Присъда № 19 от 26.02.2025, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 19/26.02.2025г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1150/2024 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против С. П. С. от гр. Ямбол за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.

В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка счита за безспорно установена от самопризнаието на подсъдимия, което намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова счита обвинението за доказано и пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен. Предлага да му се наложи ефективно наказание лишаване от свобода, чийто размер, след редукцията по чл.58а от НК, да бъде определен около минимума на предвиденото в закона.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и моли да му се наложи по-леко наказание.

Служебният защитник – адвокат пледира за определяне на наказанието под законовия минимум от една година и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след отчитане оказаното в досъдебна фаза съдействие за разкриване обективната истина по делото, проявената критичност към извършеното, стойността на отнетите вещи, която е под минималната работна заплата за страната, както и връщането на част от вещите на техния собственик. Освен за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, защитникът пледира и за редуцирането му с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Подсъдимият С. П. С., роден на ****г., бил осъждан двайсет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер против собствеността, като видно от отбелязванията в справката за съдимост, за седемнайсет от тези осъждания е реабилитиран. За осъжданията по НОХД № ***/2024г. на ЯРС, по НОХД № ***/2024г. на ЯРС и по НОХД № ***/2024г. на ЯРС, за които не е настъпила реабилитация, му били наложени наказания, както следва:

1. Със споразумението по НОХД № **/2024г. на ЯРС, влязло в сила на 19.02.2024г., е осъден на лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 17.10.2023г. Постановено е отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

1

2. Със споразумението по НОХД № ***/2024г. на ЯРС, влязло в сила на 09.05.2024г., Стефанов е осъден за престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено преди влизане в сила на горната присъда – на 25-26.12.2023г., за което му е наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Отново е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

3. Със споразумението по НОХД № ***/2024г. на ЯРС, влязло в сила на 08.07.2024г., Стефанов е осъден за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено преди влизане в сила на горните две споразумения – на 12.12.2023г. Наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включващо задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по ЕДНА ГОДИНА.

Във времевия интервал от 01.10.2024г. до около 17:00 часа на 28.10.2024г., или след влизане в сила на всяко от изброените по-горе споразумения, подс. С*** минавал покрай дома на свидетеля Т* И****в Д***, находящ се в гр. Ямбол на ул. „Преслав“ №**. Решил да влезе в къщата и да открадне каквото намери. През незаключената входна врата влязъл във вътрешността на дома и в стая на втория етаж намерил и взел 1 бр. вакуум помпа за климатични системи за 270 лева; 1 бр. блок манометри за ниско и високо налягане за 225 лева; 4 бр. маркучи за фреон за високо налягане, 60 атмосфери, по 50 лева всеки; и 1 бр. комплект бленда и конус за медни тръби за 36 лева. В друга стая на етажа намерил и взел кафе машина марка „Айко“, модел „АЕМ-1528“ за 72 лева. В стая на приземния етаж подсъдимият намерил и взел 10-литрова медна пръскачка за 73 лева и един зелен велосипед марка „Балкан“, с 28-цолови гуми за 80 лева. Поставил вещите в два полиетиленови чувала, които носел в себе си, натоварил чувалите на отнетия велосипед и напуснал имота. После продал двата чувала с вещи на свидетеля В* А* С* за 150 лева, а велосипедът му го подарил.

На 29.10.2024г. свидетелят В* С* предал велосипеда на органите на полицията и на 05.11.2024г. същият бил върнат на собственика му срещу разписка от същата дата.

В последователност, с постановление на ЯРП от 30.10.2024г. подсъдимият бил задържан за 72 часа, след което с Определение № ***/31.10.2024г. по ЧНД № ***/2024г. на ЯРС, влязло в сила на 05.11.2024г., му била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите Т. Д., Велико Стефанов и Ивайло Георгиев, от обективните находки, отразени в протокола за оглед от 29.10.2024г. и приложения към него фотоалбум, от данните в протокола за оглед на ВД от 29.10.2024г. и приложения към него фотоалбум, от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото (протокол за 2 доброволно предаване от 29.10.2024г., разписка от 05.11.2024г., справка за съдимост и др.), които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият Стефанов е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като за времето от 01.10.2024 г. до около 17:00 часа на 28.10.2024 г. в гр. Ямбол, от къща на ул. „Преслав” № ***, отнел чужди движими вещи на обща стойност 956 лева от владението на собственика им Т* И* Д* от гр. Ямбол, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

От обективна страна, подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от дома на св. Д*и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

Обективно, подс. С* е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието, след като със споразумението по НОХД № ***/2024г. на ЯРС, влязло в сила на 08.07.2024г., е бил осъден за същото такова престъпление – по чл.194, ал.1 от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното му с цитираната присъда наказание.

Освен извършено в условията на повторност, деянието на подсъдимия не представлява и маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен на обществена опасност на извършеното се обуславя както от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от важността на присвоеното и стойността на отнетите вещи, възлизаща на 956 лева и надвишаваща размера на установената с ПМС № 193/12.10.2023г. МРЗ за страната от 933 лева, така и от цялостната характеристика на дееца, който освен с присъдата, водеща до квалифициране на деянието като повторно, към момента на извършването му е осъждан още два пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността. При това положение, тъй като по изложените по-горе съображения деянието се явява извършено в условията на повторност по 3 смисъла на чл.28, ал.1 от НК и същото не представлява маловажен случай, обективно то покрива признаците на квалифицирания състав на чл.195, ал.1 т.7 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.

Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите се е разпоредил с тях като със свои, подарявайки велосипеда на св. В* С* и продавайки му останалите вещи.

Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирали противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието, след като вече е бил осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подс.

Стефанов наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, значително под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – дадените обяснения в досъдебното производство, приносът му за разкриване обективната истина по делото, проявената критичност към извършеното, сравнително невисоката стойност на отнетите вещи и връщането на една от вещите на нейния собственик, както и проявената в съдебна фаза критичност към извършеното. Признанието на вината в съдебна фаза не следва да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, поради приложението на диференцираната процедура на глава 27 от НПК.

От друга страна, за да определи наказанието в горния размер, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, както и завишената степен на обществена опасност на личността на самия подсъдим, който, както се посочи, към момента на извършването му е осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността, без да се има предвид присъдата по НОХД № ***/2024г., водеща до квалифициране на извършеното 4 като повторно, а също и обстоятелството, че деянието е извършено в кратък срок след влизане в сила на предходните осъдителни присъди п о НОХД № ***/2024г. на ЯРС, по НОХД №***/2024г. на ЯРС и по НОХД № ***/2024г. на ЯРС. Поради това съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от една година от свобода, нито дават основание за определяне на по-леко по размер наказание. Още повече, че очевидно, налаганите до момента на Стефанов наказания лишаване от свобода с отложено изтърпяване и пробация не са оказали нужното поправително и възпиращо въздействие върху личността му.

След като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК съдът определи на подс. С* наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една трета, или с шест месеца, и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.