Решение № 204 от 24.06.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. ХАСКОВО, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500354 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба на М. К. Д.,чрез пълномощникът й адв.З.Д. против отказа на ЧСИ Захари Запрянов, рег.№875, район на действие Окръжен съд-Хасково да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№20128750400424 на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Твърди,че този отказ е незаконосъобразен,тъй като изпълнителното дело било образувано през 2012г. и не са били извършвани действия,които да прекъсват давността една година.Едва в края на 2021г. било извършено действие,за което се твърди,че прекъсвало давността.

Претендира от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ Захари Запрянов, рег.№875, район на действие Окръжен съд-Хасково да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№20128750400424 .

В обясненията си ЧСИ Захари Запрянов излага съображения за неоснователност на жалбата.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ЧСИ Захалри Запрянов, рег.№875,с район на действие Окръжен съд-Хасково приема за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

Изп.д. № 20128750400424 е образувано по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файнес“ЕАД-гр.София срещу длъжника М. К. Д. от с.****,въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2011г.В хода на изпълнителното производство длъжникът е подал молба за разсрочено плащане,която е била уважена в резултат на което по делото са постъпили доброволни плащания през 2014г. и 2015г.През 2017г. по искане на взискателя са били наложени и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и запор върху банкови сметки.През 2019г. длъжникът отново е депозирал молба за разсрочено плащане на задължението си като е депозирала две доброволни плащания.

На 27.01.2021г. е постъпила молба от „Еос Матрикс“ЕООД-гр.София с искане същите да бъдат конституирани като взискатели по делото на основание чл.429 ал.1 от ГПК с приложен договор за цесия от 13.07.2020г.,в която молба са поискали и налагането на запор върху банкови сметки на длъжника.Такъв запор е бил наложен от ЧСИ на 10.02.2021г.

С молба от 11.03.2022г. длъжникът е направил искане до ЧСИ за перемиране на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,по която е постановен отказ на ЧСИ Захари Запрянов с мотив,че липсват законовите основания за това.Именно този отказ на ЧСИ Захари Запрянов от 11.03.2022г. е предмет на обжалване с настоящата жалба .

Жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното производство , по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК,в законоустановения срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна .

Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е "предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. "

Видно от изпълнителното дело, в периода от образуване на изпълнителното дело през 2012г. до 2019г. са постъпвали доброволни плащания от длъжника, а именно:в периода от 24.11.2014г. до 17.09.2015г. има осем доброволни плащания от длъжника за погасяване на дълга , а в периода от 07.06.2019г. до 06.09.2019г. две доброволни плащания от длъжника за 2 погасяване на дълга. Междувременно през 2017г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и запори върху банкови сметки в различни банки до размера на дълга. В последствие след конституирането на новия взискател поради прехвърляне на вземането на длъжника и по реда на чл.429 ал.1 от ГПК отново е наложен запор върху банкова сметка на длъжника на 10.02.2021г. Периодите между постъпилите плащания от длъжника, поисканото и осъщественото изпълнително действие, са в срокове, по-кратки от изискуемия по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо съдът приема, че с постъпилите плащания на длъжника и извършените действия по принудително изпълнение-наложени запори през 2017г. и 2021г. е прекъснато течението на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като считано от всяко от посочените действия е започнал да тече нов срок, който към постановяване на обжалвания акт не е изтекъл. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.От доказателствата в изпълнителното производство се установява,че последните доброволни плащания от длъжника са извършени през 2019г., а последните действия по принудително изпълнение/наложени запори от ЧСИ по искане на взискателя „Еос Матрикс“ЕООД след прехвърляне на вземането / са извършени през 2021г.Към момента на подаване на молбата от длъжника на 11.03.2022г. за прекратяване на производството преклузивния двугодишен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл,поради което правилно е прието от ЧСИ ,че не е настъпило прекратителното основание на посочената разпоредба.

Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящия съдебен състав,че подадената жалба е неоснователна и недоказана,поради което ще следва да бъде отхвърлена.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от М. К. Д.,чрез пълномощникът й адв.З.Д. против отказа на ЧСИ Захари Запрянов, рег.№875, район на действие Окръжен съд-Хасково , от 11.03.2022г., да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№20128750400424 на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4