Решение № 204 от 16.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Добрич, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230100751 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, б***, представлявана от изп. директори С. К. П. и С. А.

Б., чрез юрисконсулт Е. А. срещу Р. Г. Г., ЕГН **********, гр.Добрич, ****.

Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца част от сумите, предмет на заповед за парично изпълнение №1272/30.10.2023г. по ч. гр. д. №2758/2023г. по описа на ДРС, а именно: 1) 3445.42 лева, представляващо дължима главница по договор за потребителски кредит №РК 15-056370 от 04.03.2015 г., сключен между длъжника и „Сибанк“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.10.2023г., до окончателно изплащане на сумата;

2) 1090.90 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.10.2020г. – 11.10.2023г.

В ИМ ищецът твърди, че ответникът, в качеството на кредитополучател не е заплатил задълженията си по договор за потребителски кредит № РК 15 056370 от 04.03.2015 г., сключен между него и „Сибанк“ ЕАД /универсален правоприемник на ОББ АД/. По силата на съглашението, кредитодателят е предоставил на длъжника сумата от 10000,00 лева, а последният се е задължил да я върне, ведно с лихвите на шестдесет вноски, с краен срок на погасяване – 1

05.03.2020г. Уговорен е ГПР в размер на 8.87% и обща дължима сума по кредита – 12286.48 лв.

Длъжникът е усвоил цялата сума, но не е изпълнил изцяло задължението си за връщане на сумите по кредита. Падежът на задължението е настъпил на 05.03.2020г. /краен срок на договора/, с което, кредитът е станал изискуем за неплатения остатък от заема.

Поради неизпълнение на паричното задължение, на длъжника му е начислена мораторна лихва от 3090.87 лева, за периода от датата на изпадане в забава 11.10.2020 г. до 11.10.2023г. Неплатена е останала и възнаградителна лихва, но тя не е предмет на настоящото дело.

Всички вземания по процесния договор са били прехвърлени от „Сибанк“ ЕАД на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с договор за цесия от 17.03.2017г.

По силата на договора за цесия и на осн. чл.99, ал.2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. и тези, претендирани в настоящото производство, става второто дружество – ищеца по настоящото дело.

Ищцовото дружество е отправил писмено уведомление до Р. Г., за цесията и за вземанията и по процесния договор, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД, изпратено и на 01.03.2024г., чрез „Български пощи” ЕАД с обратна разписка, но пратката е останала невръчена, поради промяна на адреса на получателя, като задължението на ответника остава неизплатено и към момента.

Ищецът моли, с връчване на настоящата ИМ, ведно с приложенията, на ответника, съдът да приеме, че е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД.

„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е подало заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което, е образувано ч. гр. д.

№2758/2023г. и е издадена заповед за парично изпълнение срещу ответника за сумите от: 1) 9643, 29 лева, представляващо дължима главница по договор за потребителски кредит № РК 15-056370 от 04.03.2015 г., сключен между длъжника и „Сибанк“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.10.2023 г., до окончателно изплащане на сумата; 2) 839, 02 лева, представляващо възнаградителна лихва за периода от 14.08.2015 г. – 05.03.2020 г.; 3) 6160, 58 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от 17.03.2017 г. – 11.10.2023 г.; 4) 382, 86 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 2758/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.

Заповедта е връчена на Р. Г., при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Заповедният съд е дал указания на заявителя, да предяви установителни искове срещу длъжника в 1-мес. срок, считано от получаване на съобщението, като „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подал в срок настоящата искова молба срещу ответника.

2

Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи част от сумите, предмет на заповед за парично изпълнение №1272/30.10.2023г. по ч. гр. д. №2758/2023г. по описа на ДРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2023г. до окончателното и изплащане задължението. Ищецът не претендира в настоящото производство договорната лихва и част от обезщетението за забава, тъй-като началният момент на изчисляване на периода, е различен /покъсен/ от този, заявен в заповедното производство.

С разпореждане ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея, което е било получено лично от особения представител на Р. Г. на 14.01.2025г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва по основание и размер исковете. Навежда възражения за изтекла погасителна давност и на главницата и на лихвите.

Сочи, че ищецът не е представил доказателства, че е отпуснал на ответницата процесната сума от 10000лв., че тя е усвоена от нея в пълен или в друг размер.

Не били представени доказателства за обявена предсрочна изискуемост /в ИМ ищецът изрично твърди, че не е обявявал такава, а излага, че с изтичане на крайния срок на договора, е настъпила изискуемост на вземанията по кредита/.

Отделно от това, се навеждат доводи, че липсвали доказателства, каква сума по процесния договор е погасена от ответницата.

Също така се излагат твърдения, че нито в процесния договор за кредит, нито в ОУ към него, е била предвидена/уговорена възможност, кредиторът да прехвърли вземането си по договора на трето лице. Следователно, цесията не е произвела правното си действие.

Ответникът твърди, че не е бил надлежно уведомен за цесията, с произтичащите от това правни последици. Особеният представител на ответника бил само процесуален представител и макар и да е получил ИМ, ведно с приложенията, не разполагал с правомощията да получава изявления от името на ответника.

Ответната страна, моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните доказателства по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

По отношение допустимостта на предявените искове: същите са

3 допустими, налице е правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от делото произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №2758/2023г по описа на ДРС, указание на заповедния съд към заявителя да подаде ИМ по чл.422 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

П р едм е т на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, е установяване съществуването на част от обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №2758/2023г. по описа на РСДобрич, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск, има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на част от отразените в нея вземания /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице правен интерес за заявителя от предявения иск.

По подадено от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр. София заявление по чл.410 от ГПК, ДРС е образувал ч. гр. д. №2758/2023г., по което е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №1272/30.10.2023г., разпореждайки, че длъжникът Р. Г. Г. следва да заплати на кредитора-заявител, следните суми:

Тъй като длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за издадената заповед по чл.410 от ГПК срещу него по ч. гр. д. №2758/2023г., заповедният съд с Разпореждане №316/14.01.2024г е указал на ищцовото дружесдтво, в едномесечен срок /по чл.415, ал.4 от ГПК/ от получаване на съобщението, да предяви установителни искове по чл. 422 от ГПК срещу длъжника, за установяване съществуване на вземането си спрямо него.

Горното разпореждане е връчено на заявителя на 06.02.2024г и в указания му срок, на 01.03.2024г, е подал настоящата искова молба в ДРС, като претендира само част от вземанията, визирани в заповедта по ч. гр. д. №2758/2023г по описа на ДРС, а именно – главница и обезщетение за забава, в размери, пониски от тези, които е претендирал в заповедното производство, /след направено изменение на исковете на осн. чл.214 от ГПК в настоящото производство/ като сумата по възнаградителната лихва, не е предмет на гр. дело №751/2024г.

По делото е представен договор за потребителски кредит № РК 15 056370 от 04.03.2015г., сключен между Р. Г. Г. и „Сибанк“ ЕАД /универсален правоприемник на ОББ АД/. По силата на съглашението, кредитодателят е предоставил на длъжника сумата от 10000,00 лева, а последният се е задължил да я върне, на шестдесет месечни вноски, включващи главница и лихви, с падежна дата – 29-то число на месеца, съгласно погасителен план, считано от датата на усвояване на сумата от 10000лв., с краен срок на погасяване – 4

05.03.2020г. /падеж на последна 60-та вноска/. Уговорен е променлив ГЛП в размер на 7.95% и общата дължима сума по кредита е била в размер на 12286.48 лв.

Длъжникът е усвоил цялата сума от 10000лв. на 05.03.2015г., преведена от банката по разплащателната му сметка посочена в т.5 от договора, с документ №001500097.

Р. Г. не е изпълнила изцяло задължението си за връщане на сумите по кредита и е изпаднал в забава. Падежът на задължението е настъпил на 05.03.2020г. /краен срок на договора/, с което, целият изискуем остатък е станал изискуем към 05.03.2020г.

Не е спорно, че на 17.03.2017г. между „Ситибанк“ ЕАД и Фронтекс Интернешънъл ЕАД, е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, ведно с Приложение №1 към него /приложени на л.29-50/, с който вземанията на Р. Г. Г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № РК 15 056370 от 04.03.2015г., са били цедирани на дружеството ищец /в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия, на четвърти ред, отдолу нагоре, фигурира договора на ответника – л.49/.

По делото е представено изрично нотариално заверено пълномощно от 16.05.2017г. /л.51-53/, по силата на което, цедентът е упълномощил цесионера с правата по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като го е овластил от негово име да уведоми длъжниците за извършената цесия. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /виж решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Ищецът е изпратил на ответника Р. Г. уведомително писмо от 01.03.2024г.

/л.55/, в което е посочил, че е кредитор на задълженията му по процесния договор за паричен заем в резултат на извършена цесия, като го е поканил да заплати дължимите суми доброволно. Видно от приложената обратна разписка /л.56-57/, писмовната пратка се е върнала като непотърсена, поради отметка в съответната графа с текст: „Пратката не е потърсена от получателя“.

При това положение, изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление, следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /така Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение №3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./.