Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 16.07.2026, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 128/2023
Вид
Решение № 106
Подписан
16.07.2026
В сила
13.08.2026
Състав
Емил Василев Николаев

Цитирани разпоредби

  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията
  • чл. 201 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Дулово, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20233410********8 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 341 и сл. ГПК във фазата по извършване на съдебната делба, във връзка с чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН.

С влязло в сила на **** г. Решение № **** г. по настоящото дело е допусната съдебна делба между Г. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ****, с квота 1/6 идеална част, и Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с квота 5/6 идеални части, по отношение на описаното в решението застроено дворно място с планоснимачен № ****, кв. **** по регулационния план на ***, ведно с построените в него сгради. Решението по допускане на делбата е задължително за съда и страните относно съделителите, делбения обект и квотите.

В първото заседание от втората фаза процесуалният представител на ответника е поискал възлагане по реда на чл. 349 ГПК, като е представил декларация, че ответникът не притежава друго жилище и е живял в процесния имот към момента на откриване на наследството. Ищцата първоначално не е възразила жилищната част да бъде получена от ответника, но е поискала да получи реален имот, съответстващ във възможно най-голяма степен на по-малката квота.

След приемането на заключението на вещото лице Д. В. страните са предприели действия по изработване и приемане на проектите за изменение на ПУП–ПР и КККР съобразно предложения от вещото лице вариант.

С молба вх. № *** г., уточнена с молба вх. № *** г., ищцата е поискала проектният ПИ *** с площ 1 823 кв. м, заедно с всички сгради, да бъде поставен в дял на ответника, а проектният ПИ **** с площ 400 кв. м – в неин дял; ответникът да бъде осъден да заплати 1

4 764,73 евро за уравнение на дяловете и 703,18 евро разноски по извършване на делбата.

С молба вх. № *** г. ответникът е поискал решението да бъде постановено съобразно приетата съдебно-техническа експертиза, като на страните бъдат разпределени получените дялове и бъдат присъдени разноските за експертизите и за изработване и приемане на проекта пред АГКК. Искания по сметки по чл. 346 ГПК не са предявени.

За изясняване на поделяемостта и стойността на делбеното имущество по делото са приети две съдебно-технически и оценителни заключения.

Според първото заключение, изготвено от вещото лице Я. И. А., имотът е неподеляем съобразно квотите на страните и има обща пазарна стойност 64 200 лв., от които на квотата на ответника съответстват 53 500 лв., а на квотата на ищцата – 10 700 лв. При изслушването вещото лице е пояснило, че част от отразените в стария регулационен план сгради вече не съществуват, други са преустроени или заменени, а съществуващата основна жилищна сграда пресича старата вътрешна регулационна граница между УПИ ******* и УПИ ********. Поради възраженията на ищцата и необходимостта от геодезическо заснемане е допусната втора съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице – инженер-геодезист Д. В. В.. Заключението е прието в съдебното заседание на 15.07.2025 г. без възражения от страните.

От второто заключение се установява, че след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на *** със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК делбеният имот е отразен като поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, ул. *** с площ 2 223 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, стар номер ****, кв. ****, парцели *** и ****.

В ПИ *** по КККР са нанесени: сграда ***– жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ 113 кв. м; сграда *** – жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ 29 кв. м; сграда *** – жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ 45 кв. м; сграда ***– жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ 20 кв. м; и сграда *** – селскостопанска сграда, със застроена площ по КККР 62 кв. м.

Разликата между площта 1 934 кв. м, посочена в решението по допускане на делбата, и площта 2 223 кв. м по действащата кадастрална карта не променя предмета на делбата и не представлява включване във втората фаза на нов имот, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо. От влязлото в сила решение, документите за собственост, стария регулационен план, действащата кадастрална карта, двете експертизи и последващия проект се установява идентичност на имота. Актуалните площ, граници и идентификатор са негови кадастрални характеристики, установени при отразяване на съществуващите имотни граници и последиците от неприложената стара дворищна регулация.

При огледа и геодезическото заснемане вещото лице Д. В. е установило, че старата 2 вътрешна регулационна линия не е приложена на място и пресича сгради с идентификатори ***.1 и ***.2. Поради това делбата не може да бъде извършена по старата вътрешна регулационна граница.

Съобразявайки изискванията на чл. 19 ЗУТ, включително допустимото при делба намаляване на минималните размери до 1/5, вещото лице е разработило вариант за образуване на незастроен имот с площ 400 кв. м и лице към улица 13,47 м и застроен имот с площ 1 823 кв. м и лице към улица 29,41 м, в който остават всички сгради. Предложените имоти отговарят на минималните изисквания за площ и лице при ниско жилищно застрояване, а новата граница е разположена така, че да не пресича сградите и да не създава недопустимо по правилата за устройство на територията разположение.

Въз основа на заключението е изготвена скица-предложение за изменение на ПУП– ПР за УПИ ******* и УПИ ********, кв. **** по плана на ***.

Със Заповед № ** г. на кмета на община Дулово са одобрени заданието за проектиране и скицата-предложение и е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП–ПР с цел образуване на два нови поземлени имота с проектни идентификатори **** и ***. С Удостоверение № *** г. АГКК е удостоверила, че внесеният проект за изменение на КККР отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., че е допустим и е приет, а на основание чл. 65, ал. 4 от същата наредба проектът за ПУП е съгласуван. Скица-проект № ** г. предвижда заличаване на ПИ *** и нанасяне на проектен ПИ *** с площ 1 823 кв. м, в който попадат всички сгради, и проектен ПИ **** с площ 400 кв. м, без сгради.

Отбелязването в скицата-проект, че към датата на издаването няма извършено изменение на КККР със заповед, не съставлява пречка за извършване на делбата.

Проектните имоти са индивидуализирани с проверения и приет от АГКК проект, а влязлото в сила решение по извършване на делбата представлява документ по чл. 52, ал. 2 ЗКИР, въз основа на който изменението може да бъде приложено. Решението не приема, че проектните имоти вече са нанесени като самостоятелни кадастрални обекти, а извършва разпределението им съобразно приетия проект, който подлежи на прилагане след влизане на съдебния акт в сила.

Процедурата по чл. 201 ЗУТ е средство за установяване на реалната поделяемост на съсобствения урегулиран имот и за индивидуализиране на бъдещите реални дялове. В този смисъл са Решение № 97/17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г., II г. о. на ВКС, и Решение № 288/02.06.2025 г. по гр. д. № 1277/2024 г., II г. о. на ВКС. Изменението на регулацията и кадастралният проект не създават сами по себе си индивидуални вещни права.

Съсобствеността върху новообразуваните по проекта имоти се прекратява с влизането в сила на решението по извършване на делбата, след което проектът се прилага – в този смисъл и Решение № 87/24.07.2015 г. по гр. д. № 5323/2014 г., II г. о. на ВКС.

3

Пазарната стойност на делбеното имущество според заключението на вещото лице Д.

В. е 67 915 лв., равностойни на 34 724,39 евро. Стойността на квотата на ответника е 56 596 лв., равностойни на 28 937,08 евро, а стойността на квотата на ищцата е 11 319 лв., равностойни на 5 787,31 евро.

Стойността на проектния ПИ *** заедно със сградите е 65 915 лв., равностойни на 33 701,80 евро, а стойността на проектния ПИ **** е 2 000 лв., равностойни на 1 022,58 евро.

Необходимото парично уравнение е 9 319 лв., равностойни на 4 764,73 евро по официалния курс 1 евро = 1,95583 лв.

Съдът кредитира второто заключение като компетентно, обосновано и основано на актуалната кадастрална карта, оглед, геодезическо заснемане и съвместяване на кадастралните и регулационните данни. За разлика от първата експертиза то изследва действителното положение на сградите и предлага технически допустим начин за образуване на реален дял за всеки съделител.

Определените от вещото лице стойности не са оспорени. Напротив, в писмените си становища от юли 2026 г. и двете страни изрично са поискали делбата да се извърши съобразно приетото заключение, а ищцата е претендирала определения в него размер на уравнението. При съвпадащите окончателни становища на страните и липсата на данни, които да опровергават заключението, съдът възприема посочените стойности и размера на паричното уравнение.

Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи, доколкото е възможно, реален дял от общото имущество – чл. 69, ал. 2 ЗН. Изнасянето на публична продан по чл. 348 ГПК е субсидиарен способ, приложим когато не е възможно образуването на реални дялове за съделителите. В настоящия случай такава невъзможност не е налице.

Не е приложим и способът по чл. 349 ГПК. Възлагането предполага неподеляемо жилище, докато от приетата експертиза и кадастралния проект се установява, че делбеният имот е реално поделяем на два самостоятелни имота, без сградите да бъдат засегнати от новата граница. Липсата на предпоставката за неподеляемост прави ненужно обсъждането на останалите условия за възлагане.

Делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК. Тегленето на жребий би било много неудобно, тъй като двата проектни имота се различават съществено по стойност, площ и застрояване, а квотите на страните са 5/6 и 1/6. При случайно получаване на застроения имот от ищцата тя би следвало да заплати парично уравнение, многократно надхвърлящо стойността на нейния дял. Освен това ответникът ползва жилищните сгради, а ищцата изрично претендира незастроения имот.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС за приложението на чл. 353 ГПК не е необходимо имотите, включени в отделните дялове, да бъдат еднакви по вид и предназначение. Водещ е принципът всеки съделител да 4 получи реален дял, като разликата в стойността се уравни в пари. Особено близко до настоящия случай е Решение № 224/21.11.2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г., I г. о. на ВКС, в което делбата на дворно място, поделяемо на застроен и незастроен дял, е извършена чрез разпределение по чл. 353 ГПК.

С разпределянето на проектния ПИ *** на ответника и проектния ПИ **** на ищцата се осигурява реален дял за всеки съделител, съобразяват се размерът на квотите, съществуващото застрояване, фактическото ползване и окончателните искания на страните и се постига възможно най-малко парично уравнение. Неравенството следва да бъде уравнено чрез осъждане на ответника да заплати на ищцата 4 764,73 евро, ведно със законната лихва от влизането на решението в сила до окончателното плащане.

Разноски и държавни такси

По силата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските по делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Ищцата е доказала плащането на: 400 лв. и 500 лв. депозити за двете експертизи; 150 евро и 80 евро за изработване на проектите; банкови такси от по 1,50 евро за двете плащания; 61,36 евро и 40 лв. общински такси; банкова такса 5,60 евро; както и три такси към АГКК – 35,78 евро, 10,23 евро и 10,23 евро.

В молбата на ищцата е допусната аритметична грешка, тъй като трите плащания към АГКК са общо 56,24 евро, а не 66,24 евро. След превалутиране на платените в левове суми по официалния курс и включване на удостоверените банкови такси общият доказан размер на общите делбени разноски е 836,82 евро. Съобразно квотата си от 5/6 ответникът следва да възстанови на ищцата 697,35 евро. За разликата над 697,35 евро до претендираните 703,18 евро искането е недоказано и следва да се отхвърли.