Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 19.01.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1467/2021
Вид
Решение № 27
Подписан
19.01.2022
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Благоевград, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20211210201467 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „С.“ Е. с ЕИК, със седалище и адрес гр.Б., ул. „П. Д.П.“ №, представлявано от А. М. Н. против електронен фиш серия Г №0035931, издаден от ОДМВР-Благоевград, с който за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш, както и че същият е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.

Навежда се, че издаденият електронен фиш не съдържа изискуемите с чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, тъй като липсвало описание на конкретно установеното нарушение на КЗ. Поддържа се недопустимо издаване на електронен фиш, без в същия да е посочено, че нарушението е установено чрез АТСС, както и същото да е извършено при управлението на МПС. Твърди се и неяснота по отношение на лицето, на което е наложена имуществената санкция. Сочи се, че електронният фиш не е издаден по установения в закона ред, доколкото чл.189, ал.4 ЗДвП предвиждал издаване на електронен фиш, когато за извършеното нарушение е предвидено наказание „Глоба“, но не и „Имуществена санкция“.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. К., която поддържа депозираната жалба. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Представя становище, с което моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден и релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.08.2021г. в 08.49 часа по ПП 1 Е-79, на км 371+800 извън населено място в посока движение от гр. Благоевград към гр.Симитли при ограничение на скоростта 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26, с автоматизирано техническо средство TFR1M 561 била засечена скоростта на движение на МПС – „Ф. Т.“ с рег.№.

От направена в информационните фондове на МВР справка било установено, че л.а „Ф. Т.“ с рег.№ е собственост на „С.“ Е..

При направена справка в базата данни на Гаранционния фонд е установено, че към 08.08.2021г. за автомобил с рег.№ Е . няма активна застраховка гражданска отговорност.

След обработка на генерирания от техническото средство снимков материал от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия Г № 0035931, с който за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ на „С.“ Е., представлявано от Анка Ненова е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетел В. ИЛ. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо на Сектор „Пътна полиция“Благоевград от 17.11.2021 г., ведно със справка от ТР и уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането на Гаранционен фонд от 11.09.2021г., Удостоверение за наследници на Петър Ненов Ненов; Пълномощно; Известие за доставяне; Снимков материал; Справка за сключена гражданска отговорност към 08.08.2021 г.; Справка от АИС АНД; Справка за собственици хна превозно средство; Справка за нарушител/водач; Писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ с рег. №3286р12416/12.03.2020 г.; Удостоверение за одобрен тип за измерване; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.

№1116р[1]4524/09.08.2021г.; Протокол №2-2-20/09.10.20 г.; Заповед с рег.

№8121з[1]515/14.05.2018 г.

При установяването на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на свидетеля И., като отчете тяхната последователност и непротиворечивост, както и корелацията им с представените по делото писмени доказателства. От показанията на този свидетел се установяват детайли за процедурата по използване на АТСС.

Като изясняващи обстоятелства относими към предмета на делото, съдът кредитира и надлежно приетите писмени доказателства.

От приложената по делото справка от информационните системи на Гаранционния фонд /л.10/ се установява, че към 08.08.2021г. МПС с ДКН № Е4309МХ няма активна застраховка „Гражданска отговорност”, а съгласно справка собственост на МПС, собственик на автомобила е „С.“ Е..

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е 2 инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че електронният фиш е издаден от териториално компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със ЗАНН и ЗДвП правомощия.

В случая обаче при съставянето на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, предпоставящи неговата отмяна.

Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от Кодекса за застраховането: "глоба" в размер на 250 лв.

– за физическо лице и "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

С разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ е регламентирана възможността, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на Закона за движение по пътищата и според тях електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.

Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане

В обжалвания електронния фиш липсва описание на нарушението, което според цитираната разпоредба на чл.189, ал.4 ЗДвП е един от неговите задължителни 3 реквизити. В електронния фиш е посочено единствено, че е "установено нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство/система АТСС TFR1-M 561, което обаче не представлява описание на нарушението. Изложеното обуславя извод, че издаденият електронен фиш не съдържа всички, изискуеми със закона реквизити, доколкото липсва описание на каквото и да е нарушение, което се твърди да е извършено с автомобила, като административнонаказващият орган се е ограничил само да отрази, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането.

Кодексът за застраховането предвижда множество и различни нарушения, а в процесния електронен фиш не е посочено в какво се изразява самото нарушение, поради което в случая липсва описание на съставомерно деяние, което представлява административно нарушение, и в частност такова по чл.483, ал.1 КЗ. Ето защо, атакуваният електронен фиш не отговаря на изискванията към неговото съдържание, регламентирани с чл. 189, ал. 4 ЗДвП, към който препраща разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ.

Липсата на описание на нарушение, като елемент, който индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на наказаното лице.

Констатираното нарушение на процесуалните правила ограничава възможността на нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, като същевременно препятства и съда да извърши необходимата преценка, дали е извършено административното нарушение, както и наличието на съответствие между словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и санкционната норма въз основа на която е наложено наказанието.

Изложените съображения предпоставят отмяна на атакувания електронен фиш.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се присъждане на разноски в размер на 370,00 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.

Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.

Съгласно 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция в размер на 2000 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 370.00 лева.

Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и правна същност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 370лв, съвпадащ с установения с Наредбата минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата прекомерност.