Решение № 80 от 21.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Кърджали, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20265100500088 по описа за 2026 година С Решение рег. № 586/29.12.2025 г., постановено по гр.д. № 602/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали е осъдена О. да заплати на А. А. С. от с.

Б., общ. А. сумата от 4 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.04.2025 г. до окончателното погасяване на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие ухапване от безстопанствено куче на 08.04.2025 г. в гр. К.. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния му размер от 5 000 лева като неоснователен и недоказан. С решението О. е осъдена да заплати на А. А. С. направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 400 лв., а на Еднолично адвокатско дружество „Г.“ от 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна защита.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от О. чрез процесуалния й представител адв. Д. М. против така постановеното решение в частта, в която е осъдена да заплати на А. А. С. сумата от 4 000 лв. (2 045.17 евро) обезщетение.

Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и постановено в противоречие с материалните и процесуални норми. Излагат се съображения. Жалбоподателят сочи, че съдът е дал правна квалификация на иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и за да бъде ангажирана отговорността му следва да бъде доказано кумулативното наличие на: противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в неосъществяване на задължения произтичащи от разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 47, ал. 1 и 3 от ЗЗЖ; причиняване на 1 неимуществени вреди на ищцата в резултат на ухапване от безстопанствено куче; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение (бездействие) на общинските служители, като ищецът следва да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното. В тази връзка намира за неправилно извършеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест между страните, съгласно чл. 154 от ГПК. Счита за неправилно, че не е възложено в тежест на ищеца да установи, че кучето, причинило му твърдените увреждания, е безстопанствено. За несъвместимо с процесуалните норми намира, че ответникът е задължен да докаже, че кучето има собственик и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна и същата е специална спрямо общата хипотеза на непозволеното увреждане. Счита, че с погрешно разпределената доказателствена тежест и с възложените бланкетни указания, първоинстанционният съд е нарушил основните принципи на гражданския процес по чл. 5, чл. 7 и чл. 10 от ГПК.

Според въззивника районният съд погрешно е възприел, че кучето, причинило уврежданията на ищцата, е безстопанствено и че общината е бездействала. Порочната оценка на доказателствата водела до погрешни констатации досежно факти от значение за делото, които обуславяли неправилно приложение на материалното право, погрешен извод за спорното право и до неправилно съдебно решение. С оглед предмета на спора, според жалбоподателя отговорите на два материално правни въпроси обуславяли изхода на делото, а именно: дали претендираните от ищцата вреди са причинени от безстопанствено куче и приложила ли е ответната община законоустановените мерки с оглед разпоредбите на ЗЗЖ, касаещи ограничаване популацията на безстопанствени кучета или служителите на общинското предприятие, на което е възложено изпълнение на действията, с оглед изискванията на ЗЗЖ, са бездействали.

В жалбата се сочи още, че показанията на св. И. Г., живеещ във фактическо съжителство с ищцата относно това, че кучето, ухапало ищцата има оранжева ушна марка, били опровергани от събраните по делото писмени доказателства, предвид че в протоколите за заловени и обработени кучета се посочвало, че поставяните ушни марки са с червен цвят, както че същите не са преценени с оглед пряката заинтересованост от изхода на делото съгласно чл.172 от ГПК. Отделно, от показанията на св. А. А. се установявало, че в двора на болницата в гр. К., където настъпил процесния инцидент, работници на лечебното заведение отглеждали кучета. Налице бил случай, в който служителите на ОП „ОБЧ“ били възпрепятствани да залавят кучета в двора на болница, тъй като работници на лечебното заведение заявявали, че кучетата не са безстопанствени, а се отглеждат от тях.

Според въззивника, изводът на първоинстанционния съд, че кучето, ухапало ищцата е безстопанствено, е неправилен и формиран при пълна липса на всестранна и пълна оценка на всички събрани по делото доказателства.

Възразява ищецът да е доказал, че кучето причинило му уврежданията, е безстопанствено, доколкото този факт е положителен за ищеца и той черпел изгодни за себе си правни последици от същия, а от друга страна, този факт се явявал положителна материалноправна предпоставка за ангажиране 2 отговорността на ответника по смисъла на чл. 49 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че неправилно е прието, че кучето, причинило увреждане е безстопанствено, че е имало противоправно бездействие от страна на общината, изразяващо се в недостатьчност на положените мерки за ограничаване популацията на бездомни кучета на територията на О., като не били предприети всички законови мерки, а такова бездействие е проявила самата ищца поради неподаване на сигнал до телефон 112 за агресивно животно, довело до липсата на проверка по случая.

Според жалбоподателя показанията на св. А., освен последователни, изчерпателни и обективни досежно прилаганите от О. мерки за ограничаване популацията на безстопанствени кучета, кореспондирали и с писмените доказателства, установяващи изпълнение изискванията на: чл. 40, ал. 3, ал. 4 от ЗЗЖ, отнасящи се до приемане на програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на ответната община и приета програма в тази връзка от общински съвет; чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ, отнасящо се до срочна отчетност от кмета пред БАБХ, като изпълнените от общината мерки съответствали на заложените в ЗЗЖ, а именно: ежедневно извършвани обходи от служители на ОП „ОБДЧ“, залавяне на безстопанствени кучета, спрямо които се извършва първичен преглед, обезпаразитяване, кастриране, маркиране с микро чип, който се въвежда в информационна система на БАБХ, поставяне на ушна марка, ваксинация против бяс. Това се установявало от протоколите на ветеринарния лекар д-р К., показанията на свидетелите К. и А., и отчета на д-р К. за извършеното от него.

В жалбата се сочи, че е налице действащ приют, който е одобрен от БАБХ и в процес на изграждане е нов приют, както свидетелства св. Б. Н..

Посочва се, че информация за инвестицията спрямо новия приют за животни, в това число и бездомни кучета, и характеристиките на бъдещия приют (https://www.kardiali.bR/?pid=2,2&id news=9112), е общо достъпна на адрес (https://www.kardiali.bg/?pid=2.2&id news=9393) и че инвестицията е 5 384 926.95 лева без ДДС. С оглед приетите по делото доказателства – подписаните от д-р К. и представител на ОП „ОБЧ“, приемо-предавателни протоколи за намаляване популацията на бездомните кучета на територията на О., ведно с рекапитулация за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., че броят на заловените, обезпаразитени, кастрирани, чипирани и ваксинирани за бяс кучета са общо 271 броя и предвид констатацията в представения доклад на др Н. К. за изпълнение на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на ответната общината за периода 2022 г. – 334 бр., за 2023 г. – 295 бр. и за 2024 г. – 271 бр., се налагал извода, че на територията на общината броят на безстопанствените кучета намалява, т.е. прилаганите в тази връзка мерки от ответника, съобразно изискванията на ЗЗЖ, давали положителен резултат.

Наред с горното, с оглед на писмо с изх. № К 3297/ 20.10.2025г., издадено от ОБДХ – гр. К., на действащия приют била извършена проверка от компетентния орган ОБДХ, който констатирал, че приютът отговаря на законовите изисквания, че всички предписания за подобряване условията в приюта са изпълнени срочно, но не можел да бъде увеличен капацитета на приюта.

3

Доколкото в случая ответникът е ангажирал писмени и гласни доказателства, видно от които са изпълни всички предписани от закона действия (мерки за ограничаване популацията на безстопанствени кучета) и е положил необходимата грижа, то този факт обосновавал липса на противоправно бездействие от негова страна. Предвид недоказания факт, че кучето, причинило травматичните увреждания на ищцата, е безстопанствено и установената дължима, законово регламентирана грижа, положена от ответника към ограничаване популацията на безстопанствени кучета на територията на О., обжалваното решение се явявало неправилно.

За завишен и в противовес с практиката на съдилища в страна се счита определения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 5 000 лв., доколкото при сходни травматични увреждания на лица дори в по-млада възраст от ищцата, са присъждани обезщетения от 1100 лв. до 2500 лв., предвид че определянето на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД се извеждало от преценката на конкретни обстоятелства. В тази връзка счита, че неправилно е приложена материалноправната норма на чл. 51 от ЗЗД, респ. чл. 52 от ЗЗД.

Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, а ако не възприеме становището му, да бъде присъдено справедливо редуцирано обезщетение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата А. А. С. чрез пълномощника си АД „Г.“ е оспорила жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят О. не се представлява. Представя се писмено становище от пълномощник си адв. Д. М., с което се поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата А. А. С. не се представлява.

Представя се писмено становище от пълномощника адв. М. Х., с което отговора на въззивната жалба се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за предоставената за въззивното производство безплатна правна помощ.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и е допустимо в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. А.

С. против О. осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 5000 лв. (2556.46 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ухапване от бездомно куче на 08.04.2025 г. в гр. К., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, 4 считано от датата на увреждането 08.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

От фактическа страна по делото се установява следното: на 08.04.2025 г. ищцата и св. И. Г. прекосявали двора на МБАЛ „Д.“ АД, гр. К.. До оградата, малко преди да излязат на пътя, ищцата, която говорела по телефона, била неочаквано захапана от куче в областта на подбедрицата на левия й крак.

Кучетата били две, едното от които я нападнало. Тя се развикала и свидетелят, който вървял малко по-напред се обърнал, навел се, за да вземе камък от земята, за да прогони кучето, но не намерил. В този момент то пуснало крака на ищцата и заедно с другото, побягнали. Захапалото крака на ищцата куче било с остра муцуна, кафяво на цвят, с лъскав косъм, без каишка и с ушна марка на лявото ухо – оранжева на цвят. След инцидента двамата отишли направо в спешното отделение на болницата, където раната била обработена, превързана със стерилна превръзка и насочена за консултация с инфекционист в планов порядък. Оттам се прибрали в гр. А., където същия ден ищцата посетила личния си лекар д-р Е. П., която й направила превръзка, поставила й инжекция против тетанус, изписала й антибиотик и я насочила за консултация. По-късно била прегледана от д-р М. М.а /инфекционист/, която констатирала разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица, но тъй като не била нарушена целостта на дрехата преценила, че не се налага профилактична имунизация против бяс по схема.