Решение № 2300 от 18.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2300 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100509376 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство Столична община срещу решение № 20089906/08.05.2023 г. по гр.д. № 31501/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 161 с-в, с което е признато за установено между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Б. Г. А. е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода в периода 1996 г.–04.06.2019 г. на недвижим имот с кадастрален идентификатор *** (предходен идентификатор ***) с площ 780,00 кв.м., по предходен план-имот с пл.№ 1027, кв.8, парцел ІІ-за ЖС, по плана на гр. София, местност “Левски Зона В”.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че съдът се е произнесъл плюс петитум, като не е съобразил, че в исковата молба е посочен друг кадастрален идентификатор на имота, а вещ със сочения от ищеца кадастрален номер не съществува. Алтернативно намира, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, като е следвало да постанови и отхвърлителен диспозитив по отношение на онази част от имота, за която е установено, че е отчуждена за улица и е със статут на публична общинска собственост.

По същество на спора, се сочи, че съдът е достигнал до законосъобразния извод, че процесният недвижим имот, отчужден за 1 държавни нужди пред 1989 г., е станал частна общинска собственост по силата на закона. Погрешно обаче съдът е приел, че имотът е придобит по давност от ищеца чрез упражнявано от него недобросъвестно владение.

Намира, че по делото не е установен началният момент, от който е започнала да тече твърдяната от ищеца придобивна давност. Счита, че по отношение на имотите частна общинска собственост е въведен мораториум, който спира течението на давността и препятства завладяването на общинските имоти от други лица. Намира, че съдът неправилно е възприел постановките на Решение № 3/28.04.2020 г. по конст.дело № 5/2019 г. на Конституционния съд за приложими към процесния случай, тъй като посоченото решение касае обявяването за противоконституционен на закон с еднократно действие, а обявените за противоконституционни разпоредби на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и пар. 2 от ЗР на Закона за изменение на Закона за собствеността не попадат под тази дефиниция, тъй като имат трайно действие във времето. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с която предявеният установителен иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в производството Б. Г. А., чрез адв. А., с доводи за неоснователност на жалбата и становище за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Отправя се искане неговото потвърждаване и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещните страни, намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск от Б. А. срещу ответника Столична община за установяване правото на собственост на ищцовата страна по давност въз основа на владение, продължило от 16.04.1996 г. до датата на подаването на искова молба /04.06.2019 г./ върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ по предходен план-имот с пл.№ 1027, кв.8, парцел ІІ-за ЖС, по плана на гр. София, местност “Левски - Зона В”. В подадена уточнителна молба ищецът сочи, че е налице промяна в кадастралната карта, настъпила вследствие на актуване на имота от страна на Столична община, като уточнява, че насочва иска си по отношение на онази част от поземления имот, която е останала частна общинска собственост и към датата на подаването на уточнителната молба е с кадастрален идентификатор *** и с площ 780,00 кв.м.

Ищецът твърди и се установява от приложения нотариален акт, че на 16.04.1996 г. закупил имот с пл.№ 1030, който е съседен на процесния. Сочи, че от тогава до момента на подаване на исковата молба /04.06.2019г./ ползва и владее фактически и процесния имот, изградил е постройки в него, захранил го е с електричество, което заплаща. Уточнява, че процесния имот бил 2 закупен от баща му Г. А., без сделката да се оформя в нотариална форма, но цената била заплатена на продавача. Твърди, че баща му му предоставил този имот за негово лично ползване, като сочи, че от 1996 г. упражнява необезпокоявано владение върху имота и го ползва като свой. За посочения период никой не го е притеснявал във връзка с имота или постройките в него, нито е заявявал претенции спрямо имота.

Ответната страна Столична община оспорва изцяло предявения иск.

Твърди, че вследствие на проведена отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ имот с пл.№ 1027 е бил отчужден от неговите собственици за изграждане на училище със Заповед №РД-40-1300/24.10.1989 г. на Председателя на ИК на СГНС. Било определено обезщетение за всеки един от собствениците на имота въз основа на оценка на комисията по чл.265 ЗТСУ, като им било предоставено и жилище. Актът за отчуждаване бил връчен на лицата, като нямало данни същият да е бил обжалван, поради което имотът е станал държавна собственост. Съгласно §42 ЗОбС имотът е станал ex lege собственост на Столична община. Сочи, че имотът с пл.№ 1027 бил преобразуван, като на негово място са създадени два нови имота: първият с идентификатор № *** с площ 780,00 кв.м., за който бил изготвен Акт за частна общинска собственост., а вторият-с идентификатор № *** с площ 82,00 кв.м., за който бил издаден Акт за публична общинска собственост г., като и двата акта са вписани в Службата по вписвания. Сочи, че имот с идентификатор № *** е частна общинска собственост и като такъв спрямо него не тече придобивна давност поради разпоредбата на §1 ДР на ЗС, поради което ищецът не може да го придобие по давност. Ответникът е предприемал действия като собственик на спорния имот: изменяни са регулационни планове, по негова инициатива са образувани нови имоти, съставени са актове за общинска собственост-с тези действия собственикът е прекъснал давността, която е текла в полза на други лица. Претендират се разноски по делото.

За установяване на горните твърдения пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, гласни доказателства, като е изготвена и съдебнотехническа експертиза.

Установява се от приетата и неоспорена от страните техническа експертиза, че поземлен имот с бивш пл.№ 1027 първоначално е бил нанесен в КККР като един имот с идентификатор ***. По действащия регулационен план за района, северната част от имота попада в отреждане за улица “Ст. Доспевски”, а преобладаващата му южна част - в УПИ II - от кв.22 - за жилищно строителство. Така имот с идентификатор *** бива разделен на два имота - имот публична общинска собственост с идентификатор *** с площ от 82 кв.м. /отреден за общинска второстепенна улица/ и процесният имот частна общинска собственост с идентификатор *** - с площ от 780 кв.м., за който е съставен акт за частна общинска собственост и е отреден за жилищно строителство.

Вещото лице сочи, че с последваща промяна, актуална към датата на изготвянето на експертизата /октомври месец 2020 г./ процесният имот с идентификатор *** е включен и попада изцяло в границите на 3 новосъздаден поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1357 кв.м.

Установява се от експертизата пълната идентичност на имот с пл.номер 1027 по предходния план, с имот с кадастрален идентификатор ***, от който е отделен като самостоятелен процесният имот с идентификатор ***, който понастоящем попада изцяло в границите и представлява източната част на новосъздаден поземлен имот с идентификатор ***, видно от приложеното към експертизата копие от кадастрална карта на л. 91 от първоинстанционното дело.

От представената по делото отчуждителна преписка се установява, че със Заповед № РД-40-1300/24.10.1989 на Столичен народен съвет, имот с пл.номер 1027 в кв. 8 по плана на гр. София, е отчужден в полза на държавата за мероприятие “училище” на основание чл. 95 и чл. 98, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗТСУ. Определено е парично обезщетение, като на собствениците е предоставено 4-стайно жилище. Представени са връчени на собствениците на имота съобщения за извършеното отчуждаване, като няма данни да са подадени жалби.

За установяване на твърдяното от ищеца давностно владение върху процесния имот с идентификатор *** пред първоинстанционния съд са събирани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.

В показанията си свидетелят К.Н.Д. сочи, че познава ищеца от 1996 година, като преди са били съседи в кв. “Левски -В”. Сочи, че ищецът живее в къща с двор, където преди са гледани много животни, а свидетелят е живял в бл. 24. След това построили блок 44, който сега ги разделя. Разказва, че помни как през 1996 година ищецът го поканил, за да го почерпи, тъй като закупил съседното място, което преди това не било негово. Знае е, че за мястото платил пари на ръка, а за другия си имот имал нотариален акт. Сочи, че имотът от 1996 година насам е ограден, има и постройки, с които предполага, че имотът е закупен.

Вторият свидетел - В.И.Г., сочи, че познава ищеца от 35-40 години, тъй като били съседи в къщите в кв. “Левски В”. Знае, че ищецът има два имота в района, даже през 1996 г. почерпил за придобиването на единия.

Известно му е, че единият е купен с нотариален акт, а за другия е броил пари на ръка на продавача. Сочи, че и двата имота са оградени и са в един общ двор, като са изградени постройки - къща, гаражи, бараки, а някога ищецът гледал и животни там. Разказва, че живее в района от раждането си, като към 1996 г. в имота имало изградени тухлени постройки - стопански и за животни, които сочи, че ищецът изградил.

По отношение на постройките, в приетата по делото експертиза, вещото лице /след оглед на място/ сочи, че всички са полуразрушени като от състоянието на строителството може да се прецени, че постройките в имота са на повече от 30 години. Представител на ищеца на място посочил, че постройките са заварени в имота, а не са строени лично от ищеца.

По делото не са ангажирани други относими към спора доказателства.

4

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

От извършената служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, в рамките на спора, с който е бил сезиран.

Изцяло несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба за порок на съдебното решение, свързан с липсата на конкретизация на спорния имот, евентуално - за непълнота на съдебния акт по смисъла на чл. 250 ГПК.

Видно от подадената уточнителна молба вх. № 5128380/30.07.2019 г., надлежно връчена на ответника по спора заедно с исковата молба, ищецът е уточнил, че е констатирал промяна в кадастралния план, поради което сочи като предмет на претенцията си именно имот с кадастрален № *** - за който се е произнесъл и съдът в диспозитива на съдебния си акт.

С оглед на това, въззивният съд дължи произнасяне по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт.

В конкретния случай, между страните липсва спор относно правния извод на първоинстанционния съд, че към 1996 г. - годината, която ищецът сочи като начален момент на завладяване на имота, поземленият имот е бил частна общинска собственост.