Решение № 5 от 09.04.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Панагюрище, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Административно наказателно дело № 20215230200106 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД, представлявано от Д Л Туправител, срещу Наказателно постановление (НП) № 13-002430 от 04.12.2020 г., издадено от Д С Т- Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството- жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева за нарушение на чл.63, ал. 2, вр.чл.63, ал.1 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Формулирано е искане съдът изцяло да отмени атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.

В съдебното заседание, редовно призовани жалбоподателите „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД,се представляват от адвокат П., който поддържа жалбата, допълвайки доводите с писмени бележки. Обективира се искане за цялостна отмяна на санкционния акт.

АНО - Дирекция „Инспекция по труда гр.Пазарджик“, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител.

Панагюрският районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество, тя се явява ОСНОВАТЕЛНА макар и по съображения различни от 1 посочените в жалбата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебния контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Въпреки тези констатации, настоящият съдебен състав открива основания за отмяна на издадения санкционен акт и за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение 30.09.2020г., съставен против жалбоподателя за извършено на 23.09.2020г., нарушение на чл.63, ал. 2, вр.чл.63, ал.1 от КТ.

Впоследствие, отговорността на жалбоподателите е ангажирана с наказателно постановление № 13-002430/04.12.2020г., издадено от З К К – Заместник – началник на ОПП-СДВР.

Доколкото към настоящия момент обаче постановлението не е влязло в сила и не е породило своите правни последици, съобразявайки изтеклия от датата на деянието до настоящия момент срок, съдът намира, че е налице формално основание за прекратяване на производството, обосновано с изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ”По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са 2 пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно административно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален рецидив”/.

В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на административнонаказателната отговорност и същата следва да се приложи “ex officio”, като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид.

Съобразно тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл.

11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН. Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, който нарушават “установения ред на държавно управление” /чл. 6 ЗАНН/.

Безспорно установено е, че твърдените нарушения са извършени на 23.09.2020г., а абсолютният давностен срок е изтекъл на 24.03.2025г., след която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа отговорност, са ограничени “ex lege” /т.е. по силата на самия закон/. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ДВ бр. 26 от 06.04.2010г., в сила от 09.04.2010г./, т.е. законът който е пораждал действие към датата на нарушението, който предвижда 3 години за наличието на относителна, респективно 4 години и шест месеца за настъпването на абсолютна давност за реализацията на административнонаказателната отговорност.

По изложените съображения, съдът намира, че административнонаказателното производство следва да бъде прекратено, а така издаденото наказателно постановление - да бъде отменено изцяло, без да се изследва въпросът за неговата правилност, поради наличието на изтекла абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, вр.чл.84 ЗАНН, вр.чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК,

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ поради изтекла давност Наказателно постановление № 13-002430 от 04.12.2020 г., издадено от Д С Т- Директор на Дирекция „Инспекция по труда гр.Пазарджик, с което на жалбоподателя „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000,00 лв. (пет хиляди лева ) за нарушение на чл.63, ал. 2, вр.чл.63, ал.1 от КТ.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано срещу „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД, с ЕИК- 112597052, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Болнична"със съставянето на АУАН бл.13-002430/30.09.2020г. за административни нарушения по чл.63, ал. 2, вр.чл.63, ал.1 от КТ.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 106 по описа на Районен съд Панагюрище за 2021г.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред Административния съд – гр.Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________

4