Решение № 354 от 03.11.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 678/2021
- Вид
- Решение № 354
- Подписан
- 03.11.2022
- В сила
- 06.12.2022
- Състав
- НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 108, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 354 гр. Перник, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211700100678 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 5423/25.11.2021г., предявена от В.
Е. Г. и Г. Е. Г., със знанието и съгласието на своята майка и законен представител С. Т. С., чрез адв. И. Й. срещу ЗАД „Асет Иншурънс” АД, с която се иска ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от по 100 000 лева, представляваща обецщетение за претърпени от тях неимуществени от смъртта на тяхната баба - В.Б.И., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на ***, в с. *** и причинено от Д.Е. С. като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д” с ДК № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомлението и на осн. чл. 429, ал.3 от КЗ до окончателното изплащане. Твърдят, че загиналата В.Б.И. била изключително привързана към своите внуци и участвала активно в отглеждането им още от момента на тяхното раждане. Синът на В.И. (баща на ищците) Е. Г. С. починал на ***, когато децата били малолетни - В. на * години, а Г. на ненавършени * години. По тази причина пострадалата полагала извънредни грижи за своите внуци. След смъртта на съпруга си, майката на В. и Г.
- С. С. живяла още около 2 години в къщата на своята свекърва, след който момент се преместила в бащината си къща в с. *** на ул. ***. В. отказала да отиде с майка си и останала да живее със своята баба. Г. последвал майка си, но всеки ден бил оставян за отглеждане при своята баба. В.И. била всеотдайна и полагала много грижи за внуците си, водела ги и ги взимала от детска градина, впоследствие от училище, помагала им с уроците, разговаряла и прекарвала много време с тях. Постоянно им купувала дрехи, играчки, книги.
Починалата била силно загрижена за своите внуци и се стараела да запълни максимално липсата на техния баща и всячески да помага на майката за внуците си при трудното отглеждане на двамата сираци. На практика и двете деца отраснали в дома на своята баба, където били отглеждани от нея през цялото време. В. и Г. били много близки със своята баба и между нея и тях в годините се изградила дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната между баба и внуци. Твърди се, че със смъртта на своята баба ищците изживяват тежък емоционален срив. Губят завинаги своя най-близък човек, когото обичат и който 1 постоянно им оказвал морална и материална опора. Мъките и страданията били огромни и не можели да се възстановят от преживяното. У тях трайно се установило чувството за ненавременна и невъзвратима загуба и житейска трагедия. В исковата молба излагат, че във връзка с настъпилото ПТП било образувано НОХД 300/2021 г. по описа на Окръжен съд Перник срещу виновния водач и същият бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение с влязла в законна сила присъда. Твърдят още, че към датата на ПТП-то лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д” с ДК № *** имал валидно сключена задължителна застраховка ГО при ответното дружество. С оглед изложеното молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2021г. до окончателното изплащане. Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответникът оспорва изцяло предявените исковете по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба за механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че причина за произшествието е единствено противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № *** - Д.Е. С., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД. Прави възражение за съпричиняване на ПТП – то и вредоносния резултат от страна на пострадалата В.Б.И., която като пешеходец нарушила правилата за движение по пътищата и с допринесла за получаването на увреждания, несъвместими с живота. Отделно от горното, ответникът твърди, че към момента на ПТП-то пострадалата се е намирала в състояние на алкохолно опиянение - с наличие на алкохол в кръвта в концентрация 1,30 промила, като макар и за пешеходците да не съществувало задължение да се движат без да са употребили алкохол, то употребата на алкохол обуславяла отслабено внимание, намалена предпазливост, нарушена координация на движение. Според ответника именно вследствие на употребата на алкохол, пострадалата не могла да реагира адекватно и движейки се по пътното платно, сама била поела риск от увреждане на здравето и живота си, с което допринесла в изключително висока степен за настъпване на събитието и вредите. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по отношение на лек автомобил „Мерцедес Е 250Д“ с peг. № ***, към датата на настъпване на процесното ПТП ***, обективирано в застрахователна полица № *** от *** На следващо място ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищците, с оглед вида, тежестта и размера на претендираните вреди, като излага подробни съображения. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва, като поддържа, че главните искове са неоснователни. Оспорва и началната дата от която се претендира законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, а именно 10.02.2021г. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от ***, изготвен от дежурен ПТП при сектор "ПП"- ОД на МВР – Перник, от който се установява, че на същата дата, около 20,30 часа в с. ***, пред дом № ** е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № ***, управляван от Д.Е. С. и пешеходещ В.Б.И., при което е настъпила смъртта на пешеходеца.
С Определение № 226/29.03.2022г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните в настоящето производство, наличиетото на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на настъпване на процесното ПТП - ***, за лек автомобил „Мерцедес Е 250Д“ с ДК № ***, 2 сключен с ответното застрахователно дружество, обективиран в застрахователна полица № *** от ***
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Б. В., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че на ***, около 20,30 часа в с. ***, ул. ***, в района на дом №**, при изправно улично осветление, /като в този период от годината посоченият час попада в тъмната част от денонощието/ специален автомобил *** се движи в с. ***, по ул. ***, с посока към центъра на селото, в дясната част на платното за движение и скорост не пониска от 50 км/ч. В същата посока, на разстояние от около 2 метра в ляво от десен край се движи пешеходката В. И.. В района на дом №**, МПС-то я застига и блъска с предната си част нейното тяло. Въпреки движението по осветен участък, с включени светлини, осигуряващи възможност за забелязването на обекти на разстояние от над 65 метра пред автомобила, МПС блъска тялото на пострадалата в момент, когато последното се намира на разстояние от 38 метра след приетия ориентир и на около 2 метра в ляво от десния край на платното за движение. Ударът за пешеходката се явява под масовия й център, от което тялото й се качва върху предния капак, а главата достига до неговата най-задна част. В следващия момент, предвид отрицателното ускорение на МПС /задействана спирачна система/ тялото е отхвърлено напред, с последващо падане върху платното за движение и се установява на мястото, фиксирано в протокола за оглед. Водачът на специален автомобил ***, без да променя съществено своята траектория, предприема действия за спирането на автомобила и се установява на мястото, където е описан при огледа от дежурната група. В анализа на изложеното вещото лице определя, че основната причина за настъпване на ПТП в конкретния случай е липсата на своевременна реакция за спиране от страна на водача, в условия при които той е разполагал с възможността да забележи пострадалата, когато е бил на разстояние от над 65 метра зад нея. От друга страна, основно предвид приложения видео-запис вещото лице е дало заключение, че водачът е разполагал и с възможността да заобиколи пострадалата, преминавайки на безопасно странично разстояние от нея, като навлезе частично в насрещната лента, която видно от приложените материали, е била свободна в този момент. Вещото лице въз основа на приложения видеозапис стига до извода, че за последните не по-малко от 10 секунди преди ПТП, пострадала пешеходка се движи попътно, по посока на огледа , пред процесния л.а. ***.
Сочи, че в протокола за оглед е записано, че в района на произшествието липсва хоризонтална пътна маркировка, а ширината на платното за движение в района на МП е 7,6 метра. В този случай следва, че водачите за двете направления - към центъра на с. *** и към гр. *** са разполагали с ширина на прилежащата им пътна лента от 3,8 метра.
Непосредствено преди ПТП, пострадалата се е движила в дясната половина на дясната пътна лента, спрямо посоката на огледа. Според данните от огледния протокол в района на МП не се наблюдава положена, както хоризонтална, така и вертикална пътна маркировка, като на разстояние от около 1500 метра преди ориентира, в дясно от десен край на пътя, е монтирана табела, указваща начало на населено място „***“. Предвид наличните данни следва, че разрешената скорост към мястото на ПТП е била при максимална скорост от 50 км/час за населено място /ППС кат. В/. Скоростта към момента на удара е била 50 км/ч - V y = 50 км/ч, а скоростта преди ПТП не е била по-ниска от скоростта към момента на първоначален контакт между двамата участници - V nTn > V y > 50 км/ч. В събраните по делото материали липсват данни спрямо които по категоричен начин да бъде определено, че непосредствено преди удара, водачът на МПС е предприемал каквито и да било действия. Вещото лице заключва, че водачът на МПС-то е разполагал с възможността да забележи пострадалата, в момент когато разстоянието между тях е било по-голямо от пълния му спирачен път и чрез реакция за аварийно спиране да предотврати ПТП. Водачът е разполагал и с възможността да заобиколи пострадалата, навлизайки частично в съседната пътна лента, осигурявайки безопасно странично разстояние между 3 автомобила и пешеходеца, като по този начин предотврати настъпването на ПТП.
Релефът и състоянието на пътните тротоари /„неоформени, кални и разкопани, на места обрасли с трева и храсти“/ не са позволявали безпроблемното придвижване на пешеходец, особено в условия при които вали дъжд. В този случай, чисто физически, ако пострадалата се е придвижвала в крайната лява част на платното за движение /спрямо посоката й/ удар не би настъпил.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№ ***, на Община ***, село *** и два броя Удостоверения за раждане на В. Е. Г. и Г. Е. Г., ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото лице – низходящи, втора степен по права линия.
С Присъда № 17/18.10.2021г., постановена по НОХД № 300/2021 по описа на Окръжен съд – Перник, влязла в законна сила на 03.11.2021г., Д.Е. С. е признат за виновен в това, че на *** в с. ***, общ. ***, обл. ***, на улица *** в близост до частен дом № **, при управляване на моторно превозно средство - специален автомобил марка и модел „Мерцедес Е 250 Д" с ДК№ *** /собственост на П.Л.М./ е нарушил правилата за движение по пътищата като водач на лек автомобил, макар че е разполагал с възможност не е намалил скоростта и не е спрял автомобила, когато възникнала опасност за движението /намиращия се на пътното платно пешеходец/ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката В.Б.И. и му е наложил съответно наказание за извършеното престъпление.