Определение № 769 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. Пазарджик, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500820 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх.№4184/29.07.2025г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, ул.Рачо Петков- Казанджията“ №4-6, чрез пълномощника му- гл.юриск.М. М. против Определение №325 от 03.07.2025г., постановено по ч.гр.д.№9/2025г. по описа на РС- Пещера, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на Решение №284/02.06.2025г., постановено по същото дело.

Твърди се в същата, че постановеното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с обстоятелствата по делото.

Визира се, че насрещната страна единствено е депозирала искова молба с единствено твърдение, че вземането е погасено по давност, като молбата е с обем от 3 страници. Уточнява се, че искът по чл.55 от ЗЗД е кумулативен и следва основателността на главния иск по чл.439 от ГПК, от което не следва, че процесуалния представител на ищцата не е положил допълнително труд и преценка на нови факти, извън тези касаещи искът по чл.439 от ГПК.

В тази насока се счита, че адвокатския хонорар не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност па делото, както и с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, като същото се явява прекомерно.

1

Развиват се доводи в тази насока.

Искането до въззивната инстанция е, последната съобразявайки изложеното относно защитавания интерес и ниската и правна сложност на спор, да отмени обжалваното определение ида се постанови ново, съобразно изложеното в отговора на исковата молба.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от К. А. С. чрез пълномощника й адв.Л. Л..

В същият се твърди, че постановеното от районния съд определение е правилно, обосновано и законосъобразно. В тази връзка излага съображенията си.

Искането е да се остави без уважение подадената частна жалба.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид относимите с оглед характера на настоящото производство оплаквания в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, прие за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образуване по повод на постъпила искова молба от К. А. С., чрез процесуалния й представител адв.Л. Л. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание на предявените искове по чл.439, във вр. с чл.124 от ГПК и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Видно от Решение №284/02.04.2025г., постановено по гр.д.№9/2025г. по описа на РС- Пещера е признато за установено в отношенията между страните, че К. А. С.- длъжник по изп.дело №20248890400630 на ЧСИ Д.С., рег.№***, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, суми както следва: по изпълнителен лист по ч.гр.д.№511/2011г. по описа на РС- Пещера, от който олихвяема сума- главница в размерна 1550лв., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2011г., възлизаща към момента на предявяване на иска на 2223,69лв.; неолихвяема сума- 1255,79лв., включваща: договорна лихва по договор за кредит в размер на 783,48лв. и мораторна лихва в размер на 442,31лв.; сума в размер на 155,53лв.- разноски по ч.гр.д.№511/2011г. по описа на РС- Пещера, такси по изп.производство в размер на 732,12лв. и 5лв. за издаване на изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.

Осъден е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да заплати на К. А. С. недължимо платена сума по изп.д.№20248890400630 на ЧСИ Д.С., рег.№***, в размер на 1086,90лв.

2

Осъден е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да заплати на К. А. С., разноски в размер на 1608,04лв.

От Молба с вх.№3464/20.06.2025г. подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискано, на основание чл.248 от ГПК, съдът да измени така постановеното съдебно решение в частта му за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като е прието, че в тази му част, то не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Постъпил е писмен отговор с вх.№3675/01.07.2025г. от страна на К. А.

С., чрез процесуалния й представител адв.Л. Л., в което са развити доводи в насока, че направеното искане е неоснователно и необосновано. Искането е, молбата на ответната страна за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение да се остави без уважение.

Видно от Определение №235/03.07.2025г., постановено по гр.д.

№9/2005г. по описа на РС- Пещера е оставена без уважение молба с вх.

3464/20.06.2025г., по гр.д.№9/2025 г. по описа на РС- Пещера, подадена от процесуалния представител на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 за изменение на решенето в частта за разноските.

При така установеното, настоящият инстанция приема от правна страна следното: състав на въззивната

Частната жалба е допустима- подадена от надлежна страна и в законоустановеният едноседмичен срок, като по съществото си е неоснователна.

Съображенията в тази насока са следните:

За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е приел, че постановеното от него решение е влязло в законна сила като необжалвано от страните по делото, като единствено в частта на разноските е предмет на разглеждане в настоящето производство.

Визирал е, че в мотивите към решението си е посочил, че исковете са уважени изцяло като, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар.

Посочил е, че е направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. В този аспект е приел, че 3 то е неоснователно, тъй като е в границите на наредбата и освен това съдът се е произнасял и по искане на ответника за местната подсъдност, което е довело до допълнително ангажиране на процесуалния представител на ищцата.

Отразил е, че делото е завършило с едно съдебно заседание. По делото са предявени и уважени два иска- отрицателен установителен за сумата в общ размер на 5892,83лв. и осъдителен иск за сумата от 1086,90лв.

Определената държавна такса е в размер на 295,07лв., както и депозит за изготвената съдебно- икономическа експертиза в размер на 300лв. или общо разноски 595,07лв.

Посочил е, че съгласно НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и чл.7, ал.2, т.2 за двата иска по отделно е 889,28лв. за първия и 408,69лв. за втория или общо 1297,97лв., като адв. Л. е претендирал само 1012,97лв., като му е присъдено толкова- 1012,97лв. Или общо адвокатско възнаграждение заедно с държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 1608,04лв.

Констатирал е, че делото не се отличава с фактическа сложност, но правната му сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения- сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. Адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по- маловажна от тази на съдията и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд.

Не на последно място е и обстоятелството, че сумата е действително платена от ищцата.

В конкретният казус настоящата инстанция приема изцяло наведените съображения на първоинстанционния съд да остави без уважение подадената молба. В допълнение следва да посочи, че според нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/9.07.2004г., адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск и съобразно вида и броя на предявените искове. За защита на различни интереси се предявяват различни- обективно или субективно 4 съединени искове. В разглеждания казус процесуалният представител на ищцата е бил ангажиран от последната да осъществи защитата й по един установителен и един осъдителен иск.

Наложилата се съдебна практика /напр. Определение № 50/17.01.2023 г. по ч.гр.д.№4735/2022г. на ІІІг.о. на ВКС и др./, в частност и практиката на настоящия съд, безспорно приема, че при обективно кумулативно съединяване на искове, материалният интерес на предявената искова претенция се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор, като с оглед материалния интерес на всеки отделен иск се определя и минимално възнаграждение за него, след което вече изчислените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

Видно от представения по делото от ищцата Договор за правна помощ и съдействие от 07.01.2025г., ведно с пълномощно, стойността на търсената в исковото производство правна помощ, компромисно е посочена като сбор от възнаграждения, дължими се общо за така предявената установителна искова претенция и общо за така предявената осъдителна такава.

В случая, настоящият въззивен съд се съобразява и с относимата в казуса практика на СЕС (Решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22 и цитираното в него Решението на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16) и приема, че националният съд дължи да се въздържа от приложение на норми, които биха могли да осуетят ефективното приложение на нормите на правото на ЕС, и в частност, че не следва да прилага цитираната Наредба № 1/2004г. относно възможността да съизмерява адвокатските възнаграждения, които определя с посочените в нея минимални размери. Т.е., в казуса с оглед казаното, следва съдът да остави неприложена цитираната наредба досежно определените в нея минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При това положение и при така създадената празнота в закона, въззивният съд намира, че следва същата да бъде преодоляна чрез тълкуване на нормата на чл.36, ал.2, предл.2 от ЗА, в частта, с която се определя, че дължимото възнаграждение следва да бъде съобразено с положения от адвоката труд, така че размерът му да е справедлив и обоснован. В смисъла на изложеното е и наложилата се съдебна практика, в частност и Определение №4514/10.10.2024г. по ч.гр.д.№3167/2024 г. на ВКС, IVг.о., Определение №2610/10.10.2024г. по ч.т.д.№1882/2024г. на ВКС, I т.о. и др.

5

С оглед изложеното, въззивният съд като съобрази, че процесуалният представител на ответницата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство по делото, като е изготвил исковата молба, подавал е становище във връзка с направеното възражение за местна подсъдност, съответно молба да се представи архивирано изп.дело, представил е писмена защита, като се е явил в проведеното съдебно заседание на 07.05.2025г., като е пледирал е довело до реализиране в максимална степен на защита на интересите на клиентката му- постановено е в нейна полза решение, както относно предявената установителна искова претенция, така и по отношение на предявената осъдителна такава.

При този си извод, в заключение настоящата инстанция намира, че с оглед изхода на делото, така присъденият на процесуалния представител на ищцата С. размер на адвокатското възнаграждение за предоставената правна защита и съдействие в размер на 1012,97лв. за предявените общо два обективно съединени иска, от които един установителен и един осъдителен, категорично съответства на положения от адвоката труд и размерът в този смисъл определено се явява справедлив.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба, с оглед несподеляне на наведените в нея възражения, като неоснователна да се остави без уважение.

Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №325 от 03.07.2025г., постановено по гр.д.№9/2025г. по описа на РС- Пещера.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. Пазарджик, 28.10.2025 г.