Решение № 314 от 09.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. С.З., 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20225500900488 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД .

Образувано по искова молба от И. Д. Д. от сО., общ.К., обл.С.З. против ЗД „Б.“ АД гр.С. с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ.

В исковата молба е изложено, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на И. Д. Д., на 41 години.

Посочено е, че на 16.06.2022г. в гр. К. на ул. Ш., л.а, марка „Волво“, модел „С60“ с peг. № ***, управляван от Д. В. Д., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пресичащата пешеходка. Вследствие на ПТП са нанесени телесни увреждания на И. Д. Д..

Изложено е, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 284 ЗМ/2022г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 6241/2022 г. на РП К., което към настоящия момент не е приключено с окончателен съдебен акт. Сочи се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. марка л.а. марка „Волво“, модел „С60“ с peг. № ***, нарушения на правилата за движение по пътищата. Отбелязва се, че в конкретната ситуация са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Сочи се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Д. В. Д. и настъпилите общественоопасни последици - телесни повреди И. Д. Д..

1

Твърди се, че за увреждащият лек автомобил л.а. марка „Волво“, модел „С60“ с peг. № ***, има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, полица BG/02/121002402899, със срок на валидност една година от 23.08.2021 г. до 22.08,2022г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Посочено е, че в конкретния случай, пострадалата е предявила претенциите си за изплащане на обезщетение и е представила всички документи, с които разполага пред ответното дружество, която е получена от застрахователя на 24.06.2022 г. видно от приложената о.р. Сочи се, че по случая е заведена щета № 2210018766, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Според ищцата, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените й имуществени и неимуществени вреди.

Сочи се, че при процесното ПТП ищцата И. Д. е получила следните травматични увреждания: счупване на илиачната кост; контузия на главата, множество наранявания по глава, лице, тяло и крайници; психически стрес; болки и ограничени движения.

След процесното ПТП И. Д. е приета за лечение МБАЛ „**“ гр. К., съгласно Епикриза с ИЗ: 3694/2022, ортопедично отделение с оплакване за силна болка в левия хълбок при опит да раздвижи тялото си и левия крак, охлузване на лявата лицева половина, поставена е диагноза: Счупване на илиачната кост. Контузия на главата. Извършени са й клинични прегледи, лабораторни и образно - диагностични изследвания. След извършените прегледи и изследвания на 16.06.2022г е извършена операция за репозицио мануалис, екстензио индиректа. Затеглил се е левия крак по надлъжната ос с директен натиск върху крилото на лявата илиачна кост и се репонира ф- рата, имобилизация с индиректна екстензия. На 19.06.2022г е изписана за домашно лечение с препоръки да продължи имобилизацията на крайника още 3 седмици, след което да започне рехабилитация. Издаден е болничен лист № Е20221903210 за 34 дни.

Изложено е, че във връзка с проведеното лечение са направени разноски в размер на 83.70 лева от И. Д., като разноските са за лекарствени средства, потребителска такса и подмишнични патерици.

Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП 2

И. Д. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Преди процесното ПТП И. е била в добро здравословно съС.ие, била е активна, но след инцидента животът й напълно се променя. Изпитвала е цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня, като не е в съС.ие да се натоварва психически и физически. Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Ищците счита, че причинените й неудобства, болки и страдания и психически стрес следва да бъдат компенсирани.

Наведени са твърдения, че вредите на ищцата са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил Д. В. Д., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото.

Направено е искане да се осъди ответника ЗД „Б.“ АД, да заплати обезщетение на И. Д. Д. в размер на 25 500 лева, частичен иск от 80 000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес вследствие причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на 83,70 лв.

Претендира законна лихва върху сумите, считано от 23.06.2022г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане.

Претендира за разноските по делото и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковата молба.

Счита, че предявените искове са недопустими.

Оспорва твърденията на ищцата, че е предявила надлежна застрахователна претенция. Твърди, че ищцата не е предявила надлежна застрахователна претенция в съответствие с изискването на чл.380 КЗ. По изложени причини намира, че за ищцата не е възникнало, респ. не е било 3 надлежно упражнено правото на иск с предмета, който е заявила с исковата й молба.

Посочва, че в застрахователната претенция липсва формулирано искане от ищцата за плащане на конкретен размер на застрахователно обезщетение.

Заявява, че липсата на надлежно проведена процедура от ищеца по чл.380 КЗ има за резултат предявяване на недопустими искове.

Според ответника, изцяло недопустим е искът за имуществени вреди, тъй като в застрахователната претенция липсва формулирано искане за плащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в конкретен размер. Счита, че в този аспект изцяло недопустим е и акцесорният иск за законна лихва върху претенцията за имуществени вреди.

Моли, да се върне исковата молба, да се прекрати производството по делото, да се присъдят на ответното дружество разноските по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Направено е искане за спиране на основание чл.229, ал,1, т.4 и т.5 ГПК.

Счита, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Заявява, че от твърденията на ищцата в исковата молба безспорно се разкрива наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на настоящия граждански спор, които дават основание за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Посочва практика на ВКС и излага подробни съображения във връзка с искането за спиране. В същия смисъл сочи и трайно променената практика на ПАС.

Отбелязано е, че в случай, че към момента от Районна прокуратура С.З. е бил внесен обвинителен акт и производството е висящо пред съда, то ще е налице хипотезата на чл.129, ал.1, т.4 ГПК, съгласно която „Съдът спира производството по делото когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Ето защо, ответникът моли да се спре производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Евентуално, в случай, че не се приеме, че е налице хипотезата на последно поменатата правна норма, то моли да се спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.4 ГПК.

4

Намира, че в обстоятелствената част на исковата молба не е посочено къде точно на платното за движение се е намирала ищцата в момента на ПТП, поради което не ставало ясно по какъв механизъм тя твърди, че са й причинени травматичните увреждания. Отбелязва, че не е посочено дали ищцата е пресичала като пешеходец на пешеходна пътека или не. Заявява, че не е посочено дори в каква посока се е движила ищцата. Твърди, че не е посочено в колко часа е настъпил пътният инцидент. Заявява, че е посочено само, че водачът бил нарушил правилата за движение по пътищата, както и че в конкретната ситуация за него били фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Счита, че нито съдът, нито ответникът имат задължение да гадаят и да правят предположения за точния механизъм на ПТП, тъй като акуратното му описание е изцяло задължение на ищцата. Намира, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно в какво точно се изразява твърдяното нарушение на правилата за движение по пътищата от водача, както и че не е става ясно по какъв точно механизъм са причинени травмите на ищцата. Счита, че това обстоятелство е от изключителна важност, тъй като ответникът в случая е затруднен в осъществяване на защитата си.

Ответникът счита, че в тази хипотеза тя няма право да иска допускане на съдебномедицинска експертиза, която да установи механизма на причиняване на травмите, а това е в нейна доказателствена тежест.

Заявява, че в исковата молба е посочено общо, че ищцата била получила множество наранявания по глава, лице, тяло и крайници. Според ответника няма яснота какви точно по характер и вид наранявания е получила, нито пък какви са точно тези по главата, по лицето (то също е на главата), по тялото и по крайниците. Намира, че ищцата следва да бъде задължена да уточни по вид, характер и местоположение конкретно твърдените от нея наранявания.

Ответникът счита, че съдържанието на исковата молба на ищцата е в противоречие с основните принципи в гражданското процесуално право, един от които е установеният в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало.

Заявява, че съдържанието на исковата молба на ищцата е в противоречие с установения в чл.8 ГПК принцип на състезателното начало. Счита, че нередовностите на исковата молба правят невъзможно упражняване правото на ответника по чл.8, ал.3 ГПК - да се запознае с исканията и доводите на 5 ищцата и да изрази становище по тях.

Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена банкова сметка на ищцата каквото задължение тя има по смисъла на чл.127, ал.4 ГПК.

Ето защо, ответникът моли да се остави без движение исковата молба и да се укаже на ищцата задължението й в определен срок да изложи ясни и конкретни твърдения за това какъв е механизмът, по който твърди, че е настъпило процесното ПТП с всички детайли, както и да уточни какви точно са травмите във всяка една част от тялото й, посочи открита на нейно име банкова сметка, с изричното предупреждение, че при неизпълнение на указанията ще се приложи санкцията на чл.129, ал.3 ГПК.

Ответникът счита, че предявените обективно съединени искове са изцяло неоснователни. Намира, че е невъзможно от правна гледна точка е да е налице твърдяната от ищцата правна конструкция, която да обосновава основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество. Твърди, че правно невъзможно е и в описаната от ищцата хипотеза да възникне задължение за ответника да заплати обезщетение.

Оспорва изцяло предявения главен и акцесорен обективно съединени искове срещу застрахователното дружество. Оспорва изцяло всички твърдения на ищцата в исковата молба. Оспорва твърденията, че процесното събитие е настъпило по описания от ищцата в исковата молба начин. Оспорва твърденията, че водачът на лекия автомобил марка „Волво", модел „С60", peг.

№ ** - Д. В. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата и това е причината за настъпване на процесния инцидент. В този аспект, оспорва заявеното в исковата молба, че телесните увреждания на ищцата са вследствие описаното от нея ПТП. Оспорва твърдението на ищцата, че причината за ПТП и травматичните й увреждания са виновните действия на водача. Също така счита, че получените от ищцата травми са в причинноследствена връзка единствено с нейното поведение, което е описано подробно в частта за възражението за съпричиняване.