Решение № 6525 от 10.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6525 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110158351 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че между него, като изпълнител, и ответника „С-П.

Х.“ ЕООД, като възложител, е сключен Договор за изработка, монтаж и пускане в експлоатация на електронна автомобилна везна модел В6****М, тип В717 при обект на възложителя – депо за съхранение на отпадъци в К.. Цената на договора била 8960 лв. без ДДС (10 752 лева с ДДС), от които 50 % платими авансово и 50 % окончателно плащане след завършване на механичен и електромонтаж и пускане в експлоатация на везната. Сочи още, че на 07.07.2022 г. е подписан Анекс № 1 към договора между страните, а на 15.07.2022 г. е везната е приета без забележки и пусната в експлоатация.

За остатъка от дължимото плащане била издадена фактура № 34008/28.07.2022 г. на стойност 5376 лева с ДДС. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5376 лева с ДДС, представляваща остатък от претендирано като дължимо възнаграждение по Договор за изработка, монтаж и пускане в експлоатация на електронна автомобилна везна модел В6****М, тип В717 при обект на възложителя – депо за съхранение на отпадъци в К., съгласно фактура № 34008/28.07.2022 г., ведно със законната лихва от 25.10.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „С-П. Х.“ ЕООД оспорва иска по основание. Твърди, че ищецът не е изпълнил надлежно задълженията си по договора. Твърди, че работата не е приета съгласно установените по чл. 10.2 от договора документи. Релевира общо възражение за некачествено изпълнение на работата, като твърди, че автокранът е монтиран на обекта, но не е кабелиран съгласно изискванията за уред от този вид, както и софтуерът му не работи и уредът не е въведен в експлоатация, като не отговаря на т. 4 от Приложение № 1 - Програма. Навежда, че ищецът е информиран за това, но не е предприел мерки. Оспорва представените протоколи да са подписани от упълномощени от него лица. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен. При условията 1 на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 1075,20 лв., представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2 от договора при забава, начислена еднократно.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приложени по делото писмени доказателства /л. 6 – 20/, че между страните е сключен договор за доставка и монтаж от 23.05.2018 г., по силата на който „Б.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, се е задължило по възлагане от „С-П. Х.“ ЕООД да извърши изработка, монтаж и пускане в експлоятация на автомобилна електронна везна съобразно Приложение № 1 от договора, като работите следвало да се извършат франко обекта на възложителя – депо за съхранение на отпадъци в К.. Била уговорена цена в общ размер от 8960 лв. без ДДС, половината от която била преведена авансово, като страните не спорят за това обстоятелство, а останалите 50 % следвало да се платят слез изпълнение на работата съгласно чл. 9.2, ал. 2 от договора.

Съгласно чл. 10 от договора срокът за цялостно изпълнение на предмета на договора бил до 10 работни дни след завършване на строителните работи по подготовка на площадката и изработка на платформата, които са ангажимент на възложителя, и приемането им от изпълнителя с приемо-предавателен протокол, или до 10 работни дни след заплащане на аванса – което от двете събития настъпи по-рано.

Видно от предметното съдържание на договора в чл. 11 от същия са разписани задълженията на възложителя, сред които това да изработи платформа с определени размери /чл. 11, ал. 7/ и да поеме разходите за изпитване на готовия продукт и маркиране, като осигури електронни теглилки и мотокар непосредствено преди монтажа /чл. 11, ал. 12/.

Приложен е Анекс № 1 към договора за доставка и монтаж от 23.05.2018 г., сключен на 07.07.2022 г., съгласно който страните са се споразумели изпълнителят да извърши монтажа на везната и пускането й в експлоатация, а оценката на съответствието да се извърши на следващ етап, когато възложителят осигури електронни теглилки и представи актуално калибровъчно свидетелство на същите.

Уговорено е още след пускане на везната в експлоатация да се извърши плащане на дължимия остатък по договора, възлизащ на 50 % от цялата сума.

Приложени са още протокол за проверка, ремонт и монтаж от 15.07.2022 г. с удостоверена извършена дейност монтаж на везна, проверка и настройка на везната с автомобил на „Б.“, инсталиране и обучение на софтуер за работа с везната. На протокола е даден вид да е подписан от представители на двете страни по договора.

Приложени са още приемо-предавателен протокол и опаковъчни листи от 17.01.2019 г., също двустранно подписани.

По делото е представена фактура № ****034008/28.07.2022 г. на стойност 5376 лв. с ДДС с основание електронна везна автомобилна, тип В717, модел В6****М, стоманобетонна, платформа с размери 18х3, вариант В В, гр. С., К., плащане по която се претендира в настоящото производство.

От приложена разпечатка на електронна кореспонденция се установява Елисавета Х., като представител на ищцовото дружество, да е поканило ответното дружество за заплати сумата по фактура.

В открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване авторството на протокол за проверка, ремонт и монтаж ОД 851.17 от 15.07.2022 г., приложен на л. 24 по делото, 2 като е указано на ответника на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, че в негова тежест е да установи обстоятелството, че протоколът не е подписан от негов представител, респективно, че се е противопоставил веднага след узнаването.

Не само ответникът не ангажира доказателства във връзка с оспорването, но и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява същият да не се е противопоставил веднага след узнаването, предвид установеното от вещото лице обстоятелство, че процесната фактура № 34008/28.07.2022 г. на стойност 5376 лв. с ДДС е включена в дневника за продажби по ЗДДС, подадени в НАП от дружеството „СП Холдинг“ ЕООД, като последното е ползвало данъчен кредит, респективно същата е отразена в счетоводните регистри на дружеството ответник. Тази информация вещото лице е получило при извършена проверка в НАП, тъй като ответното дружество не предоставило на експерта достъп до счетоводната си документация за проверка.

От доведения от ищеца свидетел Елисавета Х., която е била служител на ищцовото дружество до месец преди провеждане на разпита, заемала длъжността „търговски директор“, се установява, че същата си спомня за поръчка възложена от ответното дружество, свързана с изработване на автомобилна везна в К.. Монтажът на везната се извършил през 2022 г. – значително време след сключване на договора през 2018 г. Причината за това било забавяне в изработването на платформа, която съобразно договореното и искането на ответното дружество възложител следвало да се изработи от последното с цел осигуряване на по-добра цена. Ответното дружество следвало да осигури и еталонни теглилки, без които било невъзможно привеждане на везната в експлоатация с провеждане на необходимите настройки за правилната работа. Все пак везната била пусната в експлоатация като технологична такава, без оценка на съответствието, както било описано в анекса, именно поради това, че не били осигурени еталонни теглилки и сертификати за тях.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по силата на сключен с него договор за изработка с твърдяното съдържание, по който ищецът е изпълнил съобразно уговореното и работата е била приета без възражения, както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията, както и възраженията си, че работата не е била приета съгласно договореното, като са направени своевременни възражения за неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указано на ответника, че не сочи доказателства за твърдения от него факт, че ищецът е информиран за ненадлежно изпълнение от страна на ищеца за калибриране, настройка на софтуера и привеждане на уреда в експлоатация съгласно договореното, включително да отговаря на изискванията по т. 4 от Приложение № 1 – Програма.

Наличието на облигационно правоотношение между страните със соченото предметно съдържание е установено по делото.

От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в счетоводството на ответното дружество е осчетоводена процесната фактура, като по нея и ползван данъчен кредит. Фактът на отразяване на фактурата, съдържаща индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи в счетоводството на длъжника, включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание на 3 задължението на купувача и доказват неговото съществуване. Установяването им по делото недвусмислено сочи наличието на приемане на работата и обоснована задължението за плащане на цената. В насока извода за изпълнение и приемане на работата от ответното дружество са и показанията на св. Х..

Предвид изложеното, съдът намира, че претендираната от ищеца сума по процесната фактура е дължима предвид извода за приемане на работата. Доколкото ответникът не доказва плащане на претендираното вземане, то искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По възражението за прихващане с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже наличието на валидна клауза за неустойка, а в тежест на ответника да докаже точно изпълнение на задълженията си.

Наличието на точно изпълнение, съобразно договора и анекса към него, се установява предвид показанията на свидетеля Х., доведен от ищеца. От същите по недвусмислен начин се установява причината за забавянето, което се явява следствие от неизпълнение на дължимите от ответното дружество като възложител действия съобразно договореното. Видно от протокола за монтаж от 15.07.2022 г. същият е осъществен скоро след подписване на анекса от 07.07.2022 г. По делото не е установено от ответното дружество в кой момент е завършена площадката, от който момент тече уговорения 10-дневен срок. Нещо повече, завършването на площадката не е достатъчно, необходимо е още изпълнителят да бъде уведомен за това обстоятелство, като това уведомление представлява част от дължимото от кредитора съдействие, без което изпълнението е невъзможно. Ето защо при тези данни съдът намира, че сключване на анекса е релевантният момент, спрямо който следва да се съобразява спазването на уговорения по чл. 10 от договора срок от 10 работни дни. Монтажът е извършен в рамките на 10 работни дни от подписване на анекса, поради което съдът намира, че не е налице забава в изпълнението от страна на изпълнителя. Ето защо възражението за прихващане с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователно. За пълнота следва да се посочи, че при отхвърляне на възражението за прихващане не се държи произнасяне с отделен диспозитив. По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск (в този смисъл мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, докладчици съдия Г. М. и съдия В. Н.).