Определение № 143 от 21.07.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. гр. София , 21.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емилия В. Петкова

Венелин Б. Иванов

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600291 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.6 НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 24.06.2021г., постановено по НОХД № 250/21г. по описа на СпНС, 23-ти състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК в разпоредително заседание е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СП. За да постанови горното определение първостепенният съд е установил наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното несъответствие между посочена цифрова правна квалификация и текстовото отразяване на вмененото престъпление на всеки един от подсъдимите; липса на повдигнато обвинение за извършено данъчно престъпление, като въпреки това престъпления от този вид се сочат за цел на процесната престъпна група и на последно място първостепенният съд приема за процесуално нарушение и това, че в обвинителния диспозитив на депозирания ОА и в контекста на целената вторична престъпна деятелност е включен квалифициращият елемент по чл.255 ал.3 НК, а именно „особено големи размери“ на данъчните задължения, чието установяване и плащане се цели посредством евентуалното извършване на престъплението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК, но 1 в обстоятелственото изложение липсват изрично посочени факти за този квалифициращ елемент.

Срещу определението е подаден частен протест от СП с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна.Релевират се доводи за законова издържаност на внесения ОА, като с оглед нормата на чл.246 ал.2 НПК същият съдържа фактическо описание на процесната престъпна деятелност по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и отразеното обстоятелствено изложение напълно кореспондира с повдигнатото обвинение, посочено в обвинителния диспозитив.Конкретно за установените от първостепенния съд процесуални нарушения се навеждат доводи за формалния характер на престъплението по чл.321 ал.3 НК, което поради това не е императивно обвързано от извършване на вторична престъпна деятелност; сочи се, че вписаната в заключителната част правна квалификация по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 НК касае само и единствено целта на процесната престъпна група, а не представлява правна квалификация на вмененото на четиримата подсъдими самостоятелно отделно престъпление и в заключение и касателно липсата на вписани факти относно квалифициращия елемент по чл.255 ал.3 НК се прави препратка към ОА, в който изрично в тази насока се съдържа описание на многократната повтаряемост в рамките на инкриминирания времеви период на извършвана от подсъдимите лица търговска дейност по обем, даваща именно фактическото основание за възприемане на извод за наличие на горепосочения квалифициращ признак на целеното вторично престъпление.

Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден от оправомощен държавен орган, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледан по същество, същият се явява основателен.

2

Съобразявайки конкретиката по случая, въззивната инстанция намира за неправилен и незаконосъобразен акта на първостепенния съд, с който е прекратена съдебната фаза на наказателното производство, и в тази насока напълно споделя релевираните от държавното обвинение доводи.

Процесният ОА касае повдигнато обвинение на подсъдимите лица само и единствено за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК, което престъпление по своята правна характеристика е такова на формалното извършване.Т.е. законът не изисква и не включва като част от престъпния състав предприемане от страна на подсъдимите и обективиране на определено конкретно фактическо поведение в насока реализиране на преследваната престъпна цел, която в случая включва и извършване на престъпления по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 НК.Тази цел следва само и единствено да е предварително и изначално дефинирана и това изискване произтича и от легалното определение на чл.93 т.20 НК, обвързващо съществуването на ОПГ с редица изисквания, едно от които е съгласуване волите на субектите за извършване на престъпления, наказуеми с предвидено наказание „лишаване от свобода“ за повече от три години. Именно в контекста на това изискване и като част от елемента на престъплението по чл.321 ал.3 НК държавното обвинение сочи в обвинителния диспозитив поставената цел за извършване на вторични данъчни престъпления и именно в тази насока АСНС съзира в обстоятелствената част на ОА и изложени конкретни факти. Т.е. посочената в заключителната част на ОА правна квалификация чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 НК не касае самостоятелно вмененото на подсъдимите лица престъпление, а представлява само и единствено конкретизация на целената вторична престъпна деятелност и именно като такава същата е описана в обстоятелствено изложение, респ. въззивната инстанция не приема за съществени процесуални нарушения изложените в протестираното определение констатации в тази връзка.

Не се оценява за съществено процесуално нарушение и твърдението, че в депозирания ОА липсва фактическо описание на квалифициращия признак по чл.255 ал.3 НК „особено големи размери“ на целените вторични 3 престъпления и в тази вр. въззивната инстанция напълно възприема наведения в частния протест довод.В обстоятелствената част на ОА се наблюдава едно пространно фактическо описание на реализираната от подсъдимите лица търговска дейност и то с изричното отбелязване на нейната многократна повтаряемост – действително в тази насока не се посочват конкретни дати и конкретни размери на реализираните сделки по ВОП с получател „Б. ..“ ЕООД и последващ ВОД към търговски дружества на територията на Реп.Гърция, но от една страна при описанието на тази дейност държавното обвинение ползва множествено число, а от друга страна самият ОА носи съдържание за „многократната повтаряемост в рамките на инкриминирания период на доставките от Р.Турция до Р.България … като данните за обема … предполага щети за българския републикански бюджет, изразяващ се в укрити данъци по ЗДДС в особено големи размери“ (л.8 от ОА).Т.е. налице са факти за целените вторични престъпления, като горният запис в ОА въззивната инстанция намира за напълно удачен, доколкото на подсъдимите лица е вменено само и единствено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК. В случая именно липсата на повдигнато обвинение за извършено конкретно данъчно престъпление и то в хипотезата на чл.255 ал.3 НК изключва необходимостта от изрично посочване на конкретния размер на данъчните задължения.

При всичко гореизложено съдът приема, че в случая депозираният ОА носи съдържание, напълно съобразено с изискванията на чл.246 ал.2 НПК и кореспондиращо с процесното престъпление, като за всеки един от съставомерните елементи е налице съответното обстоятелствено изложение.

Т.е. липсват допуснати съществени процесуални нарушения и поради това, атакуваното първоинстанционно определение се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на осн.чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановено на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК протоколно Определение от 24.06.2021г. по НОХД № 250/2021г. по описа на СпНС, 23-ти 4 състав.

ВРЪЩА делото на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5