Определение № 2158 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2158 гр. В..........., 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В..........., X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20263100100445 по описа за 2026 година

Настоящото производство е заведено по искова молба предявена от Е. В. Х., гражданин на Ф........ Р............. Г.........., роден на 05.05.1950 г., с адрес в Б......... – гр. В..........., кв. „В..............“, бл.2, вх.2, ап.2, ет.1. От изложеното в ИМ става ясно, че с Решение от 15.11.2023 г. районният съд в гр. О........., назначи попечител на ищеца, който да се грижи за делата му.

Със свое разпореждане №1704/09.03.2026 г. съдът е оставил исковата молба без движение като е дал указания за отстраняване на множество нередовности на исковата молба, включително точно посочване на ответника (ответниците), в какво се състои искането – да се формулира петитум на основание чл.127, ал.1, т.5 от ГПК., да приподпише представената искова молба (или да представи нова), да представи по делото доказателство за внесена държавна такса, да представи и копия на исковата молба според броя на ответниците.

С представено становище вх. №9913/25.03.2026 г. ищецът е отстранил някои от нередовностите, но тъй като в новата молба е посочен като ответник Окръжния съд на град О......... и не е посочено ясно какво точно се иска от съда с ново разпореждане№2336/01.04.2026 г. съдът е оставил исковата молба отново без движение като е указал да бъде посочено на основание чл.127, ал.1, т.5 от ГПК какво точно искане се отправя до съда.

С молба вх. №14118/30.04.2026 г. ищецът е посочил, че предявява следното искане: да бъде постановено решение, с което ищеца Е. В. Х. да бъде поставен под пълно запрещение поради наличие на душевна болест (слабоумие), което му пречи да се грижи за своите работи.

Предвид изложеното съдът намира, че производството по настоящото дело е недопустимо.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Първоначално с първата искова молба до съда е отправено искане да бъде прието, че 1

Окръжен съд – В........... е компетентен да разгледа казуса, като такова производство не съществува в правния мир, доколкото общото право според българския процесуален закон е, че всеки съд решава дали едно дело е подсъдно и подведомствено нему, за всеки отделен случай. Става ясно също така от ИМ, че срещу ищеца в Г.......... са предприети действия за поставяне под запрещение, назначен му е попечител, но не става ясно в каква степен са ограничени гражданските му права. С уточнителната молба, депозирана след първото оставяне на ИМ без движение не е внесена яснота относно искането, тъй като там е упоменато, че следва да се приеме, че Окръжен съд – В........... е единствено компетентен да взема решения, относно учредяването или прекратяването на настойничеството и попечителството на ищеца. Сочи освен това, че на 18.03.2026 г. е внесъл молба пред Окръжен съд О........., неговото дело, образувано на 30.10.2023 г. за поставянето му под пълно запрещение да бъде предадено по компетентност на Окръжен съд В............ Това е наложило и второто оставяне на ИМ без движение, поради неяснотата на искането. Като е получена постъпилата втора молба с искане за поставяне на ищеца под запрещение.

С оглед приетото от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи:

Доколкото ответникът не е български гражданин, макар и постоянно пребиваващ у нас, съобразно правилото на чл.5, т.2 от КМЧП по делата за лични права българският съд е компетентен да се произнася единствено и само по отношение на български граждани. В този смисъл, ако лицето е поставено под запрещение от немски съд и е немски гражданин, въпросът относно възстановяване на неговите граждански права и отмяната на запрещението му следва да се отнесат именно към немския съд. Предвид това не е възможно делото за запрещение на ищеца да бъде „прехвърлено“ за разглеждане от немския съд към Окръжен съд В..........., както ищецът твърди, че е поискал.

От друга страна – изменението на петитума с последната молба за поставяне на ищеца под пълно запрещение от българския съд е също недопустимо, на първо място, както бе посочено по-горе, тъй като става въпрос за чужда гражданин, по отношение на който българския съд няма компетентност да се произнесе с подобно решение. От друга страна съобразно общите правила за производството за поставяне под запрещение, както то е уредено в нормите на чл.336 и сл. от ГПК говорят, че винаги тава въпрос за спорно производство, като пасивно процесуално легитимиран да отговаря е единствено лицето, за което се иска да бъде поставено под запрещение. Активно процесуално легитимирани са кръг от лица, упоменати в текста на чл.336, ал.1 от ГПК, а именно съпруга, близки роднини, прокурора и всеки, който има правен интерес от това. Съдът намира, че е очевидно, че ищец не може да бъде лицето, чието настаняване се иска, предвид обстоятелството, че става въпрос за спорно производство и това лице е задължително ответник в това производство.

Ако то е и ищец тогава се стига до недопустимо сливане на качествата на ищец и ответник в това производство. „Ответник по производството за поставяне под запрещение е винаги лицето, чието поставяне под запрещение се иска. То участва лично в това производството, макар, че се твърди, че е недееспособно.“ – л.722 от „Българско гражданско процесуално право“, девето издание, „Сиела“, проф. Живко Сталев и екип.

2

Предвид изложеното производството следва да бъде върната подадената искова молба, а производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №445/2026 г. по описа на ОС В..........., Х състав, започнало по искова молба подадена от Е. В. Х., гражданин на Ф........ Р.............

Г.........., роден на 05.05.1950 г., с адрес в Б......... – гр. В..........., кв. „В..............“, бл.2, вх.2, ап.2, ет.1 с неясен петитум, а с уточнителна молба от 30.04.2026 г. с петитум да бъде поставен ищеца Е. В. Х. под пълно запрещение, поради наличие на душевна болест.

ВРЪЩА на Е. В. Х., гражданин на Ф........ Р............. Г.........., роден на 05.05.1950 г. депозираната искова молба.

Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от узнаването пред Апелативен съд – гр. В............

Копие от определението да се изпрати на ищеца, на посочения в ИМ адрес.

Съдия при Окръжен съд – В...........: _______________________ 3