Решение № 1744 от 20.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1744 гр. Плевен, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430101882 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 800,00 лева и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 189.75 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕООД, **********, със седалище и адрес на управление: *** против А. В.

А., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 09.01.2023г., ищецът сключил, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** при условията на ЗПФУР. Твърди, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.

1

Твърди, че потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен, уникален код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: ***. Активиращият код е ***. Излага правни съображения. Твърди, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карга, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Предоставена е и снимка тип „селфи“ с лицето на личната карта с титуляр ответника. Предоставени са и снимки по време на вайбър разговор. На фона на лицето на разговарящи е сложена снимката на ответника от личната му карта, съобразно сайта на МВР. Видно е че говорещия и титуляра на личната карта са едно и също лице. Твърди, че от справка от сайта на МВР е видно, че личната карта на ответника е активна. Т.е. няма данни тя да е изгубена, унищожена или открадната. Това допълнително сочи, че именно той е предоставил личната си карта, съответно и личните си данни. Твърди, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Твърди, че описаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лв.. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „***“ АД. Твърди, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 800.00 лв., е разпределено на 16 вноски, всяка от които в размер на 50.00 лв. за периода 08.02.2023г. - 03.05.2024г.

Твърди, че няма плащания за главницата. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му - 06.11.2023г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Твърди, че възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към 2 договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то счита, че приложение следва да намери приложение т. I от ТР № 8 от 2017г, по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост.

Размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че приемете, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да бъдат определени като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. С оглед процесуалните срокове към датата на постановяване на решението със сигурност всички вноски ще са падежирали. Счита, е въз основа на цитираното и задължително, тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следва да се уважи цялата претенция за главница по заявление и по настоящата искова молба. Поради това претендира главница за периода: 08.02.2023г. 03.05.2024г. в общ размер на 800.00 лв. Твърди, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Няма плащания за договорна лихва. Поради това претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 09.01.2023 г. до 05.11.2023 г. в размер на 189.75 лв.. Периодът на претендираната договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна изискуемост. Твърди, че са правени опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника А. В.

А. с ЕГН **********, че същият дължи на “***” ЕООД с ЕИК ********** сумата от 989.75 лв., от които: 800.00 лв. главница по предоставения кредит и 189.75 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 09.01.2023 г. - 05.11.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на 3 заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който моли исковете да бъдат отхвърлени.

Твърди, че видно от доказателствата, приложени с исковата молба от ищцовата страна се установява, че ответникът е получил като „бърз“ кредит сумата от 800лв. с лихва в размер на 40.15% която според ищцовата страна е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Счита, че тази клауза на договора е нищожна поради нарушение на добрите нрави от страна на ищцовата страна, тъй като тази лихва е прекомерна. Счита, че в случая е налице нищожност на уговорката за лихва в размер на 40.15% поради спецификата на договора за заем. Тъй като по принцип липсва нормативно ограничение за размера на договорната възнаградителна лихва законът препраща по отношение дейността по предоставяне на парични заеми по занятие, към размера на лихвите обезпечени със залог върху движими вещи, установени с Наредба за дейността на заложните къщи. В чл. 18 от Наредбата е уредено изрично, че максималният месечен размер на лихвите по заемите не може да е по-голям от 3%. От 23 юли 2014 г. е в сила и изменение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, което определя петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения като максимална граница, до която може да се уговаря годишен процент на разходите по договорите за потребителски кредит. Твърди, че това схващане се споделя и от съдебната практика като съдилищата приемат че, дори и процесният договор за потребителски кредит да е сключен преди посоченото изменение на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, съдържащите се в него уговорки с прекалено високи лихви (многократно по-високи от законната лихва за забава) са неравноправни по смисъла на ЗЗП (позовавайки се на препращането на чл. 24 от ЗПК) и противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни.

Съдебната практика приема, че именно съществуващият обществен морал преди извършването на посочените законодателни промени е обосновал предприемането на изменението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което да ограничи възможността икономически по-силният участник в оборота да налага на послабия условия в договора между тях, при които да реализира необосновано висок приход, водещ до извод за липса на полагане на грижа на добрия търговец. Заемодателят следва да преценява платежоспособността на всички 4 свои клиенти и да не прехвърля риска от неизпълнението на сключваните от него договори на малкото платежоспособни длъжници, което от своя страна води до значителен приход, надхвърлящ разходите за дейността му, обичайната печалба, която се полага при такива случаи, без да предоставя каквато и да е допълнителна престация отвъд заема. Укоряващият подобни действия обществен морал е довел до нуждата от изменение на съществуващата правна уредба, като съдилищата приемат, че целта на законодателя е създаване на правило за поведение, което да гарантира баланс между интересите на потребители на небанкови кредити и професионалните заемодатели. Твърди, че ВКС приема, че търговските сделки или отделни техни клаузи също могат да бъдат обявени за нищожни - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД с оглед изричното препращане на чл. 288 от ТЗ. Предвид това чл. 430, ал.

2 от ТЗ не може да обоснове възможността да бъде уговаряна безгранична по размер възнаградителна лихва по търговска сделка каквато в случая безпорно е налице. Сочи, че съгласно ТР № 1/2009 г. ОСТК на ВКС съдът приема, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави.

Прието е, че основният лихвен процент, определен от БНБ по реда на чл. 35 от ЗБНБ, представлява законната възнаградителна лихва, но при заеми между търговци приложение намира разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, която не определя максимален размер на договорната възнаградителна лихва и тя може да бъде договаряна свободно между търговци, без възможност за намаляването й, като подобно искане се счита за неоснователно. Следователно може да се приеме че, дори и при липса на установена от закона горна граница на договорната възнаградителна лихва, съдът би могъл да я обяви за нищожна поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗЗД. Приемането, че липсва горна граница за уговарянето на възнаградителна лихва, би довело до нарушаване на основните принципи на нашето гражданско право - справедливост, добросъвестност и недопускане на неоснователното обогатяване. Сочи, че в областта на договорните отношения царува свободата на договарянето, но същата обаче не е безгранична. Нейни ограничители се явяват добрите нрави и императивните правни норми.

Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното 5 общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Дали има засягане на добрите нрави следва да бъде преценено конкретно, съобразно установените по делото юридически факти, обуславящи спорното правоотношение. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Нарушението им, водещо до явна нееквивалентност на насрещните престации, целящо необосновано високо обогатяване, поражда нищожност на сделката или конкретната уговорка между страните. Това от своя страна нарушава и договорното равноправие. Предвид изложеното счита, че е налице нищожност на уговорената между страните възнаградителна лихва. Поначало договорната възнаградителна лихва следва да бъде уговорена в договора ясно и разбираемо, като за нищожност на подобна клауза може да се говори при прекомерност на същата. Прекомерността може да се прояви както в изрично уговорен голям висок процентен размер на лихвата, така и в уговарянето на такъв начин на заплащане на дълга, съобразно който платената лихва се явява прекомерна с оглед размера на целия дълг, срока на издължаване и предоставените обезпечения. Твърди, че именно в тази хипотеза е и настоящия казус тъй като преценката дали има накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД се постави в зависимост от съотношението между размера на уговорената възнаградителна лихва и размера на законната лихва за забава, като се отчита и дали вземанията на кредитора са обезпечени или не. Съобразно съществуващата съдебна практика уговорената договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва.