Решение № 152 от 16.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Г.О., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ - 1.НАКАЗАТЕЛНО

НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20264120200072 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. П. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., ***, обжалва чрез своя защитник адв. А. Д. от ВТАК, със служебен адрес: гр. Г.О., ул. ***, ***, издаденото против нея Наказателно постановление № 25-0268000996/15.12.2025 г. на Г.Г.Г. – Началник група в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са й наложени административни наказания глоба в размер на 500,00 лв. (255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Адв. Д. счита същото за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според него при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от страна на наказващия орган не е изяснена изцяло фактическата обстановка – по никакъв начин не е изследвано знанието на Е. М. за прекратяването на регистрацията на автомобила, който е чужда собственост. Защитникът твърди, че М. по никакъв начин не е била наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена, кога е станало това и на какво основание, още повече, че автомобилът е бил с поставени номера. Адв. Д. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. М., редовно призован, се явява лично и със своя защитник адв. А. Д. от ВТАК. В хода на съдебните прения адв. Д. поддържа тезата, че госпожа М. по никакъв начин не е била уведомена за обстоятелството, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Според него по делото са се събрали достатъчно доказателства, от които е видно, че дори и собственикът на автомобила не е бил уведомен за това. Защитникът подчертава, че в уведомлението от Гаранционен фонд до собственика не пише, че регистрацията на автомобила е прекратена, а че лицето трябва в 1 двуседмичен срок от получаването да сключи застраховка „Гражданска отговорност“. Освен това няма доказателства то да е достигнало до М.. В заключение адв. Д. заема становище, че в случая няма какъвто и да е умисъл от страна на подзащитната му, поради което счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Моли съда да го отмени. Претендира разноски.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят Е. М. заяви, че поддържа заявеното от своя адвокат.

В хода на съдебното следствие Е. П. М. даде лични обяснения за случилото се. Тя заяви, че се наложило нейният личен автомобил да отиде в сервиз. На нея обаче и трябвал автомобил, защото живее в гр. Л., а децата й ходят на училище в гр. Г.О.. По тази причина взела колата на своя девер, който й казал, че автомобилът е изряден. Когато я спрели полицаите, едва тогава М. разбрала, че превозното средство е с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Не е била уведомявана от никого, че автомобилът е с прекратена регистрация. Същият имал регистрационни табели.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник група в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На 13.11.2025 г. около 14,18 часа П. С. В. – полицай при РУ – Г.О. съвместно с полицейския служител Й. В. Й. спрели за проверка в гр. Л. на *** в посока гр. Г.О. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***, собственост на И. Т. М. с ЕГН ********** и управляван от жалбоподателя Е. П. М.. След извършена проверка в системата на АИС ПП чрез РСОД се установило, че горепосоченият автомобил е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

На водача М. бил съставен АУАН серия GA № 51793/13.11.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като същата не представила свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Било снето писмено сведение от М., в което тя заявила, че е взела колата, защото нейният автомобил е на ремонт, а трябва да прибере детето от училище. Когато собственикът й предоставил МПС, не е била уведомена, че същото е в неизправно положение.

На 14.11.2025 г. била издадена мотивирана резолюция с № 25-0268М000086 по описа на РУ – Г.О. за прекратяване на административно наказателното производство с мнение преписката да бъде изпратена в Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

На 21.11.2025 г. било снето и писмено обяснение от собственика на процесния автомобил И. Т. М., в което той заявява, че действително е предоставил автомобила за ползване на М., но не е знаел и не е бил уведомен, че същият е със служебно прекратена регистрация.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.12.2025 г. Районна прокуратура – В.Т. отказва да образува досъдебно производство по преписка № 8933/2025 г. и изпраща същата на Началника на РУ – Г.О. за сведение. В мотивите на постановлението е посочено, че не са 2 налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

От обективна страна действително на посочените време и място М. е управлявала нерегистрирано по надлежния ред МПС. Според прокурора, обаче, за да съставомерно това деяние по чл. 345, ал. 2 от НК, то трябва да е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. В случая това означавало водачът да е знаел, че управляваното от него МПС е нерегистрирано и въпреки това да го управлява. Представителят на държавното обвинение посочва, че е безспорно установено, че Е. М. не е знаела това, което изключва умисъла за извършване на горепосоченото престъпление.

На 15.12.2025 г. Г.Г.Г. – Началник група в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. издава обжалваното наказателно постановление № 25-0268-000996, с което на жалбоподателя Е. П. М. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 500,00 лв. (255,65 евро) и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Препис от постановлението е връчен на М. на 04.02.2026 г. На 10.02.2026 г. тя депозира жалбата си до Районен съд – Г.О. чрез наказващия орган.

По делото е приложено писмо с изх. № 10-00-49/25.02.2026 г. от Гаранционен фонд, съгласно което до собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е изпратено уведомление съгласно чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането. След изтичане на срока по чл. 574, ал 10 от КЗ Гаранционен фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС.

Няма данни и доказателства по делото дали собственикът е получил уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства – в съдебно заседание бяха разпитани свидетелите П. С. В. - актосъставител и Й.

В. Й. – свидетел на нарушението и свидетел по акта. В своите показания полицейските служители излагат същата фактическа обстановка, описана в акта и наказателното постановление. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелите изясняват, че в хода на проверката са извършили справка, от която се е изяснил статусът на автомобила и липсата на надлежна регистрация към момента на управлението му. Свидетелят Й. уточни, че при проверката водачът М. е казала, че не е знаела, че МПС е с прекратена регистрация; че автомобилът не е неин и рядко го карала. Той обясни също, че в тяхната система пише кой е собственик на автомобила, но няма как да проверят дали същият е бил уведомен за прекратяване на регистрацията или не. Свидетелят В. допълни в своите показания, че автомобилът е бил с поставени регистрационни номера.

В хода на съдебното следствие беше разпитан и собственикът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** И. Т. М. с ЕГН **********. В своите показания той заяви, че е предоставил автомобила за ползване на Е., за да си кара децата на училище и на детска градина. Дал й го през април 2025 г. с изрядни документи. Когато тя му се обадила през ноември и му казала, че автомобилът е без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. М. не бил получавал съобщение, че застраховката е изтекла и по тази причина не я е платил. След като на същия бе предявено горепосоченото уведомление от 3

Гаранционен фонд, свидетелят заяви, че не е получавал и не е виждал такова нещо. Затова и не е уведомил М., иначе нямало да й даде да кара кола, за да кара децата така. След като Е. го уведомила, той веднага сключил застраховката.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Настоящата съдебна инстанция споделя възражението на защитникът на жалбоподателят за липса на субективен елемент в състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

При издаването му обаче е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП: наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500,00 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 13.11.2025 г. в 14,18 часа жалбоподателят Е. П. М. е управлявала в гр. Л. на ул. „***“ в посока гр. Г.О. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***, собственост на И. Т. М. с ЕГН **********, който е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.

10 от ЗДвП. Това обстоятелство не се отрича от нея. Следователно към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил действително не е бил регистриран по съответния законов ред.

Управляваният от М. автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. Следователно в конкретния случай са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е б и л наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, тоест – че е налице и субективната страна на това нарушение.

По делото няма никакви доказателства жалбоподателят да е бил 4 известен за служебното прекратяване на регистрацията. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че дори собственикът И. Т. М. е бил наясно с това обстоятелство. Приложеното от Гаранционен фонд уведомление по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането носи дата на изпращане 15.08.2025 г. Никъде няма приложена обратна разсписка или някакъв друг документ удостоверяващ връчване на това уведомление на адресата и собственик на процесния автомобил И. Т. М.. Фактът на уведомяване на може да се изведе и от приложената справка за изпратени писма на Гаранционен фонд към собственици на МПС, тъй като в същата са отразени само дата на проверка, номер на уведомително писмо и дата на изпращане на същото, но не и дата на получаване. От показанията на И. М. се изясни, че жалбоподателя Е.