Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 19.09.2024, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 902/2024
Вид
Решение № 162
Подписан
19.09.2024
В сила
15.10.2024
Състав
РУМЯНА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Монтана, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М.А при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М.А Административно наказателно дело № 20241630200902 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0996-001063/03.06.2024г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР гр.Монтана, на И. В. И. гр.Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.53 ЗАНН.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Оспорва изцяло извършването на нарушението. По същество, чрез процесуалния си представител подробно развива доводите за отмяна на наказателното постановление, като поддържа, че не е установено по несъмнен начин извършването на административно нарушение от негова страна.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок от връчването и от лице имащо правен интерес и правна възможност от обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт № GA1256116 от 20.05.2024г. за това, че на 13.05.2024г., около 21.40 часа, в гр.Монтана, по бул.Трети март с посока на движение от гр.Лом към бул.Монтана, управлява мотоциклет Сузуки с рег.№ ххх В, като в района на кръстовището с ул.Димитър Ерийски, след подаден сигнал за спиране от униформен служител на МВР със стоп палка по образец, както и със светлинен сигнал за по-добро възприемане, водачът не спира на подадения сигнал и продължава движението си към бул.Монтана.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за допуснато виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП, задължаващ водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Жалбоподателят по същество оспорва констатациите по съставения акт за нарушение и издаденото наказателно постановление, като поддържа, че не е извършил твърдяното нарушение, както и че в административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът, след като извърши проверка на АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, намира, че същия е съставен в нарушение на ЗАНН, поради което и издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Актът за административно нарушение се съставя, когато по несъмнен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Настоящият състав счита, че горните обстоятелства не са установени по несъмнен и категоричен начин, а именно извършването на нарушението и самоличността на нарушителя.

2

В хода на въззивното съдебно следствие са събрани гласни и писмени доказателства. Гласни показания депозират свидетелите В. М. В., служител на сектор Пътна полиция, Ивайло Пламенов И., допуснат по молба на наказания и обяснения на жалбоподателя И. В. И..

Свидетелят В. поддържа, че на посочената дата и час бил дежурен с колегата си В. В., на кръстовището на бул.Трети март с ул.Димитър Ерийски, когато забелязал, че от посока гр.Лом към центъра на гр.Монтана се движи мотоциклет, при което подал „стоп-палка по образец“ на водача да спре, като осветил и с фенер въпросната палка, при което водачът ги подминал, не спрял и потеглил към центъра на града. Свидетелят твърди, че забелязали регистрационния номер и по дрехите на водача и след извършената справка установили, че моторът е регистриран на името на жалбоподателя.

Впоследствие свидетелят заявява, че жалбоподателя е намерен и призован за съставяне на акт, при което съставяне водачът се бил смутил и заявил, че не знае защо не е спрял.

Тези твърдения на свидетеля са в противоречие с извършеното писмено отразяване на случая в докладна записка л.8 от делото, съставена от В. В., в която е записано, че водача на мотоциклета не спира на подадения сигнал със стоп-палка и продължава движението си към бул.Монтана. Не посочва други обстоятелства, като напр. регистрационния номер на мотоциклета, а че при извършени последващи негласни проверки установили, че въпросния мотоциклет е марка Сузуки с рег.№ ххх, собственост на И. В. И.. Докладната записка е съставена на 16.05.2024г., което е три дни след датата на която се твърди да е извършено процесното нарушение.

В случай, че на датата на нарушението, 13.05.2024г. както свид.В. твърди, че е осветил регистрационния номер на мотоциклета и след справка е установено на чие име се води по регистрация и това е жалбоподателя И., необяснимо защо докладната е съставена три дни след проверката и в същата е отразено, че се е установило от последващи негласни проверки, че мотоциклета е собственост на И..

Дори и това да е мотоциклета, на който полицейските служители са подали сигнал да спре, то не установено кой е управлявал същия, както и не е установено, че е управляван от жалбоподателя. Фактът, че е собственост по регистрация на жалбоподателя И., не установява факта на управлението му от 3 последния, на посочената дата и час в съставения акт.

Разпитан е като свидетел и Ивайло Пламенов И., който обяснява, че на 13.05.2024г., датата си я спомня добре, тъй като преди това си купил мотор от Бургас, с.Припек, за който установил, че има проблем и затова се обадил на жалбоподателя, който разбирал от мотоциклети. Същият ден вечерта, към 20 ч., 20 и нещо, И. пристигнал на вилата му в м.Палековото с бял микробус.

Работили по отстраняване на проблема, не може да посочи точно време, но някъде около 22 часа, било вече тъмно, когато И. си тръгнал с микробуса.

Твърди, че останал изненадан като впоследствие разбрал, че на И. му е съставен акт, тъй като по това време били заедно и работели по мотора.

В подкрепа на горните показания са и обясненията на жалбоподателя, който заявява, че на тази дата, вечерта след работа, някъде около 20ч., с микробуса си „Мерцедес Спринтер“ отишъл на вилата на свидетеля, за да му помогне по отстраняване на проблем по закупения от него мотор, като ремонта им отнел около 2-3 часа. Категоричен е, че в този ден не е „изкарвал“ мотора си, същия е бил в гаража и не го е предоставял на друг да го управлява.

В процеса по установяване на нарушението и определяне отговорността на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя”, като съгласно ал.2 „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”

Наказващият орган не е установил с категоричност самоличността на нарушителя, не е обсъдил събраните в хода на административно наказателното производство доказателства, не е извършил проверка на спорните факти и обстоятелства, не е взел предвид изложените твърдения и не е обсъдил същите преди издаване на наказателното постановление.

Въз основа на незаконосъобразно съставения АУАН е издадено 4 наказателно постановление, което се явява незаконосъобразно, тъй като е ангажирана административно наказателната отговорност на лице, което не е осъществило от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Не е установено наказания водач да е осъществил управление на МПС, мотоциклет Сузуки с посочения регистрационен номер, на датата и часа отразени в акта и да не е спрял на подадения сигнал от контролните органи.

Установено е, че жалбоподателя е собственик по регистрация на процесното двуколесно МПС, но не е установено, че същия го е управлявал на посочената в акта дата.

Актът за административно нарушение няма абсолютна доказателствена стойност, а в производството по ЗАНН се събират и други доказателства в подкрепа на установените с акта за нарушение обстоятелства. В настоящето производство, с годни писмени и гласни доказателства, бяха оборени констатациите в съставения АУАН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Разноски в производството не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл.63д ЗАНН.

На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0996-001063/03.06.2024г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР гр.Монтана, с което на И. В. И. гр.Монтана и ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.53 ЗАНН, ИЗЦЯЛО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5