Решение № 526 от 24.11.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Л., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. С. РАЙКОВА АТАНАСОВА при участието на секретаря И. СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от Н. С. РАЙКОВА АТАНАСОВА Гражданско дело № 20224310100725 по описа за 2022 година

Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от М. Т. Ц. от гр.Л., действаща чрез пълномощника си адв.Т. Г. срещу ответниците И. Г. Н., С. Г. Ц., М. Г. Г. и Ц. С. А., всички от гр.Л., в която твърди, че на основание наследствено правоприемство по закон от Т. М. Ц., с ЕГН********** нейн баща, починал на 04.12.2019 год., е собственик на ЗАПАДНА ЧАСТ от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща самостоятелно жилище с отделен вход на запад, находящо се в гр.Л. на ул.„П. Т."№22, състоящо се от приземен етаж със застроена площ от 72,11 кв.м. със стая за живеене, баня с тоалетна, коридор, вътрешно стълбище за етажа, склад в сутерена и жилищен етаж със застроена площ от 77,74 кв.м., състоящ се от три стаи, килер, вестибюл, коридор, входно антре, заедно с припадащите се идеални части от сградата и 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж върху общински поземлен имот XIV-628 в кв.86 по ПУП-ПРЗ одобрен през 1995 при граници и съседи на имота : на запад - имот ХIII-627, на запад ул.“Т.", иа ceвер - УПИ XV, на юг - улица и собственик на източната част на сградата и съсобственик на правото на строеж върху земята Г. М. А., а по кадастралните карти и регистри на гр.Л., одобрени със Заповед №18-10/17.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК представляваща сграда с идентификатор **********, състояща се от : самостоятелен обект с идентификатор **********, с предназначение жилище, апартамент, с площ 72,11 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж - няма; под обекта - няма; над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.2 и самостоятелен обект с идентификатор **********.2 с предназначение жилище, апартамент с площ 77,74 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж - няма; под обекта - жилище, апартамент **********; над обекта - няма, като същата е разположена в поземлен имот общинска собственост с идентификатор **********, с трайно предназначение урбанизирана територия, при съседи на поземления имот : ********************* (доказателства №1, №2 и №3 от списъка).

Пояснява, че ответниците са собственици на източната част от тази двуетажна сграда, като 1 втория (първи жилищен) етаж от сградата двете страни притежават огледално разположени килерски помещения от приблизително 4.5 кв.м. площ всяко.

На 20.05.2009 год. част от ответниците, подпомогнати от техни близки, използвайки тежки строителни чукове, съборили част от преградната стена между двата килера, като по този начин се образувала дупка. Въпреки дупката, тя и покойните й вече родители продължили да използват килерското помещение, продължавайки да държат голяма част от наличните към този момент вещи.

На 06.03.2012 год. част от ответниците, подпомогнати от техни близки доразбили стената, нахлули в килерското й помещение въпреки съпротивата на сина й и с винтоверт и предварително приготвени дъски заковали откъм тях вратата на килера в нейното жилище, като по този начин лишили баща й от владението му върху помещението. Извикали полиция, дошъл и дежурен прокурор от РП-гр.Л. (А. П.), като ответниците и близките им, въпреки предупрежденията на служителите на РУП-гр.Л. и на дежурния прокурор, започнали да изнасят вещите им от килера и ги прехвърляли през оградата от общия двор. За това им действие било образувано и все още е висящо и досъдебно производство №1621/2011 год. по описа на РП-гр.Л. за престъпление по чл.323 от НК - самоуправство.

Въпреки, че при разпитите в досъдебното производство ответниците и близките им заявили, че били заковали вратата от съображения за сигурност, впоследствие същите започнали да извършват строителни-ремонтни дейности, с които заличили разликите между двете помещения (техния и на ищцата килер) и образували от двете едно килерско помещение, което изцяло владеят и ползват като тяхно.

Процесното завзето килерско помещение се наМ.ло в североизточната част на втория (първи жилищен) етаж на западната част на сградата (част от нейното жилище), като на приложената кадастрална схема на самостоятелен обект в сграда (доказателство №3) е изобразено като чупка в горната дясна част на обекта, при граници : отгоре - общо подпокривно пространство, отдолу - маза на източната част от двуетажната многофамилна жилищна сграда, от север - баня и тоалетна на втория етаж (първи жилищен) на западната част, от юг - разрушена стена и килерско помещение на източната част, от изток помещение на втория (първи жилищен) етаж на източната част, от запад - коридор на втория (първи жилищен) етаж на западната част.

Това помещение винаги е било част от западната част на двуетажната сграда, още от построяването й от покойния й баща през 1957-1959 год., поради което счита, че същият е станал собственик на вещта на основание приращение въз основа на отстъпеното му право на строеж върху държавна земя, а при условията на евентуалност - на основание обикновено давноешо владение упражнявано в периода от 01.01.1994 год. до 04.07.2005 год.

Ищцата моли да бъдат призовани с ответниците на съд и след като се убеди във верността на гореизложеното, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците С. Г. Ц., М. Г. Г. и Ц. С. А., че ищцата М. Т. Ц. е собственик на основание наследствено правоприемство по закон от Т. М. Ц., с ЕГН-**********, починал на 04.12.2019 год. в гр.Л., на реална част от самостоятелен обект в сграда с кад.ид.№**********.2, който самостоятелен обект в сграда представлява втори етаж (първи жилищен) от западната част на двуетажна жилищна сграда с кад. ид.№**********, находяща се на административен адрес : гр.Л., ул.“Т."№22, която реална част представлява килер с приблизителна площ от 4.5 кв.м., находящ се в североизточната част на самостоятелния обект в сграда, при граници : отгоре - общо 2 подпокривно пространство, отдолу - маза на източната част от двуетажната многофамилна жилищна сграда, от север - баня и тоалетна на втория етаж (първи жилищен) на западната част, от юг - разрушена стена и килерско помещение на източната част, от изток помещение на втория (първи жилищен) етаж на източната част, от запад - коридор на втория (първи жилищен) етаж на западната част, като осъди ответниците да предадат на ищцата владението върху тази реална част.

Моли също да й се присъдят и направените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им адв.С., в който последната от името на доверителите си счита така предявения ревандикационен иск за недопустим, а по същество за неоснователен и недоказан.

Подчертава, че между наследодателя на ищцата и нейния син от една страна, и доверителите й от друга страна, са водени много съдебни спорове, свързани с процесния имот, имащи съществено значение и за настоящия спор. Те форМ.т правен извод, че в патримониума на наследодателя на ищцата – Т. М. Ц. не е бил включен процесния килер, за да бъде наследено правото на собственост върху него от ищцата М. Т. Ц.. От фактическа страна пълномощникът на ответниците описва какви са конкретните граждански дела, водени между страните, както и прилага писмени доказателства, като наМ. за изцяло неоснователно твърдението, че наследодателят на ищцата е станал собственик по силата на приращение на процесния килер въз основа на отстъпеното му право на строеж върху държавна земя. Твърди, че процесният килер е част от жилището на доверителките й, които са придобили собствеността върху него по силата на учреденото и реализирано право на строеж на техния праводател, което се установява и доказва от приложения архитектурен проект, от който се установява местонахождението на делителната стена между двете жилища в процесната сграда. Адвокат С. пояснява още, че процесният килер не е самостоятелен обект по смисъла на &5, т.39 от ДР на ЗУТ и &1, т.1 от ДР на ЗКИР – той принадлежи към жилището на ответниците, поради което и не може да бъде обект на вещно право на собственост като реална част така, както се претендира от ищцовата страна, а и не може да се придобива по давност. Поради наличието на делителен зид между двете сгради, в който е недопустимо да се изграждат врати, то технически не е възможно да се присъедини помещението, предмет на ревандикационния иск към жилището на ищцата, поради което и не е възможно да се придобие от нея по давностно владение така, както се иска, в условията на евентуалност – придобивна давност за периода от 01.01.1994 год. до 04.07.2005 год.

Ответниците, чрез пълномощника си оспорват факта, че в така посочения период процесният килер е владян от наследодателя на ищцата постоянно, спокойно, явно, непрекъснато и със съзнанието, че му е собственик.

Правят възражение, че процесният килер като част от жилищната сграда на ответниците, която е владяна заедно с него постоянно, явно, непрекъснато и спокойно от момента на изграждане на жилищната сграда до настоящият момент, освен чрез деривативни сделки, е придобита и по давностно владение от ответниците М. Г. Г. и С. Г. Ц..

В заключение оспорват верността на наведените в исковата молба твърдения, че процесният килер е част от имота на ищцата, че е придобит от наследодателя й по приращение, а при условия на евентуалност по давностно владение, упражнявано в периода от 01.01.1994 год. до 04.07.2005 год., поради което считат така предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан, както и за недопустим. Твърдят, че ответниците М. Г. Г. и С. Г. Ц. са собственици на процесният килер към настоящият момент по силата на покупко-продажба и давностно владение.

3

С протоколно определение №744/28.09.2022 год., по молба на пълномощника на ищцата, съдът на основание чл.232 от ГПК, е прекратил производството по гр.дело №725/2022 год. по описа на РС-гр.Л., поради оттегляне на исковата молба против ответницата И. Г. Н., като определението за прекратяване на делото спрямо тази ответница не е обжалвано с частна жалба в законният срок пред въззивната инстанция и е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Г., който поддържа изцяло исковата молба. Позовава се събраните по делото писмени и гласни доказателства и счита, че претенцията на доверителката му е основателна и доказана и моли съда да я уважи, като й присъди и направените по делото разноски. Представя писмена защита, в която развива подробни аргументи в подкрепа на тезата си, че иска е основателен и доказан с позоваване и на съдебна практика.

Ответницата С. Г. Ц., редовно призована, не се явява лично. Ответницата М. Г. Г., се явява лично, като и двете в хода на процеса се представляват от адв.С., която от името на доверителките си поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска, с който е сезиран като недопустим или да го отхвърли като неоснователен и недоказан, ведно с всички законни последини, като присъди но довиретелките й направените по делото разноски. Съображенията си относно неоснователността на претенцията на ищцата излага в писмена защита.

Ответницата Ц. С. А., редовно призована, не се явява и не изразява становище по предявения срещу нея ревандикационен иск.

Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на процесуалните представители на страните поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Т. М. Ц. е б.ж. на гр.Л., починал на 04.12.2019 год., оставяйки след смъртта си за свои единствени законни наследници двете си дъщери Н. Т. ЙО. и М. Т. Ц. /ищца по настоящото дело/, видно от удостоверение за наследници изх.№3862/24.12.2019 год. на Община-гр.Л..