Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 636 от 23.11.2023, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 257/2023
Вид
Решение № 636
Подписан
23.11.2023
В сила
29.12.2023
Състав
Мария Николаева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Силистра, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100257 по описа за 2023 година

Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 14.07.2014 г. в гр. Тира, Гърция ответникът, управлявайки лек автомобил „Фиат Стило”, рег. № , предприел маневра завой наляво за влизане в паркинг, при което не забелязал движещия се по пътя мотоциклет Сиат с рег. № BIB 0508 и го ударил, причинявайки повреди по него. При настъпването на ПТП ответникът управлявал своето МПС без сключен по отношение на него договор за застраховка „гражданска отговорност”. Собственикът на мотоциклета бил обезщетен за причинените му вреди чрез заплащане на обезщетение в размер на 1664 евро, което обезщетение било възстановено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на автомобилистите на Гърция, а впоследствие – възстановено на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи от Гаранционен фонд по щета № 120149 от 21.02.2018 г. заедно с такса обработка по фактура № 3000008266 от 30.01.2018 г. в размер на 299,52 евро и банкови такси в размер на 23 евро.

Ищецът моли съда да осъди ответника на свой ред да му възстанови платеното обезщетение и разноски в общ размер от 3885,30 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.02.2023 г., до окончателното й плащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Е. К. Д. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че представеният по делото протокол от ПТП № 2519/12/58 касае ПТП от 10.07.2014 г., извършено с МПС с рег. № СС 9443 АК с водач Е. К. Д., а не ПТП от 14.07.2014 г., извършено с лек автомобил с рег. № , както се твърди в исковата молба. Заявява също така, че от интернет сайта на ГФ било 1 видно, че към тази дата по отношение на МПС с рег. № действал договор за застраховка „ГО“, сключен със „ЗК Л. И.“ АД. Отделно от това приложеното по делото искане за възстановяване на платени суми № 2017501048 от 06.12.2017 г. и квитанция за получаване на обезщетение касаели ПТП от 09.09.2014 г., извършено с МПС с рег. № . По същия начин по делото било налично писмо на НББАЗ до Бюро на автомобилните застрахователи – Гърция, което също съдържало информация за МПС с рег. № СС 9445 АК.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 3 и чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Протокол за ПТП, съставен от компетентен полицейски служител на територията на Република Гърция, преведен от гръцки на български език от преводача Р. Х., съдържа информация, че на 10.07.2014 г. около 19,15 ч. в гр. Т., Г. ответникът, управлявайки лек автомобил с рег. № , собственост на К. Д. Й., извършил нарушение по чл. 17 от Закон 2170/93, поради което предизвикал сблъсък с мотоциклет .... В последващите документи от кореспонденцията между ангажираните с инцидента и последиците от него органи се наблюдават разминавания относно датата на въпросното ПТП и регистрационния номер на управляваното от ответника превозно средство – например писмо от 03.09.2014 г. от Бюро на автомобилните застрахователи – Гърция до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и писмо от 09.09.2014 г. до Бюро на автомобилните застрахователи – Гърция визират ПТП от 14.07.2014 г., настъпило при управлението на лек автомобил с рег. № , искане от 06.12.2017 г. до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи визира ПТП от 09.09.2014 г., настъпило при управлението на лек автомобил с рег. № , а в претенция до ищеца от 21.02.2018 г. регистрационният номер на МПС е обозначен като . Въпреки тези разминавания са налице и документи, които внасят яснота относно сгрешените данни - в междинни писма от 23.09.2014 г. и от 30.09.2014 г., изходящи от Бюро на автомобилните застрахователи – Гърция до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи се извършва уточнението, че претенцията към българския орган касае ПТП от 14.07.2014 г., извършено при управление на МПС с рег. № , като по делото е приложен още един превод на протокола за ПТП, извършен от преводача В.

Н., в който участващото в инцидента превозно средство е вписано с регистрационен номер на . От самите преводи на протокола за ПТП и от приложените към тях копия от него на гръцки език е видно, че неточните данни за регистрационния номер на превозното средство, участвало в ПТП, се дължат на лошото качество на копието на гръцкия документ, което позволява различни интерпретации на данните в него. Отделно от това голяма част от данните в протокола не са били разчетени от преводачите, включително и описаната в него фактическа обстановка, въпреки което става ясно, че ответникът е потвърдил с подписа си констатациите в този протокол, сочещи според информацията в него на извършено от водача на лек автомобил с рег. № нарушение на правилата за движение по пътищата и по – конкретно чл. 17 от Закон 2170/93.

2

От останалите доказателства по делото се установява, че към момента на процесното ПТП по отношение на управляваното от ответника МПС не е действал договор за застраховка „гражданска отговорност“; става ясно също така че на собственика на пострадалото от произшествието превозно средство е било заплатено обезщетение в размер на 1664 евро. Гръцкият орган предявил претенциите си за възстановяване на обезщетението и разноските към НББАЗ в качеството му на компенсационен орган по чл. 282 и сл. КЗ /отм./, а Бюрото на свой ред превело в полза на I. C. S., Г., на 29.01.2018 г. общата сума от 2158,60 евро, част от която (1913,60 евро) касае процесната щета. От претенция на НББАЗ до Гаранционния фонд е видно, че плащането включва стойността на заплатеното обезщетение (1664 евро), както и сумата от 299,53 евро по фактура № 3000008266 от 30.01.2018 г., представляваща такса за обработка на щетата, като отделно от това от представено банково извлечение се установява, че при превода били заплатени и банкови такси в размер на 23 евро. Горните суми в общ размер от 3885,30 лв. са възстановени на НББАЗ от Гаранционния фонд чрез преводно нареждане от 01.03.2018 г.

Чл. 45, ал. 1 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В конкретния случай стана ясно, че нарушавайки правилата за движение, регламентирани в чл. 17 от гръцкия Закон 2170/93, ответникът е осъществил противоправно поведение, станало причина за настъпване на ПТП и възникване на конкретни вреди, чието възмездяване следва да се постави в негова тежест, при положение че той не е изпълнил законовото си задължение да обезпечи отговорността си за неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят от поведението му като водач на посоченото по – горе МПС. По силата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. В настоящия случай се установи, че в изпълнение на така регламентираните задължения и при наличие на предпоставките, уредени в цитираните разпоредби, ищецът е възстановил обезщетението, изплатено на пострадалото от процесното ПТП лице, тъй като е заплатил същото, ведно с разноските за определянето му, на НББАЗ, което на свой ред и извършило плащане в полза на компенсационния орган на държавата, на чиято територия произшествието се е реализирало. Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 3

(разходите за определяне и изплащане на обезщетението). Плащането на обезщетението и разходите за неговото определяне и изплащане е основание за реализиране на гарантираните от тази разпоредба регресни права на фонда, поради което предявеният в този смисъл иск се явява основателен и следва да се уважи. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху подлежащата на плащане сума следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ плащане.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца възстановяване на направените по делото разноски в размер на 155,41 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и 500 лв. за депозит за особен представител. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. К. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “Б. в.” № , вх. , ет. , ап. да заплати на Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Г. И.” № , представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., сумата от 3885,30 лв. (три хиляди осемстотин осемдесет и пет лв. и 30 ст.), включваща левовата равностойност на заплатено обезщетение (в размер на 1664 евро) за ПТП от 14.07.2014 г., реализирано в Гърция при управление на лек автомобил с рег. № без действащ договор за застраховка „гражданска отговорност“, което обезщетение е било заплатено от НББАЗ и възстановено на НББАЗ от гаранционния фонд, такса за обработка на щетата в размер на 299,53 евро и преводни такси в размер на 23 евро, законна лихва върху общия размер на главницата (3885,30 лв.) от датата на постъпване на исковата молба в съда – 17.02.2023 г., до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 155,41 лв.

(сто петдесет и пет лв. и 41 ст.) за държавна такса, 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. (петстотин лв.) за депозит за особен представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4