Решение № 1140 от 30.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. Варна , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501095 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано е по две въззивна жалба от страна на ОБЩИНА – ВАРНА против Решение № 260653 от 25.02.202 година, постановено по гр.дело № 14651/2020 година, по описа на ВРС, с която съдът е осъдил ответната Община, представлявана от Кмета на общината, адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 да заплати в полза на АТ. Г. Т., ЕГН ********** сумата от 8 000 лева /осем хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания от счупване на пателата закрито в дясно /счупване капачката на дясно коляно с умерено разместване/, вследствие от спъване в неравност, причинена от счупени и разместени тротоарни плочки и последвало падане на земята, станало на 18.02.2020г. в гр. Варна, при движение по тротоар на ул. «Ц.», ведно със законната лихва считано от датата на деликта- 18.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.49 ЗЗД, както на съдебно – деловодни разноски в размер на 1 931.34 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .

В жалбата, се изразява несъгласие с постановеното решение и се настоява съдът да постанови друго, с което атакувания акт да бъде отменен, а претенцията - отхвърлена; излага се, че съдът не е обсъдил в цялост и пълнота 1 наличните по делото доказателства, както и че предявения иск е израз на неоснователно обогатяване от страна ищеца; че не са били обсъдени представените от тях писмени доказателства – а именно полагането на асфалтобетон на въпросната улица; не е бил отчетен и механизма при причиняване на увреждането и че липсват доказателства в тази насока.Твърди се още, че разпитаните по делото свидетели са притежавали качеството „заинтересованост“ от изхода на спора и че дадените показания не са обективни.По същество се настоява съдът да отхвърли претенцията, отменявайки решението, а в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение.

Отговор по делото е постъпил от страна на адв.К., като процесуален представител на АТ. Г. Т. и с него се излага, че решението е правилно и не страда от пороци.Искането е да бъде потвърдено.

В съдебно заседание по делото въззивната Община – Варна, е редовно призована и се представлява от ю.к.П., която моли съдът да уважи жалбата.

Въззиваемата страна, в лицето на АТ. Г. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К., която настоява съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

От исковата молба става ясно, че е бил предявен иск от страна на АТ. Г.

Т., ЕГН ********** против Община Варна, с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 8 000 лева / осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания от счупване на пателата закрито в дясно, вследствие от спъване в неравност, причинена от счупени и разместени тротоарни плочки и последвало падане на земята, станало на 18.02.2020г. в гр. Варна, при движение по тротоар на ул. «Ц.», ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 18.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението. Според твърденията в молбата на 18.02.2020 година, около 12 часа, при излизане от двора на ОУ Н.Г., където ищецът работел като преподавател, и при пешеходното си придвижване по ул.“ Ц.“, внезапно кракът му се препънал в неравност от счупени, разместени и надигнати тротоарни плочки.Въпреки ранния час и сухото време той е паднал върху паважа върху десния си крак, при което усетил силна болка и звук от счупване на кост. Бил подпомогнат от преминаващи случайно хора, т.к. не съумял да се изправи самостоятелно.Ищеца незабавно е посетил 2

„Спешно отделение“ на МБАЛ Св. Анна Варна, където след направена рентгенова снимка, било установено счупване на пателата, закрито в дясно.

При спинална анастезия на следващия ден – 19 февруари 2020 година е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и поставена гипсова имобилизация.Изписването се е състояло на 23.02.2020 година с диагноза счупване на патела, закрито в дясно, а в април 2020 година е била свалена гипсовата имобилизация.Ищеца е започнал рехабилитационни процедури – курс, които продължил до юни 2020 година, като често посещавал лекари ортопеди.Той излага още, че е приемал различни медикаменти и провеждал процедури по раздвижване първоначално в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ Св.

Марина Варна, а впоследствие и други центрове.Изложил е още, че в периода от 18.02 до 23.05.2020г. ползвал болнични.

Ищеца сочи, също така, че състоянието все още, въпреки изминалото време не е добро; че е претърпял болки и страдания; бил ограничен във възможностите си да се обслужва сам в ежедневието, че не е бил в състояние да спи нормално, да поддържа лична хигиена и домакинството си.

Движенията на десния му крак били ограничени и мъчително извършвани, като е ползвал патерици и придружител. Понастоящем все още имал болки в коляното. Изпитвал силен стрес, неспокойствие, непълноценност, потиснатост. Предстояла я му нова операция за отстраняване на импланти.

Движел се бавно и повече не можел да спортува. Сочи, че доколкото инцидентът се е случил на тротоар на ул. Ц., то същият е в пределите на Община Варна и нейно е задължението по поддържането му в изправно състояние.

От фактическа страна пред решаващия съд е установено, че исковата претенция се потвърждава от медицинските документи относно състоянието на ищеца, а именно: Епикриза от 23.02.2020г. от МБАЛ Св. Анна Варна АД, Епикриза от 23.06.2020г. от МБАЛ Св.Марина ЕАД Варна, амбулаторни и болни листи, от които се установява, че на 18.02.2020г. ищецът е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология с травма на дясна колянна става, както и че на 19.02.2020г. му е извършена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, патела, поставена е гипсова имобилизация с препоръка за 28дни. Провеждан е курс на физиотерапия в доболнична помощ, откъдето е бил насочен за долекуване. В периода 16-23.06.2020г. е провеждано лечение в МБАЛ Св.Марина ЕАД Варна. От 18.02 до 23.05.2020г. е ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност.

По делото е била изслушана и неоспорена Съдебно медицинска експертиза, от чието заключение става ясно, че вследствие на инцидента от 18.02.2020 година ищецът Т. е получил счупване капачката на дясно коляно с умерено разместване; че е осъществена оперативна интервенция на 19.02.2020 година, когато е наместено счупването с вътрешна фиксация на костта и наложена гипсова имобилизационна превръзка. Възстановяване движението на крака след такава интервенция се случва в рамките на месец3 месец и половина, като известно ограничение в движението на крака е продължило още два- два и половина месеца, съобразно наличната мед. документация. Експерта е посочил още, че след възстановяване целостта на костта се е наложило физиотерапевтично лечение до м.юни 2020г., като понастоящем предстояща била операция за изваждане на остеосинтензия материал. Понастоящем пострадалият се придвижвал без помощни средства, наблюдавало се накуцване на психическа основа, но и предвид на факта, че поради ковид обстановката не му е отстранен остеосинтезния материал, което предизвиквало дразнене в коляното. Тъй като се касае за фрагментно счупване, свързването на двата фрагмента е извършено чрез телчици / остеосинтезен материал/. Счупването на капачката за разлика от счупването на другите кости налагало хващане с въпросния остеосинтезен материал, за да може костта да зарасне, като самото зарастване било по - трудно по принцип. Понастоящем оздравителният процес е приключил, а накуцването според в.л. ще отмине след премахването на въпросните телчици от костта, когато ще стане възможно и ищецът да спортува. Според в.лице получената травма е резултат на соченото от ищеца падане.

Изготвена е, и е неоспорена и Съдебно психиатрична експертиза, в която в.л. Ц. излага, че след инцидента от 18.02.2020 година начинът на живот на ищеца е бил негативно променен, като са налични данни и за психотравмени преживявания, емоционално напрежение, несигурност, очакване на негативни последици, затруднения в общуването, затвореност, епизодични страхови очаквания, безпомощност; че все още се констатират следи от преживяната травма, по- голяма предпазливост, което е установено и нагледно от в.л. при наблюдение движението на ищеца по тротоара.

Благоприятстващите фактори за по- бързото възстановяване на ищеца, което обичайно отнемало 6-12месеца, са били високият интелект на ищеца и относително емоционалната му стабилност.

От разпита на свидетелката К.Р.Н., без дела и родство със страните, става ясно, че на въпросната дата по обяд излизайки от училище „Н.Г.“, в което работили с ищеца, и непосредствено малко след оградата на тротоара в посока към пешеходната пътека и малко преди нея, го видяла паднал на земята. Около него имало деца, които му помагали да стане. Дънките му били скъсани, а едната обувка събута. Децата й казали, че се спънал и паднал.

Свидетелката го завела с колата си до Спешна помощ, като му помагала, тъй като той не можел да върви. Коляното му било подуто. Останала цял следобед с него. Посочва, че към нея дата ремонтни дейности на тротоара е нямало, а 4 плочките там били отдавна разместени и счупени. Ремонт бил направен, но впоследствие, след обявяване на извънредното положение. Свидетелката го прибрала от болницата. Седмица след като го изписали от болницата ходила до дома му, за да го види и да му помага с училищни въпроси. Той не можел да се движи, бил с турникет заради операцията на капачката. Доколкото разбрала имал поставена пластина на коляното, за да може да зарасне.

Дъщеря му и зет му ходели непрекъснато да го обслужват, защото той не можел сам. Бил с патерици около 40дена.

Пред ВРС ответната Община е онгажирала писмени доказателства съобразно които с Договор от 26.09.2019г. сключен с ДЗЗД Черно море 2016 за основен ремонт на улична мрежа по плана на 6-ти и 25-ти м.р. м.р., район Приморски, и на ул. Св.пророк Илия и ул. Св. Йоан Кръстител по плана на кв.

В., възлагателно писмо от 02.10.2019г., протоколи от 02.04.2020г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обект улична мрежа по плана на 6-ти, вкл. ул. Ц. към м.03.2020г., от 10.07.2020г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обект улична мрежа по плана на 6-ти, вкл. ул. Ц. към 01.06.2020г., от 25.09.2020г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обект улична мрежа по плана на 6-ти, вкл. ул. Ц. към 10.09.2020г., тристранни протоколи от 01.06.2020г. и 10.09.2020г. за установяване качеството на изпълнените СМР и годност за ползване на строежа и разрешение за ползване от 31.08.2020г. От така посочените писмени доказателства се установява, че действително с договор от 26.09.2019г. Община Варна е възложила извършване ремонт на уличната мрежа в т.ч. на ул. Ц., където е настъпил инцидента.

Предвид изложеното до тук, ВРС е приел, че претенцията е основателна и е присъдил търсеното обезщетение.

Виждането на ВРС е следното:

Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили.Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и 5 възниква, когато има вреди.Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа.Т.е. винаги, когато ищеца основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа.