Решение № 16314 от 18.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21227/2025
- Вид
- Решение № 16314
- Подписан
- 18.08.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16314 гр. София, 18.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110121227 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, чрез адв.
В. Т. – САК против „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, с адрес гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 879 лева - сума по фактура № ......... г., дължима до 28.04.2014 г., начислена по клиентски номер ............
Ищецът твърди, че е наследник по закон на БХС, починал на ........ г. От дете, не е поддържала връзка с баща си и за неговата смърт е разбрала значително по-късно. През 2024 г. ищцата е разбрала, че нейният наследодател притежава недвижим имот в с. „...........“, Трънска област, като е влязла във владението на имота, който представлява къща, построена в дворно място от 962 кв.м., урегулирано в парцел ............, при граници на целия парцел: път, имот на АПК, Г............... Приживе на наследодателя на ищцата за описаната къща е била открита партида за електроснабден имот и обектът е бил присъединен към стопанисваната от ЕРМ Запад ЕАД мрежа (стар клиентски номер .............). За имота имало стари задължения за електроенергия в общ размер на 1848,19 лева (сумата била посочена и в писмо от 13.11.2024 г., получено по електронен път от „Електрохолд Продажби“ ЕАД).
Ищцата поискала откриване на партида за имота на свое име, както и отписване по давност на старите задължения, които представлявали задължения за период преди ........ г. Във връзка с исканията ответното дружество е открило партида на името на Д. К. и наследници, както и е прехвърлило задълженията за имота по нов клиентски номер ........... и сумата, която се дължала била 879 лева - сума по фактура № ......... г., дължима до 28.04.2014 г. и неустойка за плащания в размер на 689,75 лева към 11.04.2025 г. Ищцата направила възражение за погасяване по давност на задълженията, като ответникът, вместо да уважи така направеното възражение, префактурирал задълженията и издал нова фактура от 2024 г. Счита, че сумите са погасени по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
1
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, оспорва иска като неоснователен. Излага подробни съображения, поради които счита, че давността за процесните задължения спрямо ищцата е започнала да тече от 2024 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
С Определение № 431/04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 2964/2019 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че установителен иск е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения, когато страната има интерес от това – когато следва да се внесе яснота, безспорност и определеност в гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра форма на правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответното дружество е начислило и претендира заплащане на суми за имот в с. „...........“, Трънска област, който представлява къща, построена в дворно място от 962 кв.м., урегулирано в парцел ............, при граници на целия парцел: път, имот на АПК, Г.............., за които суми е издадена фактура.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период между наследодателя на ищеца и дружеството е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, потребеното количество енергия и стойността на вземането. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По делото е представена Фактура № 0145251458/28.03.2014 г., издадена по клиентски номер ............. по отношение на процесния имот, собственост на наследодателя на ищцата – БХС, за сумата от 879,00 лева, с падеж – 28.04.2014г.
Представена е и кореспонденция между страните, от която се установява, че на 02.10.2024г. ищцата е информирала ответното дружество с молба за настъпило наследствено правоприемство и е отправила искане въпросната сума от 879,00 лева да бъде заличена като погасена по давност. В отговор е получила информация от представители на ответника, че като правоприемник на своя наследодател, е носител на задължението за заплащане на сумата по процесната фактура към ответника. Посочено е, че давността не се прилага служебно.
Уредбата в ЗЕ на договорите за доставка на електрическа енергия за битови нужди е сходна с тази на доставката на топлинна енергия за битови нужди, и съобразно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по отношение възникването на договорното правоотношение с битов клиент следва да се приеме, че договорното правоотношение по продажба на електрическа енергия също произтича от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, като писмената форма не е за действителност, а за доказване.
В случая между страните не е спорно, че процесният имот е бил присъединен към 2 електроразпределителната мрежа, както и че по писмено заявление на ищеца, е открита партида на негово име при ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД . Събраните по делото доказателства еднопосочно сочат за съществуването на облигационно правоотношение между наследодателя на ищцата и ответното дружество с предмет доставка на електрическа енергия за битови нужди със съдържание по ОУ, одобрени от КЕВР, в които са уредени правата и задълженията на страните по договора.
Спорът между страните в настоящото производство се концентира върху правния въпрос какъв е срокът на погасителната давност за процесното вземане за електроенергия, дали същият е спирал, респ. прекъсвал и кога, отразява ли се префактурирането на вземането, извършено от ответника, върху течението на погасителната давност за вземането.
С решение № 60215 от 9.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2020 г., III г. о., ГК, решение № 69 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 г., III г. о., ГК и др. е възприето становището, че вземания като процесното имат характеристиките на периодични такива и спрямо тях е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и задължителните разрешения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребена електроенергия по сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, горепосочените задължителни разрешения на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо такива вземания.
Споделяйки цитираната съдебна практика, съдът приема, че давността за процесното вземане е започнала да тече от настъпване на изискуемостта на същото /28.04.2014г./ и е изтекла на 28.04.2017 г. Сумата от 879,00 се явява погасена по давност и последващото и включване във фактура от 2024 г. и във всяка следваща фактура /префактуриране/ не променя падежа на вече погасените към този момент по давност вземания. На основание чл.
119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания за лихви за забава.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има само ищецът. Същият претендира платена държавна такса в размер на 25,56 евро и адвокатско възнаграждение оказана безплатна правна помощ. В договора за правна защита и съдействие, представен от ищеца, е посочено, че ищцата е материално затруднено лице.
Като съобрази материалния интерес и цената на иска, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено размер от 480,00 лева или 245,42 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С и „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, с адрес гр. София, бул.
3
„Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза, че Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, с адрес гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза сумата от 879 лева - сума по фактура № ......... г., дължима до 28.04.2014 г., начислена по клиентски номер ........... за консумирана електрическа енергия за имот в с. „...........“, Трънска област, който представлява къща, построена в дворно място от 962 кв.м., урегулирано в парцел ............, при граници на целия парцел: път, имот на АПК, Г.............., като погасена по давност.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, с адрес гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза да заплати на Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С сумата от 25,56 евро, представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса в производството по гр.д.№ 21227/2025 г. по описа на СРС, 143-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, с адрес гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза да заплати на адв. В. Т. – САК сумата от 245,42 евро, представляваща съдебни разноски за оказана безплатна правна помощ на ищеца Д. К. в производството по гр.д.№ 21227/2025 г. по описа на СРС, 143-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4