Определение № 1178 от 22.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 22.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900478 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс” АД, чрез пълномощника му юрк. Б. Г., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 643/17.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 771/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, 15 търговски състав, с което е потвърдено решение № 1228/20.08.2015 г., постановено по т. д. № 1881/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-5, в частта, в която е уважен предявеният от „Нобел Интернешънъл” ЕАД срещу ЗД „Евроинс” АД осъдителен иск с дадена от въззивния съд правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 31784,30 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка на договорната отговорност на застрахования „Нобел Интернешънъл” ЕАД, обективиран в застрахователна полица № 10100100000238/25.01.2023 г.

(по застрахователна претенция

№

30074365/2023 г.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.09.2024 г., до окончателното заплащане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която този иск е отхвърлен над присъдената сума от 31784,30 лв. до пълния му предявен 1 размер от 35315,88 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е необосновано – ищецът нито е твърдял, нито е установил, че в резултат на производствената си дейност е накърнил правата на трето лице. В касационната жалба обаче да се поддържа, че по несъмнено сключен между ищеца и трето лице договор за търговска продажба продавачът (ищецът) е доставил на купувача произведените от застрахования стоки с недостатъци, вследствие на което по искане на купувача застрахованият продавач е отстранил за своя сметка тези недостатъци. От друга страна, твърди, че един от юридическите факти, обуславящи пораждането на имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка на гражданската отговорност, представлява непозволеното увреждане, извършено от застрахования, поради което, без да е доказано, че служители на ищеца са извършили деликт, не е настъпил уговореният покрит застрахователен риск.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на решението, като поставя следния материалноправен въпрос: „Кой е застрахователният риск при застраховка „Гражданска отговорност” и следва ли застрахователят при този вид застраховка да отговаря, когато отсъства деликт, извършен от застрахования и извън обема на гражданската му отговорност?” (твърди се противоречие както със задължителната практика – тълкувателните разяснения по т. 9 от ППВС № 7/1978 г., така и с казуалната практика – решение № 12/05.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1942/2023 г., IV г. о.).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

2

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пораждането на предявеното спорно материално право се обуславя от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) възникване на облигационна връзка между страните въз основа на договор за застраховка, обезпечаващ настъпилите имуществени вреди при неизпълнение на договорно задължение, при разширено по добавък към застрахователния договор покритие „Изтегляне на продукти от пазара“; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на застрахователното покритие; 3) възникване на договорна отговорност на застрахования съобразно уговорения покрит застрахователен риск; 4) настъпване на имуществени вреди за кредитора от неизпълнение на договорното задължение от застрахования и 4) причинно-следствена връзка между застрахователното събития и вредоносния резултат. Апелативният съд е заключил, че предявеният осъдителен иск с дадена от него правна квалификация чл. 405, ал. 1 ГПК е доказан, тъй като в процеса на доказване са установени материалноправните предпоставки, при чието проявление се поражда предявеното притезателно право за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Счел е, че между страните в настоящото исково производство е сключен действителен договор за застраховка за обезщетяване на твърдените имуществени вредите, като учреденото от него застрахователно правоотношение е породило действието си при заплащане на дължимата застрахователна премия в общ размер от 1971,48 лв. През периода на действие на застрахователния договор (на 09.11.2023 г.) е настъпило твърдяното застрахователно събитие - в склад на Cerbos ОU (Естония) са установени дефекти на доставени от ищеца бойлери.

Въззивният съд е приел, че тази договорна отговорност на застрахования доставчик по процесния договор за търговска продажба е била обезпечена чрез процесния добавък към застрахователния договор – покритият застрахователен риск представлява причинени имуществени вреди вследствие на увреди или дефекти на продукти като част от производството на соларни 3 колектори, соларни бойлери, електрически и комбинирани бойлери.

Процесните дефекти са производствени, за които застрахованият не е знаел при изпращането им до купувача (въззивният съд е приел, че съконтрагентът на застрахования е възложител) – ищецът бил предприел необходимите действия, вкл. чрез внедряване на системи за минимизиране на риска за дефекти в производството, поради което апелативният съд е обосновал фактическото съждение, че по делото е установено настъпването на покрития застрахователен риск - изпращане на дефектните продукти, което представлява част от изрично уговореното в Добавък № 1 към процесната застрахователна полица застрахователното покритие. Заключил е, че при тези предпоставки е породена обезпечително-гаранционната отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение до лимита, уговорен в полицата. При настъпилото застрахователно събитие за застрахователя е възникнало задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, което съгласно чл. 42, ал. 1 от Общите условия за самоучастие е остойностено на 90% от общия му размер при настъпилия застрахователен риск, възлизащо на 35315,88 лв.

Въззивният съд е изяснил, че в настоящото исково производство застрахователят не е оспорил размера на разходите, необходими за отстраняване на констатираните дефекти на стоките, вкл. при влагане на нови части за това, разходи за отстраняване, сглобяване, отделяне на дефектните продукти – общо възлизащи на 9428,51 лв. Тези разходи имат характера на целесъобразни по смисъла на т. 4.1, т. 4.3 и т. 4.4 от Добавък № 1, като те представляват част от предмета на застрахователното обезщетение - т. 1.

Такива са и транспортните разходи, според т. 4.2 от Добавък № 1, като за доказването им по делото са представени фактури и платежни нареждания за извършените плащания на сумите по тях. От тях се установявал общ размер на направените разходи при връщането на продуктите след поправката им в Естония, възлизащи на 6900 евро (при левовата равностойност на 13495,23 лв.), съответно по фактура № 1913921/22.12.2023 г. за сумата от 3500 евро и фактура № 1913960/22.12.2023 г. на стойност от 3400 евро. Доказани били и разходите за транспорт обратно до Естония след поправка на продуктите в България в общ размер на 12392,14 лв., съответно по фактура № 2000000870/05.02.2024 г. и фактура № 2000000898/23.02.2024 г. - като сумата по всяка от тях е 6196 лв.

4

Апелативният съд е приел, че доставката на процесните стоки с дефекти представлява покрит застрахователен риск. Изяснил е, че действително в чл. 9 от Общите условия покритият риск от застрахователя е ограничен само до „нараняване“ и/или „повреда“, но с клаузата, уговорена в т. 1 от Добавък № 1, застрахователното покритие е разширено (в отклонение от чл. 9 от Общите условия), като изрично страните са постигнали съгласие то да включва и целесъобразно направените разходи от застрахования за ремонт или за изтегляне от пазара на продукти в резултат на установен дефект при тяхното производство, опаковка, указания за използване или съхранение, като при използването на продукта този дефект би довел или е довел до телесно увреждане или щети и загуби на имущество. От друга страна, в т. 2.2 от Добавък № 1 било уговорено, че застрахователното покритие се отнася за случаите, в които се касае за ремонт или за изтегляне от пазара на продукти, произведени и/или доставени от застрахования, описани в полицата. В този смисъл, липсва като предпоставка за пораждане на застрахователния риск накърняването на права на трето лице от дефектната стока. Същевременно бил възникнал и вторият от уговорените в т. 1.1 от Добавък № 1 правопораждащи имуществената отговорност на застрахователя юридически факт, а именно вероятността ползването на продукта да причини телесно увреждане и/или имуществени вреди. От свидетелските показания и експертизата могло с категоричност да се заключи, че при проблем с присъединителните връзки на бойлерите съществува голяма вероятност за течове и аварии - безспорно това би могло да бъде причина за увреждане както на телесна цялост, така и на имуществото, в което са монтирани съоръженията.

Апелативният съд е счел за неоснователно и правното съждение на застрахователя, че откриването на дефектите е било обективно възможно още преди стоките да бъдат натоварени, ако контролът е бил извършен изчерпателно и правилно. От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства и заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ обаче категорично се установявало, че контролът за качеството на продукцията е бил изчерпателен и адекватен на производствените практики. Вещото лице е изяснило, че надлежната тестова проверка на всички продукти се изключва от общо приетата практика на 5 производителите, доколкото следва да бъде извършена в резултат на човешка дейност и се явява нерентабилна за дейността на производителя. Продуктите, предмет на доставката, са произведени от ищеца, като последният е положил необходимата грижа за осигуряване на качеството им съобразно приложимите стандарти. В този случай не е приложимо изключението за отговорността на застрахователя, уговорено в чл. 10, ал. 9 от Общите условия - относно продукти, пуснати в обръщение без да са спазени нормативните изисквания за качество. От заключението на СТЕ се установявало и че дефектите е могло да бъдат установени само при извършена проба и замерване – те са подлежали на установяване при внедряването им в цялостния продукт като елементи при сглобяването му, като тези действия се извършвали от лицето, на което продуктите са били доставени, т.е. от естонското дружество. Следователно, дефектите били установени именно там, поради което не е приложимо уговореното в чл. 10, ал. 5 от Общите условия изключение - застрахованият да е знаел или е следвало да знае, че продуктът е дефектен или вредоносен.

Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85254ddb-63d3-4769-9a6c-40e06de51699