Решение № 3395 от 22.07.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17796/2018
- Вид
- Решение № 3395
- Подписан
- 22.07.2019
- В сила
- 20.08.2019
- Състав
- КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.11 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.11 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №17796 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Я.С.К. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №5268/05.07.2018г., издадена по ч.гр.д. №10485/2018г. по описа на ВРС, 48с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 755,31 лв. (седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********* сключен на 14.04.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Я.С.К., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 19.05.2017г., сумата от 138,64 лв. (сто тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 14.05.2016г. до 10.06.2017г., сумата от 21,01 лв. (двадесет и един лева и една стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от 14.05.2016г. до 10.06.2017г., сумата от 399,13 лв. (триста деветдесет и девет лева и тринадесет стотинки), представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 14.05.2016г. до 10.06.2017г., сумата от 92,54 лв. (деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до 02.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №********* от 14.04.2016г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 800 лева, която била предоставена от кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя. Съгласно клаузите на договора усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва , чийто месечен размер бил фиксиран за целия срок на договора и се начислявала от датата на отпускане на кредита. Договорната лихва била в размер на 157.80 лева, а общата стойност на усвоената главница и договорна лихва била 957.80 лева, които следвало да се заплатят на 60 броя равни седмични вноски, всяка в размер на 15.96 лева. Първата погасителна вноска била платима на 21.04.2016г., с последната на 10.06.2017г. С подписване на договора кредитополучателят се съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 40 лева, за която било постигнато съгласие да се включи в седмичните погасителни вноски всяка в размер на 0.67 лева, които били платими на падежните дати по погасителния план. Кредитополучателят получил допълнителна услуга-доставка на заемната сума в брой по местоживеенето му и седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето му, за което се задължил да заплати такса в размер на 682.37 лева. Тази такса също била включена в погасителните вноски по 11.37 лева всяка. Тала общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне възлизала в размер на 1680.17 лева.
Твърди се , че ищцовото дружество е придобило вземането срещу от ответника от кредитора въз основа на сключен договор за цесия от 19.05.2017г., за което той бил уведомен.
Твърди се, че кредитополучателят не бил изплатил задължението си, като до този момент била изплатена сумата от 175.02 лева, с която били погасени : такса за услуга кредит у дома – 92.18 лева и такса за оценка на досие в размер на 18.99 лева, договорна лихва в размер на 19.16 лева и главница в размер на 44.69 лева.
Ищцовото дружество начислило лихва за забава за периода от датата на договора за цесия 19.07.2017г. до датата на входиране на заявлението в съда в размер на 92.54 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва датата на договора за цесия, пълномощно без дата и потвърждение без дата.
Счита, че договорът за цесия е сключен без представителна власт с оглед на извършеното прехвърляне на дяловете на „Провидент Файненшъл България“ ООД на 23.06.2017г. и освобождаването на Греъм Дейвид О‘Махони от длъжността управител.
Оспорва договора за кредит да е породил действие поради липса на реално изпълнение от страна на кредитора, както и поради нищожност на договора в цялост и/или на отделни негови клаузи. Излага се, че представените доказателства не установявали предоставяне на заема.
Оспорва сумата да е предадена по адреса на ответника.
Сочи, че Формуляр за кандидатстване за кредита е от 124.04.2016г., Стандарният европейски формуляр също бил подписан на 14.04.2016г., Погасителният план също бил с дата 14.04.2016г. и на 14.04.2016г. бил подписан и самия договор.Договорът бил изготвен по образец с предвидени празни места за попълване единствено относно идентификацията на кредитополучателя и размера на кредита, размера на кредита, размера на възнаграждението на кредитора и допълнителните му такси. Твърди се, че ответникът не е имал предварително възможност да се запознае с условията на финансовата институция, да сравни условията й с тези на други финансови институции, не му били ясни и разяснени съществени разпоредби като ГПР, ФГЛП вкл. и услуга „кредит у дома“ , които формирали размера на задължението му.
Сочи, че всички клаузи на договора били изготвени и предложени по начин, по който той не би могъл да влияе върху тяхното съдържание и/или изменение, което противоречало на разпоредбата на чл.146 ЗЗП.
Излага се, че договорът не съдържал информация за размера на плащанията и сроковете. Анекс №3 противоречал на изискванията на чл.11, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като посочените погасително вноски не давали яснота относно размер на главницата, лихвата и допълнителните разходи, които всяка от тях погасява. Съобразно нормата на чл.22 от ЗПК липсата на изискуемото по закон съдържание на договора за кредит обуславяло пълната недействителност на договора за кредит.
Твърди се нищожност на клаузите на чл.3 и чл.25 до чл.30 от договора като противоречащи на чл.10а, ал.2 ЗПК.
В условията на евентуалност се твърди неоснователност на претенцията за заплащане на такса „ кредит у дома“ , тъй като съгласно чл.25 от договора таксата била в размер на 30 % за покриване на разходи за организиране на услугата, за осъществяването на които нямало данни.
Отправя се искане за отхвърляне на иска и в евентуалност за редуциране по чл.23 от ЗПК.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Със Заповед за изпълнение №5268/05.07.2018г., издадена по ч.гр.д. №10485/2018г. по описа на ВРС, 48с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 755,31 лв. (седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********* сключен на 14.04.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Я.С.К., като в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 19.05.2017г., сумата от 138,64 лв. (сто тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 14.05.2016г. до 10.06.2017г., сумата от 21,01 лв. (двадесет и един лева и една стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от 14.05.2016г. до 10.06.2017г., сумата от 399,13 лв. (триста деветдесет и девет лева и тринадесет стотинки), представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 14.05.2016г. до 10.06.2017г., сумата от 92,54 лв. (деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до 02.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно Договор за потребителски кредит от 14.04.2016г. „Провидент
Файненшъл България“ ООД е предоставило на Я.С.К. сумата от 800 лева, като последният се е задължил да върне същата в срок от 60 седмици, на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 28.01 лева и последна вноска от 27.58 лева с първа падежна дата 21.04.2016г. и ден от седмицата, в който се дължи плащането вноските – сряда. В договора са вписани: общ размер на фиксирана лихва – 157.80 лева, представляваща 31.62 % годишно; общо /Б+В/ - 197.80 лева, равняващи се на 48 % ГПР. Предвидени са такси за оценка на досие – 40 лева и такса за услуга Кредит у дома – 682.37 лева. Общият размер на всички дължими плащания по договора е 1680.17 лева. Към договора е представен формуляр за кандидатстване за кредит, подписан от Я.С.К. на 14.04.2016г. и стандартен европейски формуляр, подписан на 14.04.2016г.
С Договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на задължения“ ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които се индивидуализират в Приложение №1 към договора. Съгласно Приложение 1 е прехвърлено вземане към Я.С.К. по договор от 14.04.2016г. за главница в размер на 755.31 лева; договорна лихва към 01.05.2017г. – 138.64 лева; такси/неустойка –420.14 лева; общо дължимо към датата на продажбата 01.05.2017г. –
1314.09 лева.
Представено е уведомително писмо до Я.С.К. за извършената цесия, изходящо от „АСВ“ЕАД.
Представено е пълномощно от „Провидент Файненшъл България“ ООД към „АСВ“ЕАД,с което подленото дружество е уведомено да уведоми длъжниците за извършената цесия. Представена е обратната разписка за получаване на уведомлението.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява следното :
На вещото лице не са предоставени документи във връзка с предоставянето и усвояването на кредита, като експертът приема, че същият е предоставен съобразно чл.27 от договора, в който ответникът е потвърдил, че получава сумата от 800 лева. Комисионната такса за разглеждане на кредита не е заплатена от ответника при разглеждане на кредита, като същата е включена в погасителния план и нейният остатък е 33.97 лева. Ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 175.02 лева, като датата на последното плащане е 17.08.2016г.
Платените суми са били отнасяни от кредитора съобразно погасителния план. Няма данни за постъпили плащания след издаване на заповедта за изпълнение. Размерът на дължимите задължения по кредита е както следва : 755.28 лева за главница; 138.64 лева за редовна лихва за периода 19.05.2016г. до 08.06.2017г. ; 21.01. лева за такса за оценка на досие; 399.13 лева за такса „Кредит у дома“ и 86.01 лева за обезщетение за забава в плащането на месечните погасителни вноски за периода 19.05.2017г. до 02.07.2018г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно твърденията на ищеца и представения договор от 14.04.2016г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило паричен заем на Я.С.К. в размер на 800 лева. Договорът е подписан от Я.С.К. в качеството му на заемополучател. Представеният договор е частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора, съобразно изразеното в чл.27 от договора, че с подписването му се потвърждава получаването на пълния размер на кредита.
Разпечатката съдържа 38 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8526b50b-aa59-450b-9003-4f0253440e75