************1 ДА ЗАПЛАТИ на В.

М. В., ЕГН: **********, адрес: ************** сумата от 160 лева /сто и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4