Решение № 4051 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4051 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

П. Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от П. Попова Въззивно гражданско дело № 20231100502088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 58 от 03.01.2023 г., постановено по гр.д. № 31695/2022 г. по описа на СРС, 60-ти състав, са били отхвърлени предявените от Д. К. М. обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 КТ във вр. с чл.

225 КТ срещу „С.К.“ АД. Първоинстанционният съд се е произнесъл относно отговорността за разноски, възлагайки ги с оглед изхода на делото в тежест на ищеца.

Недоволен от така постановения първоинстанционен съдебен акт е останал ищецът по исковете, който обжалва решението в неговата цялост. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че по отношение на въззивника ищец е налице специфично изискване за заемане на длъжността – такова за притежаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Посочва, че подобно изискване в длъжностната характеристика на въззивника не е записано, и оспорва, че същото произтича само от естеството на работа и основните трудови функции и задължения на служителя на тази позиция. Твърди, че подобно изискване никога не е било довеждано до знанието на въззивника ищец. Оспорва изводите на първа инстанция, че ответникът по делото се явява организационна единица по смисъла на ЗЗКИ, като твърди, че подобно качество същият би могъл да придобие след получаване на удостоверение за сигурност по чл. 96 от ЗЗКИ, каквото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца той не е притежавал. В тази връзка се твърди, че въззиваемият ответник не би могъл да изисква и очаква от служителите да имат разрешение за достъп до класифицирана информация, след като самият той като работодател не е получил такова.

Излагат подробни доводи, че актът с № 233/20.04.2022 г., с който се отнема достъпа до класифицирана информация на въззивника ищец, не е влязъл в сила, поради което се твърди, че не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ.

Следващият аргумент за незаконност на уволнението касае съдържанието на заповедта, с 1 която се прекратява трудовото правоотношение, като се твърди, че същата е немотивирана.

Навеждат се и доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, се че районният съд неправилно е приел представени от ответника след преклузивния срок по чл. 312, ал. 2 ГПК документи – списъци по чл. 37, ал.1 от ЗЗКИ, издадени на 20.01.2022 г. и на 29.04.2022 г.. Отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски за две инстанции.

Въззивникът ищец представя писмена защита, в която преповтаря възраженията и доводите си, изложени във въззивната жалба и оспорва доводите на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.К.“ АД, подаден чрез процесуалния представител на страната. В същия са изложени подробни аргументи за правилност на решението на районния съд. Твърди се, че правилно районният съд е приел за доказан фактическият състав на чл. 328, ал.. 1, т. 12 от КТ. Излагат се съображения, че „С.К.“ АД е организационна единица по смисъла на ЗЗКИ, както и че спрямо ищеца М. по силата на заеманата от него длъжност е съществувало изискване за разрешен достъп до класифицирана информация. Твърди, че с отнемане на разрешението му за него е възникнала пречка от обективен характер, независеща от работодателя, за изпълнение на трудовите му задължения и функции. Посочва, че макар и актът за отнемане на разрешението на ищеца да не е влязъл в законна сила, неговото прилагане е задължило работодателя незабавно и изцяло да лиши въззивника ищец от достъп до такава информация, което от своя страна е довело до невъзможност фактическото изпълнение на заеманата длъжност. Поддържа становище за мотивираност на акта, с който е било прекратено трудовото правоотношение с въззивника. Оспорва доводите на въззивника за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззиваемият представя писмена защита, в която преповтаря доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, като оспорва доводите на насрещната страна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. К. М., с която срещу „С.К.“ АД били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, прекратено с Заповед № 300-0331 от 03.05.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Директор Дирекция „Сигурност“ , както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 36 300 лева за времето от 04.05.2022 г. до 04.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Твърди незаконосъобразност на прекратяването на следните основания: 1) липса на обективна невъзможност, тъй като актът за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация не е влязъл в сила, обжалван е от ищеца, а трудовото правоотношение е прекратено и в срока за оспорване на издадения акт, в който срок съгласно чл. 90, ал. 1 от АПК съществува забрана за неговото изпълнение; 2) немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; 3) лиса на изискване в длъжностната характеристика за заеманата длъжност служителят да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация.

В исковата молба се твърди, че ищецът е останал без работа за периода 04.05.2022 г. до 04.11.2022 г., както и че последното получено брутно месечно трудово възнаграждение е в размер на 6050 лева.

2

Ответникът „С.К.“ АД, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. Признава, че между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което въззивника ищец е заемал длъжността „Директор на Дирекция „Сигурност“, както и че същото е прекратено със Заповед № 300-0331/03.05.2022 г.. Не оспорва, че последното брутно трудово възнаграждение на въззивника е в размер на 6050 лева. Оспорва твърдението, че прекратяването е незаконосъобразно. Твърди, че отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация представлява обективен факт, независещ от волята на страните, който е настъпил след възникване на трудовото правоотношение между тях и можело да бъде подведен под основанието на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Допълнителното изискване към служителите за достъп до класифицирана информация не произтичало от длъжностната характеристика, а от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ и включването на съответната длъжност от работодателя в списък на длъжностите и задачите, за които се изисквал такъв достъп. Без да има разрешение за достъп до класифицирана информация, било невъзможно ищецът да изпълнява възложените му трудови функции и задължения. Твърди, че уволнителната заповед била мотивирана и отговаряла на всички законови изисквания. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на вземането на ищеца по чл.

225 КТ с насрещно вземане на ответника за изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 6050 лева.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че през процесния период са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което въззивникът ищец заемал длъжността „директор Дирекция „Сигурност“ в ответното дружество, както и че брутното трудово възнаграждение на въззивника ищец за последния пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 6050 лева.

От представена по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на Д.

М. към 04.11.2022 г., издадена от ТД на НАП – София град, се установява, че от 27.07.1995 г. ищецът работил в „Летище София“ ЕАД, като от 24.02.2010 г. заемал длъжността „директор Дирекция „Сигурност“. С допълнително споразумение от 20.04.2021 г. трудовото правоотношение на Д. М. било прехвърлено на основание чл. 123 КТ към новия работодател – „С.К.“ АД.

По делото е приета длъжностна характеристика за длъжността „директор Дирекция „Сигурност“/директор Дирекция „Административни дейности“. Същата била подчинена на главния оперативен директор и на изпълнителния директор на ответното дружество.

Съгласно т. 6.1.10 от длъжностната характеристика част от нормативната база, необходима при изпълнението на трудовите задължения на длъжността, били заповеди и разпоредби на ръководството на „С.К.“ АД. Основните трудови функции и задължения на ищеца включвали: управлява, организира и контролира дейността по защита на охраняемите граници на летище София от актове на незаконна намеса като стратегически обект (Постановление № 4 от 19.01.2010 г., обн. ДВ, бр. 7/26.01.2010 г.) и мерките по осигуряване сигурността на гражданското въздухоплаване в пълно съответствие с регламентиращата нормативна база; организира, управлява и контролира цялостната дейност на Дирекцията по начин, гарантиращ законосъобразното, своевременно и точно реализиране на отношенията между дружеството и различните държавни надзорни служби и агенции, свързани с летищното осигуряване на полетите; управлява, организира и контролира дейностите по сигурността на въздухоплавателните средства и пътници по начин, който гарантира качественото, точно и своевременно тяхно обслужване; организира и обезпечава работата на Щаба по управление на кризисни ситуации; управлява, организира и контролира дейността на дирекцията по начин, който гарантира стриктното опазване в тайна и неразпространения на определените като конфиденциални документи и информация; уведомява своевременно 3 главния оперативен директор и изпълнителния директор на „С.К.“ АД за всички възникнали проблеми в процеса на изпълнение на трудовите задължения. Видно от отбелязване в длъжностната характеристика, същата била връчена на ищеца на 14.04.2022 г.

Със Заповед № 3-100/30.01.2020 г. на ръководителя на организационната единица „Летище София“ ЕАД, на основание чл. 20, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ бил актуализиран списъкът на длъжностите в дружеството, за които се изисквал достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Видно от приложения към заповедта списък под № 19 била посочена длъжността „директор Дирекция „Сигурност“.

Със Заповед № 3-26/20.01.2022 г. на ръководителя на организационната единица „С.К.“ АД, на основание чл. 20, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ бил актуализиран списъкът на длъжностите в ответното дружество, за които се изисквал достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Видно от приложения към заповедта списък, под № 16 била посочена длъжността „директор Дирекция „Сигурност“.

Заповедта била отменена със Заповед № 3-95/29.04.2022 г., с която отново е бил актуализиран списъка на длъжностите на осн. чл. 20, ал. 1 и чл. 37. ал. 1 ЗЗКИ. В приложения списък под № 17 присъствала длъжността, заемана от въззивника ищец.

Не се оспорва обстоятелството, че към датата на сключване на допълнителното споразумение за прехвърляне на трудовото правоотношение на ответното дружество от 20.04.2021 г. въззивникът ищец е притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация.