Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 741 от 04.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57458/2021
Вид
Протокол № 741
Подписан
04.02.2022
В сила
04.02.2022
Състав
ТЕМИСЛАВ МАЛИНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 741 гр. С, 02.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР

Сложи за разглеждане докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110157458 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. Н. АКР. – редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Б, с пълномощно, представено в днешно съдебно заседание.

ОТВЕТНИКЪТ „С мдл - Р“ ООД - редовно призовано дружеството, представлява се от адв. М., с пълномощно по делото.

Страните (поотделно) – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Б - Поддържам подадената искова молба, ведно с всички представени писмени доказателства. Оспорвам отговора. Нямам възражения по проекта за доклад. Водя допуснатия свидетел.

Адв. М. - Поддържам депозирания отговор на исковата молба, нямам възражения по проекта за доклад. Представям и моля да приемете като писмени доказателства по делото документите, с които се снабдихме от ВМА по силата на издадените съдебни удостоверения, а именно - справка за броя и вида на посещенията на ищцата през месец март 2021 г., епикриза и резултат 1 от изследване от месец март 2021 г. Водя допуснатия ни свидетел.

Адв. Б - По представените писмени доказателства, нямам възражения и моля да се приемат.

На основание чл.146 ГПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

Докладва делото съгласно проекта за доклад, обективиран в определение от 07.12.2021 г.

ПРИЕМА писмени доказателства, представени от процесуалния представител на ответното дружество в днешното съдебно заседание.

Адв. Б – При провеждане разпита на свидетеля на ответника правя искане за отрицателните факти, които се опитват да установяват, да не бъдат допускани въпроси в тази насока, доколкото считам, че е налице процесуална пречка за това, а именно - липса на виновно поведение. Молбата ми е съда да съблюдава това, тъй като е много деликатен този въпрос за установяване на отрицателни факти и липса на вина. Нямам други доказателствени искания.

Съдът пристъпва към разпит на допуснатите свидетели.

В залата влезе свидетелят, доведен от ищеца.

Съдът снема неговата самоличност: САР, с лична карта № ххх, изд. от МВР-С на ххх г., неосъждан, без дела и родство с ищеца, без дела и служебни отношения с ответника.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

На въпроси на адв. Б свидетелят отговори – Познавам М.А., познавам мъжа НА, познавам и сина ТА. С Т сме съученици, познаваме се от повече от 30-35 години, живели сме в една сграда, много добре ги познавам цялото семейство. Мога да кажа, че сме семейни приятели с Т. Той познава моите 2 родители, аз познавам неговите. Известно ми е за какво се води това дело. Аз много добре знам за какво става дума, тъй като бях заедно с тях на опашката пред лаборатория „Р“ на бул. „В“ миналата година през март месец беше – 10ти - 12-ти март. Знам това нещо, защото в края на февруари си поставих първата ваксина и бях за антитела на десетия ден след ваксината, значи е било около 9-ти, 10-ти март. Т и майка му М.А. бяха на опашката пред мен.

Заговорихме се. Майката се оплака, че е зле, изглеждаше зле в интерес на истината, Т я придружаваше. Т по никакъв начин нямаше някакви симптоматика. М сподели, че чичо К – НА - мъжът й, е приет в болница с „Ковид“ и тя е получила симптоматика и трябва да си направи тест, за да я приемат в болница, съответно и Т, тъй като е контактен, и той трябваше да си направи тест. Беше минало 12,00 ч., ако не се лъжа, стояхме на опашката, по едно време излезе една дама отвътре от „Р“ и още със самото излизане в цялата тази ситуация, помните какво напрежение беше, тя много некооперативна, много груба беше дамата от „Р“, предполагам медицинско лице, защото тя каза „влизайте Вие и другите ще приключваме“. Имаше още много хора поне 7-8 човека зад нас, никой не разбра за какво става въпрос.

Влязоха М и Т, след кратко време излязоха и М кашляше много, изглеждаше зле – много, и каза: „тази жена виж какво направи, тя според мен всичко обърка“, така каза на Т. Тя каза „виж я каква е груба“ и то си личеше след като ги изпрати до вратата каза „това е, за днес приключваме, утре“, и не даде някакво обяснение. В същото време беше с една маска, но държеше цигара в ръката си и нямаше никакви ръкавици. На мен ми направи неприятно впечатление цялата тази ситуация. Аз след това отидох в друга лаборатория, но се чух по-късно с Т и с майка му, като Т каза, че резултатът му е положителен, а на майка му - отрицателен. Каза „на 100% тук има нещо нередно“. Т нямаше никакви оплаквания, той си живее в отделно семейство, не е контактен с баща си. Виждал е баща си два дни преди да го приемат в болница и съответно искаше от превенция да си направи тест, тъй като той има две деца и живее съвсем отделно. Той нямаше никаква симптоматика и каза: „аз съм карантиниран, не мога да ходя никъде“. Аз му казах: „не се притеснявай, ще взема майка ти и каквото трябва ще свърша“ и аз я взех леля М и я закарах във ВМА. Оставих я пред вратата, с маски, с ръкавици, на дистанция, тя беше много зле, първо беше зверски притеснена, не толкова от болестта, колкото от цялата ситуация. В деня, в който Т ми каза, че е 3 позитивен, аз му казах да си направят някъде другаде тест, и той каза „да, натам сме тръгнали“ и знам, че си направиха другаде тест. На другото място, когато е излязъл тестът, точно обратното - Т е отрицателен, а М - позитивна.

Ден или два по-късно я приеха във ВМА, защото показа, че вече е болна, а и състоянието беше наистина много тежко. Тя беше притеснена много, Т карантиниран, не може нищо да направи, мъжът - в болница, тя се чувства зле. Видях я на опашката и когато я карах, през един ден е било и видимо състоянието беше много тежко. Обсъдихме цялата ситуация е се казах, как е възможно тези хора да променят резултатите, пробите ли е объркала, епруветката ли е объркала, но жената беше много нехаеща, една рутинност, никакво внимание, груба, не мога да си обясня защо. Тук за последните няколко години на всеки по няколко пъти му се е налагало да ходи в подобен род заведение, дали да му взимат кръв, дали за антитела, но никога не съм виждал подобно отношение. До ден днешен М е в някакъв непрекъснат стрес и няма никакво доверие на медицинската система, въпреки че бе излекувана, но има стрес от всякакви медицински служители да не я объркат нещо, да не поставят някаква грешна диагноза, да не объркат пак резултати. Тя се състари, в рамките на една година направо се състари, притеснена, непрекъснато ми се обажда и вика: „С, ако не беше ти не знам какво щях да направя“. Т по същия начин, ние сме близки приятели, но усещам в тях болка, много несигурност, притеснения. Тя се заключва, въпреки че се ваксинира с три ваксини, вика: „недай си Боже нещо да се случи, пак да ни объркат, няма кой на котето да даде храна“, защото оставиха една котка, Т не можа да отиде да я вземе котката, остана вкъщи, там през съседи даваха храна и за това се беше притеснила, просто кошмарен проблем. Т беше напълно здрав, всичко си му беше „окей“, седя четири дни карантина докато се задвижи процедурата да покаже обратния си тест, че е станало грешка, докато се обади в полиция, не можеше да ходи на работа, не можеше да се види с родители, той е едно дете, ако се наложеше нещо да направи ми звънеше на мен. Т беше напълно здрав.

Адв. Б - Нямам други въпроси.

На въпроси на адв. М. свидетелят Р отговори - Пред „Р“ съвсем случайно се срещнахме на опашката. Моят офис е наблизо, там отидох да си направя 4 антитела. Ищцата живее в „Зп“, х, ако не се лъжа, това е един огромен блок, там отдолу е първият магазин на „Фантастико“ в С, това е между предпоследна и последната спирка на трамвай № 10, а Т живее на „О г“ в кв.

„Б б“. Посетили са този обект, защото във ВМА са им казали, че трябва да дойдат с ПСР и ако не се лъжа Т е в този район и заради това са отишли там, предполагам, не сме говорили защо в тази.

Въпрос на адв. М. към свидетеля - Вие в крайна сметка къде се изследвахте?

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА посочения въпрос, предвид факта, че същият е неотносим към предмета на доказване.

На въпроси на адв. М. свидетелят Р отговори - С Т се виждам, може би един път, два пъти седмично, регулярно. Моите деца и неговите деца са в много близки отношения, семейни приятели сме, Т го виждам редовно. Преди изследването сме се виждали, може би три, четири, пет дни преди това сме се виждали със сигурност. Знаех, че баща му е зле, тогава разбрах, че е бил приет в болница, когато се видяхме в „Р“. Не си спомням да сме говорили на тази тема, дали майка му зле, но помня, че каза, че баща му е зле, а когато се видяхме пред „Р“ ми каза, че баща му е в болница.

Въпрос на адв. М. към свидетеля – При това положение Вие не се ли притеснихте от контакта с ищцата? Задавам този въпрос, защото е странно един човек, като влезе в контакт с лице, което твърди, че има съмнение, че е заразено с вируса, да продължи спокойно да е дълго време в контакт с него.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА посочения въпрос, предвид факта, че същият е неотносим към предмета на делото.

Адв. М. – Моля преди да задам относимите въпроси, що се отнася до 5 свидетелските показания да съобразим, ако има такива, които сочат факти и обстоятелства, които се установяват с представените официални документи, да се съобразява забраната по ГПК да се установяват със свидетелски показания.

На въпроси на адв. М. свидетелят Р отговори – Между двете изследвания, дали са били в контакт, да, Т караше майка му преди аз да я закарам в болница, той я закара до другата клиника. След второто изследване Т беше карантиниран. Аз я закарах до ВМА.

Съдът към адв. М. - Имате право на още един въпрос.

Адв. М. - Ограничавате ми процесуалните права. Няма да задавам въпроси.

Съдът освободи свидетеля. Свидетелят излезе от съдебната зала.

В залата влезе свидетелят, доведен от ответника.

Съдът снема неговата самоличност: Х С Д, с лична карта № ххх изд. от МВР-С на ххх г., неосъждана, без дела и родство с ищцата, без дела с ответника. Служител на лаборатория „Р“ съм, медицински представител на „Р“.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

На въпроси на адв. М. свидетелят отговори – Делото е по повод недоволството на една пациентка по повод нейния резултат, съответно тя е поискала парично обезщетение. Аз като медицински представител трябваше да проверя случая. По никакъв повод, по никакъв начин не е направила връзка, нито се е обаждала по телефона, нито е писала имейл, нито е направила коментар в деня на посещението си, съответно нямаме никаква обратна връзка от жената. Разбрах за проблема от предявената претенция за плащане на обезщетение. По принцип не сме установили абсолютно никакви нарушения. По принцип първото нещо, което проверяваме е във всеки обект има книга за похвали и оплаквания, когато човек е недоволен от нещо пише там, това е първото нещо, което проверих. Съответно лаборантката, която е била на работа там, е дългогодишен наш служител, тя е минала всякакви 6 обучения, съответно абсолютно се държи по нормален начин с всички пациенти. Самият процес е абсолютно автоматизиран и няма как да бъде допусната каквато и да е била грешка. Служителите трябва да се държат мило и любезно с всички пациенти, да им обясняват нещато подробно, за да са спокойни и наясно какво правят там и съответно това е, което те получават като първично обучение. По принцип този обект работи доста добре, натоварен е и изглежда, щом е натоварен, хората са доволни от отношението и обслужването, ако не бяха доволни, нямаше да го посещават толкова много.

Както казах, на първо място е книгата за похвали и оплакване, ако са отишли там и не са доволни от нещо. Другото, което е, ние имаме колцентър, където могат всички пациенти да изкажат недоволството, похвалите и т.н., на сайта на „Р“ също може да напишат всичко, от което не са доволни или похвали, те са в правото да напишат всичко, което решат. Ние сме лабораторията, която е постоянно под зоркото око на всички институции и ни проверяват постоянно.