Решение № 13634 от 12.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13634 гр. С, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110109391 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. В. Ф., ЕГН ********** против АПИ, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 61, ал.2 Закон за държавния служител за осъждането на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 3 125,45 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за периода 22.02.2024г. - 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата претенция /06.02.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че със заповед № ЧР-Сф-4 от 30.07.2012 г., е назначена като държавен служител на длъжност „Ю“ в Областно пътно управление при Агенция „П“. Поддържа, че със заповед № ЧР-СП-99/22.02.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „П“, служебното й правоотношение е прекратено.

Сочи, че горепосочената заповед е отменена с Решение №***/27.06.2024г., постановено по адм.д. № **/2024г. по описа на Административен съд - С град, потвърдено с Решение № ** от 16.12.2024г., постановено по адм.д. № 9895/2024г. по описа на Върховен административен съд. Поддържа, че съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗДСл и е определен редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, както и че на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни.

Поддържа, че с оглед отмяната на заповед № ЧР-СП-99/22.02.2024 г. на 1

Председателя на Управителния съвет на Агенция „П“, с която служебното й правоотношение било прекратено, за ищцата възниква право да иска заплащане на неизползвания платен годишен отпуск за времето на незаконното уволнение.

Предвид горното, моли, за уважаване на предявения иск и за осъждането на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 3 125,45 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за периода 22.02.2024г. - 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата претенция /06.02.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорва предявения иск.

Признава се фактът, че между страните по делото е прекратено служебното правоотношение на г-жа Ф. с Агенцията. Във връзка с депозираното до Председателя на УС на АПИ заявление с вх. № 94-00-5594/27.12.2024 г., има издадена заповед за изплащане на г-жа Ф. на цитираните парични обезщетения.

Считат за неправилно твърдението на ищеца, че към казуса е относимо Решение на СЕС по присъединени дела С-762/18 и С-37/19 и че същите касаят спор от трудовото законодателство, но в случая ЗДСл не препраща изрично към субсидиарно приложение на Кодекса на труда (КТ). Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява в производството, че по силата на Заповед №ЧР-СП-НТУ-21/18.01.2023г. на председателя на УС на АПИ, издадена на основание 82а ал.1 от ЗДСл, ищцата е била преназначена на длъжност началник на отдел „Правно-административни дейности и обществени поръчки“, Национално ТОЛ управление при Агенция „П“, считано от 19.01.2023 г., срещу основна месечна заплата в размер на 3245 лв. Със заповед № ЧР-СП-НТУ220/11.09.2023 г., основната месечна заплата на ищцата е увеличена в размер на 3570 лв., считано от 19.01.2023 г. Със Заповед № ЧР-СП-99/22.02.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „П“, служебното правоотношение на ищцовата страна било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, считано от 22.02.2024 г. С посочената заповед било наредено на основание чл. 61 от ЗДСл на 2 уволнения началник на отдел да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. в размер на 2 дни на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл и в размер на 3 дни на основание чл. 56 ЗДСл. С влязло в сила на 16.12.2024 г.

Решение №***/27.06.2024г., постановено по адм.д. № **/2024г. по описа на Административен съдС град, потвърдено с Решение № ** от 16.12.2024г., постановено по адм.д. № 9895/2024г. по описа на Върховен административен съд, е била отменена заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата.

Със заявление с вх. № 94-00-5594/27.12.2024 г. ищцата е отправила искане до ответника да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и искане за заплащане на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Въз основа на заявлението е издадена заповед № РД-11-29/09.01.2025 г. на

Председателя на Управителния съвет на Агенция „П“, с която е наредено на служителката да бъде изплатено обезщетение за времето, през което не е заемала длъжността „началник на отдел“ в размер на 6 основни месечни заплати.

Съгласно приложено по делото поименно разписание на длъжностите на Национално ТОЛ управление към 01.01.2024 г., размерът на основната месечна заплата на Д. В. Ф., началник на отдел „П“, длъжностно ниво от КДА/КДД - 6, ръководно ниво 6А, е 3570,00 лв.

Съгласно представения Протокол РД-15-1310/24 от заседание на УС на АПИ, проведено на 10.05.2024 г., Управителният съвет е взел решение за утвърждаване на представения с изготвения от г-жа И доклад разработен макет по определената с Постановление на МС № 79/03.04.2024 г. методика за определяне еднократно на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в АПИ, считано от 01.01.2024 г., в изпълнение на ПМС № 79/03.04.2024 г., като е възложено на дирекция АОЧРУС да изготви заповеди за промяна на ИОМЗ на служителите, в законоустановения срок и в съответствие с утвърдената методика по т.1.2.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 на Постановление № 79 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет, индивидуалната основна месечна заплата на Д. В. Ф. за заеманата от нея длъжност началник отдел „Правно административни дейности и обществени поръчки", Национално ТОЛ управление, с длъжностно ниво по КДА/КДД - 6, ръководно ниво 6А, е увеличена със сумата от 250,00 лева.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че 3 съгласно представените от ответната страна документи - Заповед № ЧР-СПНТУ220/11.09.2023 г., поименно разписание на длъжностите на Национално ТОЛ управление към 01.01.2024 г. и фишове за работна заплата, размерът на основната месечна заплата на Д. В. Ф., Началник отдел „Правно - административни дейности и обществени порьчки", Национално ТОЛ управление, длъжностно ниво от КДА/КДД - 6, Рьководно ниво 6А, към дата 01.01.2024 г. е 3570,00 лв. Установява се още, че съгласно Постановление № 79 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет и Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерски съвет, бр. 87 от 17.10.2023 г., в сила от 01.01.2024 г., размерът на индивидуалната основна месечна заплата на Д. В. Ф., възлиза на 3820,00 лв., следователно сумата, с която се е увеличава основната месечна заплата на ищцата съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 на Постановление № 79 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет, е в размер на 250,00 лева. Установява се, че със Заповед № РД-11-96/05.02.2019 г. на Председателя на УС на АПИ на основание чл. 50, ал. 3 от ЗДСл (редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск се определят от органа по назначаването) за всички служители е определен размер на брой дни допълнителен платен годишен отпуск за изпълнение на задълженията при условията на ненормиран работен ден по длъжности, а именно: Заповед № РД-11-96/05.02.2019 г. – „ т. 2.3. За специализираните звена на АПИ /ОПУ, ИПМ и НТУ/ за длъжност Началник на отдел – брой дни допълнителен отпуск /за календарна година/ - 11“. При изложеното експертът е достигнал до извода, че полагащият се платен годишен отпуск за една календарна година на Д. В. Ф. е в общ размер на 31 работни дни, от които 20 работни дни основен платен годишен отпуск и 11 работни дни допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден.

Установява се от заключението на вещото лице, че със заповед № 52919/29.12.2023 г. на Главния секретар на АПИ на основание чл.50, ал.1 и ал. 2 от ЗДСл на Д. В. Ф. е разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 4 дни от полагаемия й се допълнителен платен годишен отпуск за 2022 г., считано от 02.01.2024 г. до 05.01.2024 г. Вещото лице стига до извода, че за периода от 22.02.2024 г. до 30.09.2024 г. /07 м. и 08 дни/ пропорционалния размер на платения годишен отпуск на ищцата е общо 18 работни дни, от които 11,66 дни основен платен годишен отпуск и 6,41 дни допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден. Посочва се, че при вземане за основа размера на основната заплата на база Постановление № 79 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет и Наредба за 4 заплатите на служителите в държавната администрация, размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск на Д. Ф. за периода 22.02.2024 г. - 30.09.2024 г. възлиза на 3125,45 лв., като средно дневното брутно трудово възнаграждение се определя на 173,63 лв. От заключението на вещото лице става ясно, че през м. февруари 2024 г. на ищцата е начислено и изплатено обезщетение на основание чл. 61 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск за 59 работни дни в общ размер на брутна сума 10190,13 лв. и размер на получена нетна сума – 9171,12 лв.

При така установената фактическа обстановка се налага следните правни изводи:

По предявеният осъдителен иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗДСл. в тежест на ищеца е да докаже наличието на служебно правоотношение между страните, което е прекратено, независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяването му.

В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.

Съдът намира за релевантно позоваването от ищеца на решение на СЕС от 25 юни 2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19, според което практиката на Съда относно правото на платен годишен отпуск на работник, който поради болест не е бил в състояние да упражни правото си на посочения отпуск през референтния период и/или периода на прехвърляне, определен в националното право, е съответно приложима към хипотеза като разглежданата в настоящото производство. Следва да се посочи, че с решението на СЕС по съединени дела С762/18 и С-37/19, както и с решение по дело С-337/10, СЕС отчита, че съгласно член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 2 от Директива 89/391, към който той препраща, тези директиви се прилагат за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, за да се насърчи подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място и да се уредят някои аспекти на организацията на тяхното работно време. Поради това и приложното поле на Директива 89/391 трябва да се разбира в широк смисъл, така че предвидените в член 2, параграф 2, първа алинея изключения от него трябва да се тълкуват ограничително. Ето защо дейността на държавните служители попада в приложното поле на Директива 2003/88, а възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.

5

Следва да се посочи, че съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на годишен отпуск, предвидено в член 7 от Директива 2003/88, има двойна цел, а именно да позволи на работника да си почине от изпълнението на задачите, възложени му с неговия трудов договор, от една страна, и да разполага с период на отдих и свободно време, от друга (в този смисъл решение от 20 юли 2016 г., Maschek, C-341/15, EU:C:2016:576, т. 34). Тази цел, която отличава правото на платен годишен отпуск от другите видове отпуск, преследващи различни цели, се основава на предпоставката, че работникът действително е полагал труд през референтния период. Всъщност целта да се позволи на работника да си почине, предполага този работник да е извършвал дейност, която да оправдава ползването на период на почивка, отмора и развлечения, за да се гарантира закрилата на безопасността и здравето му, визирана от Директива 2003/88. Поради това правото на платен годишен отпуск по принцип трябва да се определя в зависимост от периодите на действително полагане на труд по силата на трудовия договор (решение от 4 октомври 2018 г., Dicu, C-12/17, EU:C:2018:799, т. 28). Независимо от това, при определени особени положения, когато работникът не е в състояние да изпълнява задълженията си, правото на платен годишен отпуск не може да бъде обвързано от държавата членка със задължението за действително полагане на труд (в този смисъл решение от 24 януари 2012 г., Dominguez, C-282/10, EU:C:2012:33, т. 20). Това се отнася поспециално за работниците, които отсъстват от работа поради отпуск по болест през референтния период. Всъщност, както следва от практиката на Съда на Европейския съюз, от гледна точка на правото на платен годишен отпуск тези работници се приравняват на работниците, които действително са полагали труд през посочения период (в този смисъл решение от 4 октомври 2018 г., Dicu, C-12/17, EU:C:2018:799, т. 29). В този смисъл съгласно член 7 от Директива 2003/88 правото на всеки работник на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици не бива да се накърнява по отношение на работника, който е бил в отпуск по болест през референтния период (в този смисъл решение от 24 януари 2012 г., Dominguez, C282/10, EU:C:2012:33, т. 30). В този контекст Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск се погасява с изтичането на референтния период и/или на период на прехвърляне, определен в националното право, когато работникът е бил в отпуск по болест през целия или част от референтния период и поради това не е имал действително възможност да упражни посоченото право (в 6 този смисъл решение от 30 юни 2016 г., Sobczyszyn, C-178/15, EU:C:2016:502, т.