Решение № 529 от 22.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500076 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Л. Х. К., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „*********“, представлявано от адв.Т. С., против Решение № 4444/16.10.2025г., постановено по гр.д.№ 2362/2025г. на Районен съд - Пловдив, VII гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че дължи на *********, сумата в размер на 348,12 лева, от която сумата в размер на 192,32 лева, представляващи незаплатени вноски за „Фонд ремонти на ЕС“ за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. по отношение на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в *******, както и сумата в размер на 154,80 лева, представляваща дължими вноски по „Такса за управление на ЕС“ за периода 01.05.2022 г. 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 1 по чл.410 от ГПК – 12.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7741/13.09.2024 г. по ч. гр. д. № 15824/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и е осъден на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК Л. Х. К., ЕГН **********, да заплати на „*******, сумата в размер на 475,00 лв., представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 225,00 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 15824/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Моли да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции.

От въззиваемата страна *********, чрез адв.П. Д. /САК/ е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че Районният съд е обсъдил всики доказателства по делото, както и приложените протоколи на етажната собственост, които не са били обжалвани в нормативно определените срокове по чл.40 от ЗУЕС и са били стабилизирани. Относно притежаваните идеални части, то същите са изчислени съобразно правилата на чл.17, ал.4 във вр. с чл.5, ал.1 от ЗУЕС и се ползват от началния момент на управлението, което се извършва от дружеството.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „******* против Л. Х. К. е заведена искова молба, с която е посочено, че Етажна собственост, находяща се в гр.

*******, е сключила с ищцовото дружество договор за управление от 10.05.2022 г., по силата на който е последното е приело да извършва дейности по управление и поддръжка на етажната собственост при цена от 7,20 лева на месец, дължими от всеки самостоятелен обект. Посочва се, че на 25.03.2024 г. е прието ново решение на етажната собственост за подписване на договор с ищцовото дружество, като същото е упълномощено да предприема съдебни действия по реда на ГПК срещу длъжници със задължения над 150,00 лева.

Изтъкнато е, че ответникът е собственик на офис № 2 в сградата в режим на етажна собственост, което се установило от справка в Агенция по вписванията. Поддържа се, че същият не заплащал претендираните суми, 2 поради което ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 15824/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По същото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, поради което се обуславя правен интерес от предявяване на исковата претенция.

От ответника Л. Х. К., в срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Изтъкнато е, че за проведеното общо събрание на 25.03.2024 г. ищецът е бил уведомен в полунощ с оглед възпрепятстване същият да присъства. Оспорва начина на разпределение на разходите в етажната собственост с оглед притежаваните идеални части от общите части на сградата, за което ответникът бил уведомил ищцовото дружество. Според същия липсвало официален документ, на база на който да се базират изчисленията за дължимите суми. Оспорва редовността на общите събрания, проведени на 25.03.2024 г. и 14.04.2022 г.

Районният съд е уважил изцяло исковата претенция.

С въззивната жалба, подадена от Л. Х. К. са направени основни доводи, че претенцията в исковата молба се базира на два протокола за проведени Общи събрания на Етажната собственост на адрес гр. *******, на базата на които се иска да бъде осъден, като собственик на Обект-Офис № **, находящ се на същия адрес, да заплати дължими от него суми както следва:

2 месечни вноски за „Такса за управление на ЕС" в размер на 7.20 лв. всяка, за периода от 01.05.2022 - 30.06.2022 г.;

5 месечни вноски за „такса за управление на ЕС" в размер на 3.60 лева всяка, за периодите от 01.07.2022 г. до 30.11.2022 г.;

17 месечни вноски за „такса за управление на ЕС" в размер на 7.20 лева всяка, за периодите от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г.; вноска за „Фонд ремонти на ЕС" в общ размер на 39.18 лв., равняваща се на 3 месечни вноски по 13.06 лева всяка за периодите от 01.05.2022 до 31.07.2022 г.; вноска за „Фонд ремонти на ЕС" в общ размер на 29.36 лв., равняваща се на 4 месечни вноски по 7.34 лв. всяка за периодите от 01.08.2022 до 3

30.11.2022 г.; вноска за „Фонд ремонти на ЕС" в общ размер на 124.78 лв., равняваща се на 17 месечни вноски по 7.34 лв. всяка за периодите от 01.12.2022 до 30.04.2024г..

Посочено е, че дори при приемането формално да са спазени правилата на свикване на ОС на ЕС, К. изрично е оспорил разпределението на разходите съгласно процентите в етажната собственост. Предоставил бил на етажната собственост копия от документите, които е получил при покупка на имотите с проценти, които се различават от тези, върху които се начисляват съответните разходи. Независимо от така направените от него конкретни възражения, той не е получил удовлетворителен отговор. Оспорването на сумите се дължи на липсата на яснота относно това на какъв официален документ се базират изчисляваните задължения или ако няма такъв, на базата на какви други критерии, формули и изчисления са определени отделните квоти в общите части, респективно на каква база са изчислени задълженията, чието присъждане се търси в настоящото производство. Такъв отговор и такава справка не е получена. Видно било, че дори от представените като приложения към исковата молба протоколи от Общи събрания и по-специално от присъствените списъци към тях, че те не носят коректна информация. Към Протокола от ОС, проведено на 25.03.2024 г., няма приложен списък на присъствалите идеални части, а в списъка към протокол от ОС от 14.04.2022 г. сборната цифра е 83.02 %. Отделно, пак в списъка към протокол от ОС от 14.04.2022 г., срещу Офис 1 на доверителя ми е посочено 12.21 %, а срещу Офис 2, срещу името на съпругата му М. К., няма посочена цифра, а името и офисът са дописани на ръка. Това изцяло поставя под съмнение коректността на записа, изчисленията и протокола като цяло.

Възразява, че нямало пълно и главно доказване, защото решенията на ОС на етажната собственост не съдържат точни данни относно идеалните части на отделните съсобственици. По предявения иск за заплащане на суми за Фонд „Ремонти" ищецът следвало да установи и притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, но това не е сторено.

Видно било от представените като приложения към исковата молба протоколи от Общи събрания и по-специално от присъствените списъци към тях, не носят коректна информация. Към Протокол от ОС , проведено на 4

25.03.2024 г. , няма приложен списък на присъствалите идеални части, а в списъка към протокол от ОС от 14.04.2022 г. сборната цифра е 83.02 %.

Отделно, пак в списъка към протокол от ОС от 14.04.2022 г., срещу Офис 1 на доверителя ми е посочено 12.21 %., а срещу Офис 2, срещу името на съпругата му М. К., няма посочена цифра, а името и офисът са дописани на ръка. Тези несъответствия се отнасят не само до конкретните суми и гласувания, а изобщо подставят под въпрос валидността на проведените събрания. Ако идеалните части на собствениците не са установени валидно /какъвто очевидно е случаят и с моя доверител, срещу чийто обект са записвани различни проценти на прилежащите идеални части/, то няма как да се приеме, че събранията са изобщо валидно провеждани, което поставя под съмнение цялостната мисловна конструкция, изложена в мотивната част на решението, досежно валидността на решенията на Общото събрание на етажната собственост. Ако едно решение е взето на Общо събрание, което не е било валидно свикано и проведено, не може да се приеме, че същото е валидизирано просто с провеждането му. Порокът на това волеизявление е твърде тежък и подобно автоматично саниране не би могло да настъпи. Освен това, спорно е дали е налице директната приложимост на цитираната съдебна практика към казуса със събранието на ЕС, доколкото става дума за коренно различни по своята уредба и предназначение организации -търговски дружества, ЖСК и ЕС. Дори едно ОС на ЕС да е приело, че следва да се извършват определени вноски и това решение да е обвързващо и да не подлежи на инцидентен съдебен контрол, конкретното вземане на ЕС към отделен собственик следва да бъде доказано и по своя размер - което именно не е доказано по настоящото гражданско дело, с оглед на оспорените и недоказани данни от списъците за процента на идеалните части на К.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По делото е представен Протокол от 14.04.2022 г. за проведено Общо 5 събрание на Етажната собственост, от което е видно, че е взето решение месечната такса за управление на общите части да е в размер на 7,20 лв. на самостоятелен обект, а с Протокол от 25.03.2024 г. от проведено Общо събрание на етажната собственост, сумата е увеличена на 8,50 лв.

Съгласно Протокол за проведено Общо събрание на Етажната собственост от 29.10.2021 г., взето е решение месечната такса „Ремонти“ да е 100 лв., изчислени съгласно определените издеални части, считано от 01.11.2021 г. С Протокол от 14.04.2022 г. е взето решение офис 2 да бъде включен в таксата за фонд „Ремонти“, но не и в заплащане на режийните разноски за почистване и асансьор, доколкото са със самостоятелен вход.

Няма спор по делото, че съдържанието на протоколите не е оспорено по съдебен ред, поради което, на осн. чл. 16 от ЗУЕС, същите са влезли в сила и имат обвързваща сила етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. След стабилизирането, определените суми за ежемесечни вноски са дължими от етажните собственици, поради което и ищцовото дружество, натоварено да извършва дейността по поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, е длъжно да ги събира.

Относно размера на таксите за управление на общите части,– същите се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят /чл.51, ал.1 от ЗУЕС/, а разпределението на консумативните разходи за ползването на общите части се извършва между етажните собственици, според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Няма спор по делото, че ответникът е собственик на офис две, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр.