Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1632 от 27.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4069/2023
Вид
Решение № 1632
Подписан
27.09.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330204069 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 7539667 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди неправилно да е определена санкционната разпоредба. Взема становище посочената в електронния фиш норма да е бланкетна, а при правната квалификация на деянието да е следвало да се направи привръзка с някоя от разпоредбите по основния състав, уреждащи хипотезите и фактите, при които на водача се налага наказание.

Поддържа правната квалификация да е непълна и неконкретна до степен да се приеме, че липсва такава, а това да изключва възможността за преквалификация на деянието в хода на съдебното производство. Моли електронният фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 77604/28.08.2023 г. от адв. С. П., с пълномощно по делото, се поддържат жалбата и наведените с нея възражения. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И. П., приложено на 1 лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Р. Д., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 12.06.2023 г., установено от справка от АИС АНД на лист 22 от делото, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 14.06.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 6337797 на жалбоподателката П. Р. Д. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Този електронен фиш влязъл в сила на 07.12.2022 г.

На 12.05.2023 г. в 11:32 часа в с. Долна махала, общ. Калояново, обл.

Пловдив, по ул. „Първа“ до № 3 в посока от с. Долна махала към с.

Черноземен жалбоподателката Д. управлявала собствения си лек автомобил „Ауди А 8 Л“ с рег. № *** със скорост на движение от 90 км/ч. На около 1 500 метра преди това място бил поставен пътен знак В26, с който на водачите била сигнализирана забрана за движение със скорост, по-висока от 50 км/ч.

Към знака имало поставена допълнителна табела „Важи за цялото населено място“. Движението с посочената скорост на автомобила, управляван от жалбоподателката Д., било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 511. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 93 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 90 км/ч.

За това деяние против жалбоподателката Д. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 7539667, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева. В първоначално 2 издадения електронен фиш, както и в екземпляра, връчен на жалбоподателя, било посочено, че наказанието се налага на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-33-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 511 е преминало последваща метрологична проверка на дата 02.06.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 273р-5040/17.05.2023 г. се установява, че на дата 12.05.2023 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 35885 до 35915, с начален час на работа 10:55 ч. и краен час на работа 12:15 ч. и с място на контрол с. Долна махала, ул. „Първа“ № 3 в посока от с. Долна махала към с. Черноземен.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 35902 от радар TFR1-M № 511 (лист 20-21 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 93 км/ч, а заснемането е извършено на 12.05.2023 г. в 11:32 часа, в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката П. Р. Д..

От писмо с вх. № 70903/01.08.2023 г. от кмета на Община Калояново (лист 15 от делото) се изяснява, че административният адрес ул. „Първа“ № 3 попада в урбанизираната територия на с. Долна махала и към дата 12.05.2023 г. в посоката за движение от гр. Карлово към гр. Пловдив (от с. Долна махала към с. Черноземен) пътен знак В26 (50 км/ч) заедно с допълнителна табела „Важи за цялото населено място“ е поставен на около 1 500 м от адреса ул.

„Първа“ № 3 в с. Долна махала.

От Електронен фиш серия К № 6337797 (лист 23 от делото) се установява, че на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателката Д. е наложено административно наказание глоба за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От справка от АИС АНД (лист 24 от делото) се установява, че Електронен фиш серия К № 6337797 е влязъл в сила на 07.12.2022 г.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 12.05.2023 г. в 11:32 часа лек автомобил „Ауди А 8 Л“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката П. Р.

Д., се е движил със скорост от 90 км/ч в с. Долна махала, на ул. „Първа“ до № 3 в посока към с. Черноземен. Доказано е и че в този пътен участък е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч, което е било въведено с пътен знак В26, наличен към датата на деянието. Към този знак се установява да е поставена допълнителна табела, указваща зоната му на действие, съгласно която знакът важи за цялото населено място. Деянието е заснето от мобилно техническо средство TFR1-M с № 511, което е от одобрен тип и е годно за употреба към датата на извършване на нарушението. Установената стойност на скоростта е определена след приспадане на максимално допустима грешка от минус 3 км/ч от стойността на измерената скорост.

Деянието е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 6337797, с който на жалбоподателката Д. на основание чл.

182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Този електронен фиш е влязъл в сила на 07.12.2022 г.

Въпреки това съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което влече неговата незаконосъобразност. Съгласно правилото по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш трябва да съдържа данни за нарушените законови разпоредби. В тази връзка по делото са приложени няколко екземпляра все от обжалвания Електронен фиш серия К № 7539667, които обаче са с различно съдържание. Разминаването касае единствено санкционната норма, която определя правното основание за налагане на административното наказание.

Още по преписката има представени две екземпляра на Електронния фиш от серия К с № 7539667, като в тях се наблюдава констатираната разлика в съдържанието им. В единия фиш е посочено, че наказанието глоба се налага на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, докато в другия е записано: „на основание член 189, алинея 4 във връзка с член 182, алинея 4 от ЗДвП Ви се налага глоба 800 лева“. На лист 9 от делото като приложение към жалбата е представен и екземплярът от електронния фиш с обжалваните серия и номер, който е връчен на жалбоподателката Д.. Той съответства на втория описан по-горе ЕФ досежно санкционната норма, т.е. и тук е посочено, че наказанието се налага само на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, без да е направена привръзка с някоя от разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - ал. 3 от ЗДвП. При тези факти съдът приема, че именно това е съдържанието, с което изначално е издаден Електронен фиш серия К № 7539667.

В единствения различаващ се по делото екземпляр от електронния фиш очевидно е извършена последваща поправка в частта относно изписването на санкционната норма. Същественото за делото обстоятелство е, че не се доказва жалбоподателката Д. да е уведомена за тази поправка и така да й е 4 дадена възможност да се защитава срещу промененото съдържание на електронния фиш. Въззиваемата страна като носеща доказателствената тежест не ангажира доказателства за връчване на жалбоподателката на препис от поправения и допълнен електронен фиш. Несъвместимо с възможността за адекватно и пълноценно упражняване на правото на защита е жалбоподателят да узнае съдържанието на санкционния акт едва със съдебното решение. Тъй като на жалбоподателката Д. е връчен електронен фиш с вписано правно основание за налагане на административното наказание – чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а такъв фиш е приложен и по преписката, то съдът приема, че следва да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на санкционен акт по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН именно с такова съдържание. На жалбоподателката не е връчван електронен фиш с поправеното съдържание и тя не е могла да се защитава по него.

Посочената като правно основание за налагане на наказанието разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна. Това означава, че в електронния фиш е следвало да бъде направена привръзка със съответната разпоредба на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за да бъде запълнен бланкетът и жалбоподателят да бъде уведомен за правната квалификация на деянието си, срещу която да може да се защитава.

Липсата на такава привръзка представлява незаконосъобразност на електронния фиш, която не може да бъде преодоляна чрез правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН за преквалификация на изпълнителното деяние.