Определение № 25906 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25906 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512627 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 272 и сл.

ГПК връзка с чл. 417, т. 3, предл. 3 и чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Максо България“АД с ЕИК 204611425 срещу Разпореждане 166613/28.10.2025г., с което е отказано да се издаде в полза на заявителя срещу Н.З.Б. с ЕГН ********** заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 49520/2025г. на СРС, за сумите както следва: 2969,82 лева- претенция за главница по Договор за лизинг, ведно със законната лихва върху тази сума, от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане;

778,39 лева- договорна лихва за периода от 10.10.2024 г. до 14.03.2025г.; 916,61 лв. претенция за законна лихва за забава върху непогасените лизингови вноски (суми) за периода от 11.10.2024г.до 21.10.2025 г.; 828 лева- разходи за възстановяване на владение на актив, 88,13 лева – вноска разсрочена Гражданска отговорност, 25леватакса просрочие; 30лева- такса просрочие; 35лева- такса просрочие; 35лева- такса просрочие; 88,13 лева – вноска разсрочена Гражданска отговорност; 84 лева - Пътна помощ (репатрак), 1809,65лева - неустойка при разваляне на Договора на основание т.16.3 от ОУ и 183,40лева- Данък МПС.

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че поради липса на нотариална заверка на подписите на погасителния план и общите условия не са удовлетворени изискванията на чл. 417, т. 3 ГПК, като се позовава на практика на ВКС в обратен смисъл. Сочи се неправилен извод, че вземанията били основани на упражнено право на разваляне на договора.

СГС намира Частната жалба за допустима, а по същество за частично 1 основателна по следните съображения:

Пред СРС е депозирано заявление към което е приложен процесния договор за лизинг със задължение за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ (МПС). Договора е с нотариална заверка на подписите на страните по него. Относно размера на лизинговите вноски и техните падежи в договора се препраща към погасителен план-приложение към договора, а относно разходите извън вноските се препраща към Общите условия при които е сключен договора (чл. 5 от договора и чл.

6, чл. 7 ). Погасителния план и ОУ са подписани от лизингополучателя, но подписите не са нотариално заверени.

Констатира се от въззивния съд, че в договора и ОУ не се уреждат такси за просрочие. Застрахователните премии по застраховка гражданска отговорност за процесното МПС е предвидено да са за сметка на лизингополучателя, но не са посочени като размер или метод на определянето им. В ОУ по които е сключен договора е предвидена неустойка за разваляне по чл. 16.3 от тях в размер на 10 % от общият размер на лизинговите вноски. Предвидено е в т. 8.7 вр. с т. 8.7.2, че за сметка на лизингополучателя са и дължимите данъци и такси, които не се включват в общата сума дължима от лизингополучателя, както и че разходите за възстановяване на държането върху лизинговата вещ също се дължат от лизингополучателя (т.8.7.5 от ОУ.)

Съгласно трайната практика на съдилищата (включително посочената в частната жалба) обстоятелството, че погасителния план и ОУ не са с нотариална заверка на подписа не води до липса на договор с нотариална заверка на подписите по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК при положение, че в договора се прави препращане към тях и те са подписани от двете страни (Определение № 500 от 23.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 146/2010 г., I т. о., ТК; Определение № 508 от 6.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 281/2010 г., II т. о., ТК и др.

Предвид горното разпореждането в частта му с която е отказано заповед по чл.

417 ГПК и издаване на изпълнителен лист за сумите 2969,82 лева- претенция за главница по Договор за лизинг, ведно със законната лихва върху тази сума, от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и 778,39 лева- договорна лихва за периода от 10.10.2024 г. до 14.03.2025г. е неправилно и следва да се отмени, тъй като се касае за главничната част от вноски от 2 до 5 по погасителния план и остатъка от първата вноска-посочен в заявлението. Възнаградителна лихва е цена за ползване на паричния ресурс и доколкото лизингови вноски се дължат до връщането на лизинговата вещ, то и тя като част от тези вноски също се дължи.

В останала си част разпореждането е правилно и следва да се потвърди.

Съгласно т.4 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е допустимо да се издава заповед по чл. 417 и за акцесорни вземания но само ако те са определение по основание в 2 договора и е посочен техния размер или начин за определяне на размера. В случая такси за просрочване не се предвиждат нито в договора, нито в Общите условия и не могат да се присъждат по реда на чл. 417 ГПК. Същото е положението и с вноските за застрахователни премии, чийто размер не е посочен в договора за лизинг и ОУ и няма и посочен начин за определянето им. Това важи и за сумата претендирана като данък МПС и за разходите за възстановяване на актив за пътна помощ.

Съгласно същото тълкувателно решение не може да се издава заповед по чл. 417 и за законна (мораторна) лихва върху вземането от неговия падеж до датата на заявлението, поради което и правилно е отказано издаване на заповед за сумата 916,61 лева –мораторна лихва върху непогасени лизингови вноски за периода 11.10.2024г21.10.2025г.

Пак според същото ТР на ВКС Разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК допуска с официален или изходящ от длъжника частен документ да се доказва само изискуемостта на установени с документи по чл.417 ГПК вземания, за които се отнася самият документ. Недопустимо е по този ред да се доказват елементи от фактическия състав, от който възниква претендираното вземане, какъвто е именно случаят, при който по реда на чл.418, ал.3 ГПК се доказва фактът на разваляне на договора и не може да се издаде заповед и за вземания, произтичащи от разваляне на договора. В случая вземането за неустойка за разваляне се поражда при валидно връчено изявление на лизингодателя спрямо лизингополучателя, като развалянето не се установява и удостоверява от самия договор и за неустойката за разваляне от 1809,65лева не може да се издаде заповед по чл. 417 ГПК.

С оглед на частичната основателност на заявлението се следват разноски за заявителя в размер на 48 % от сторените такива или на сумата от 65,36 лева от заплатената държавна такса и 72,00 лева юрисконсултско възнаграждение от претендираното (150,00).

При този изход на спора и направеното от жалбоподателя искане за разноски, на същия следва да се присъди и сумата от 15,00лв. за заплатена държавна такса за обжалването, която следва да се включи в заповедта за изпълнение.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II „А“ състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

Разпореждане

166613/28.10.2025г., постановено по ч.гр.д.

49520/2025г. на СРС В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлено заявлението на „Максо България“АД с ЕИК 204611425 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.З.Б. с ЕГН ********** за сумите 2969,82 лева- главница по Договор за лизинг със задължително прехвърляне на собствеността върху 3 лизинговия актив с номер 4155/04.09.2024г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума, от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 778,39 лева- договорна лихва за периода от 10.10.2024 г. до 14.03.2025г., 65,36 лева - заплатена държавна такса и 72,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Да се издаде заповед по чл. 417, т. 3 ГПК и изпълнителен лист срещу Н.З.Б. с ЕГН ********** за посочените суми и за сумата от 15,00 лв. – платена държавна такса за обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част

Настоящото определение е окончателно. Връща делото на СРС за издаване на заповедта и изпълнителния лист.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4