Решение № 182 от 10.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Бургас, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Боряна Анг. Димитрова

Илияна Т. Балтова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 130/ 20.05.2025 г., постановено по гр.д. № 378/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Сливен, е осъдено „ЗД „Бул инс““ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Ст. Ст. Пр. и Кр. Д.

Кр. – заедно, с адрес за връчване: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 – адв. Г. Д., да заплати на М. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливен, ул. „К. К.“ № 131, сумата от 133 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 5286 лв.– обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на пътно – транспортно произшествие (ПТП) на 30.11.2023 г., по вина на Юр. Д. К., като водач на МПС – Мерцедес, с рег. № *********, установена по НОХД № 843/2024 г. по описа на РС Сливен.

С Решение № 162/ 12.06.2025 г. по гр.д. № 378/ 2024 г по описа на Окръжен съд Сливен, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение, като е присъдена законната лихва върху сумите от 133 000 лв. и 5286 лв., считано от 6.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

1

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „Бул Инс“ АД, в която същото се обжалва, в частта, с която исковете са уважени за сумата над 90 000 лв. до 133 000 лв., за обезщетението за неимуществените вреди, както и за сумата над 3700 лв. до 5286 лв., за обезщетението за имуществените вреди, като необосновано и незаконосъобразно, и се претендира неговата отмяна и отхвърляне на исковете над посочените размери.

Налице е позоваване на неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и посочения в нея критерий за справедливост. Заявява се, че броя, вида и тежестта на причинените телесни увреждания не обуславят присъдения размер на обезщетението.

Подчертава се, че продължителността на периода на възстановяване от всяко увреждане не тече индивидуално, а е общ. Изтъква се, че присъдената сума е завишена, с оглед описаните увреждания.

Не е преценена, по мнение на въззивника, и икономическата конюнктура в страната, при определяне на обезвредата. Дружеството – въззивник сочи, че обезщетението следва да се съобрази със статистическите данни на НСИ относно доходите и разходите на населението, като се акцентира на обстоятелството, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди се равнява на средната работна заплата за период от пет години и половина.

Оспорва се изводът на съда от първа инстанция за липса на принос от страна на пострадалия към собственото му увреждане, като се сочи, че преминаването през участък с пътна маркировка тип пешеходна пътека не го освобождава от задължението да се увери, че може да пресече безопасно.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от М.

А. И., с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 13, офис 8 – адв.

Г. М., в който се моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт в обжалваната част, по съображения за неговата законосъобразност и правилност.

Във връзка с възраженията в жалбата, въззиваемият посочва, че присъденото от окръжния съд обезщетение за неимуществени преди не е завишено. Подчертава се, че отделните телесни увреди на въззиваемия са 2 лекувани поетапно, в различни болнични заведения, а настъпилите усложнения от първоначално причинените автомобилни травми са наложили допълнителни медицински операции, манипулации и рехабилитационни мероприятия.

Изтъква се, че към настоящия момент въззиваемият все още е ограничено работоспособен, трудоустроен е и не напълно възстановен от претърпените травми, като разчита за издръжката си, и тази на семейството си, на близки и познати. Посочва се, че по време на възстановителния период, въззиваемият, поради естеството на травматичните увреждания, е бил зависим за физиологичните и хигиенните си нужди от трети лица.

Оспорват се доводите на дружеството – въззивник за наличието на съпричиняване. Акцентира се върху нормата на чл. 119 ал. 5 ЗДвП, предвиждаща, че не се касае за съпричиняване при ПТП, с пресичащ по обозначен с пешеходна пътека участък от пътното платно пешеходец, когато водачът се е движил с превишена скорост или е нарушил друго правило от ЗДвП. Посочва се, че механизмът на настъпване на увреждането е изяснен от изпълнената в производството авто-техническа експертиза.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенции за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника, като следствие от пътен инцидент, при който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

3

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Юр. Д. К..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззиваемият И. е отправил до застрахователното дружество на 6.03.2024 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, получил е отказ за плащане от застрахователя, инициирал е настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото същият, чрез процесуалния си представител, е изразил във възззивната си жалба становище за основателност 4 на исканията за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в определен размер. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата.

За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания; прогнозата за възстановяването му; причинените му неудобства в тяхната пълнота; неговата възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.

По отношение механизма на увреждането, от данните по делото става ясно, че на 30.11.2023 г., в 17.10 часа, в гр. Сливен, на пешеходна пътека тип „зебра“, на бул. „Банско шосе“, по направлението: гр. Сливен - гр. Нова Загора, в района на бензиностанция „Шел“, е настъпило пътно транспортно произшествие, при което е пострадал като пешеходец въззиваемият М. А. И..

В настоящия случай, от ангажираните в производството доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента въззиваемият е получил следните увреждания: травматичен шок от съчетана травма; контузия на главата, протекла с клиника на мозъчно сътресение и степенна промяна на същото, до степен на пълна загуба на съзнание за кратко време и загуба на спомен за самия инцидент и за време сред него – конкрадна и антероградна амнезия; охлузвания, натъртвания, кръвонасядания, фрактури на кости – ляв хумерус – лява раменна кост и латерален епикондил, лява 5 подбедрица – двете кости, с разместване на фрагментите; нарушени функции на движение на крайници – горен и долен леви крайници, с придружаваща силна болезненост. Експертът е отбелязал, че при приемането си в болница въззиваемият е бил в тежко общо състояние, с четиринадесет точки по Глазгоу скалата, при норма петнадесет точки. За възстановяване от получените телесни увреждания пострадалият е претърпял първоначална имобилизация на двата леви крайника – 30.11.2023 г. – 4.12.2023 г., а впоследствие оперативно лечение, с имплантиране на метална остоесинтеза за фрактурата на лявата подбедрица – 4.12.2023 г. – 14.12.2023 г. В допълнение е предприета реконструктивна хирургия на ръката, поставяне на остоесинтеза на лявата раменна кост – 30.01.2024 г. – 5.02.2024 г. Установява се, че настъпили усложнение по време на възстановителния период – непълно зарастване на фрактурата на малкия пищял на лявата подбедрица, са наложили повторно оперативно лечение, с автоостеопластика и нова метална остоесинтеза – 10.04.2024 г. – 16.04.2024 г. При проведения актуален преглед на пострадалия на 1.04.2025 г. експертът е констатирал, че същият е в сравнително добро общо състояние – телесно и функционално, с болезненост в лявата мишница, лявата подбедрица и лявата ингвинална област при физическо натоварване, продължително ходене и стоене прав, както и при застудяване на времето.

Наблюдаван е при прегледа непълен обем на свиване и разтягане на лявата лакътна става и почти пълен обем на движенията на колянната и глезенната става. Налице е възможност за самостоятелно придвижване, с накуцване на левия крак. Посочено е, че въззиваемият продължава с рехабилитация, физиопроцедури и самостоятелни упражнения, дадени от физиотерапевт.