Решение № 3661 от 12.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3661 гр. София, 12.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110210945 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба с вх. № 52-00-29-4927/1 от 11.07.2025г. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 420013155 от 23.04.2025г., издадено от НАЧАЛНИК НА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ НА „АВТОМОБИЛА АДМИНИСТРАЦИЯ“ към МИНИСТЕРСТВОТО

НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА - гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на ДРУЖЕСТВОТО „И. Т.“ ЕООД с ЕИК:

************** административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева за административно нарушение по състава на чл. 32, § 1, изр.1, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета на от 04.02.2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, вр. чл.104, ал.3 от Закона за автомобилния превоз (ЗАвПр).

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ „ИМИ ТРАНС“ ЕООД ЧРЕЗ

ЗАКОННИЯТ СИ ПРЕДСТАВИТЕЛ И. В. П. ОСПОРВА с подробни доводи законосъобразността на издаденото Наказателно постановление (НП).

Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание санкционираното юридическо лице, редовно призовано, 1 не изпраща представител. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ

НА „АВТОМОБИЛА АДМИНИСТРАЦИЯ“ към МИНИСТЕРСТВОТО

НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА - гр.София, редовно призована, не изпраща представител. Не се излага становище по въззивната жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

II. ) . ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 11.07.2025г. в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчено по надлежния ред с разписка на 01.07.2025г. - виж първата страница от постановлението в частта на връчването с разписка на законния представител на дружеството-жалбоподател, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0013155 от 23.04.2025г., издадено от НАЧАЛНИК

НА

ОБЛАСТЕН

ОТДЕЛ

НА

„АВТОМОБИЛА

АДМИНИСТРАЦИЯ“ към МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И

СЪОБЩЕНИЯТА - гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на ДРУЖЕСТВОТО „И. Т.“ ЕООД с ЕИК: ************ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева за административно нарушение по състава на чл. 32, § 1, изр.1, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета на от 04.02.2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, вр. чл.104, ал.3 от Закона за автомобилния превоз (ЗАвПр).

ДРУЖЕСТВОТО-ЖАЛБОПОДАТЕЛ

„И.Т.“ ЕООД с ЕИК:

2

*********** със седалище и адрес на управление в гр.С., кв. „Л. - З.В“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, се представлявало от управителя И. В.П., с ЕГН:

**********. Предметът на дейност юридическото лице се изразявал в извършването на транспортна дейност. На 20.12.2024г. от свидетелите И. А. К. и Г. Г. Д. - на длъжност - инспектори в Областния отдел на „Автомобилна администрация“ - гр.София, извършили проверка в гр.София, ул. „В.“ № ** (адресът на административния орган) по документи на дружеството „И. Т.“ ЕООД, с ЕИК: *******. В хода на проверката установили, че превозвачът „И.

Т.“ ЕООД притежавал лиценз за товарни превози в Общността № 9961, валиден до 19.07.2029г. Свидетелите К. и Д. приели, че превозвачът „И. Т.“ ЕООД не е извършвал редовни проверки за назначения си водач И. В. П., с ЕГН: ********** (управител на дружеството) за осигуряване спазването на изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, в резултат на което водачът П. е управлявал моторно превозно средство с рег. № *********, без да използва карта на водача от 15:30 часа до 15:58 часа на 14.05.2024г. В тази връзка свидетелят К. съставил АУАН № 346988 от 20.12.2024г. срещу дружествотожалбоподател «И. Т.» ЕООД.

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели И. А. К. и Г. Г. Д. - на длъжност - инспектори в Областния отдел на „Автомобилна администрация“ - гр.София.

Съдът кредитира събраният в цялост по делото писмен доказателствен материал. Писмените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност са свързани с предмета на доказване по делото; изясняват обективната истина; явяват се и неоспорени от страните, поради което следва да бъдат кредитирани. Доказателствената стойност на събраните писмени доказателства е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на процесуалния закон. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява непротиворечив писмен доказателствен материал. Спорът като цяло е по правото, а не по фактите и/или по събраната доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. А. К. и Г. Г. Д., като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на 3 правото):

При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.

59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, обективирани в жалбата.

РЕШАВАЩАТА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ

РАЙОНЕН СЪД НАМИРА, ЧЕ неправилно и незаконосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството „И.

Т.“ ЕООД с ЕИК: ************* за твърдяното като извършено административно нарушение по състава на чл. 32, § 1, изр.1, пр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета на от 04.02.2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, вр. чл.104, ал.3 от Закона за автомобилния превоз (ЗАвПр).

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НЕ УСТАНОВЯВА ДА Е ИЗВЪРШЕНО ОТ

„И. Т.“ ЕООД административно нарушение с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства

В хода на извършената от съда служебна проверка се констатира, че нито в акта, нито в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на процесното нарушение. Естеството на нарушението е такова, че моментът и мястото на неговото извършване не съвпада с мястото и времето на установяването му при реализираната по случая административна проверка. От цялостния текст на АУАН и НП не може да се установи къде конкретно е реализирано административното нарушение. Противното би довело до допускане на разширително тълкуване, което е недопустимо по ЗАНН. Поради това съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на чл.

42, ал.1, т. 3 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . За пълнота на изложението трайната съдебна практика на ВКС приема, че нарушенията, извършени чрез бездействие от юридически лица следва да се считат за извършени по тяхното седалище - в тази насока е Определение № 3 от 8.01.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 1205/2019 г., I н. о., НК. В съставените АУАН и НП, обаче, не е отразено седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател като място на твърдяното административно нарушение. Предположения и/или тълкувания за този реквизит в хода на административно-наказателното производство е незаконосъобразно да се осъществяват от съда.

Съдебният състав счита, че има несъответствие между цифровото описание на нарушението в акта и в НП. В акта нарушението е квалифицирано по чл. 32, § 1, изр. 1 , предложение 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. вр. чл.104, ал.4 от ЗАвПр (хипотеза на допустителство) и едва за 4 първи път в Наказателното постановление е посочена привръзката с чл. 32, § 1, изр. 1, предложение 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. вр. чл.104, ал.3 от ЗАвПр (хипотеза на извършителство). При правната квалификация на деянието, следва да се приеме, че е нарушен чл. 42, ал.1, т. 5 от ЗАНН . Не е посочено в АУАН и НП дали водачът П. е бил на трудов договор при превозвача «И.Т.» ЕООД или е водач, намиращ се на разположение на транспортната фирма, а това е част от фактическия състав на вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение по двете норми по чл.104, ал.4 и чл.104, ал.3 от ЗАвПр. Поради това следва, че в НП не са посочени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и самото то не е в достатъчна степен описано ясно и разбираемо от фактическа и правна страна.

Създадено е противоречие в АУАН и НП по коя правна квалификация е нарушението - по чл.104, ал.4 от ЗАвПр или по чл.104, ал.3 от ЗАвПр - които са при различни фактически състави. Заради това съдът приема, че е реализирано съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От АУАН и Наказателното постановление не става ясно в какво конкретно се изразява действието, респективно бездействието на «И.Т.» ЕООД, което се включва в състава на процесното нарушение, тъй като едновременно се твърди, че превозвачът не е извършвал редовно проверки на назначения водач И. В. П., който като водач на МПС не е използвал своята карта в това качество за периода от 15:30 часа до 15:58 часа на 14.05.2024г.

Не се установява в случая колко редовни проверки е следвало да бъдат извършвани, за да се приеме, че не са нередовни. Липсата на редовни проверки означава като извод, че все пак е имало проверки спрямо водача П., дори да са били регулярни или инцидентни. Съдът съобразява, че същия не е използвал картата си за водач на МПС в рамките на 28 (двадесет и осем) минути - което е изключително кратко време. С оглед това е налице и маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Извън преписването на терминологията от Регламент (ЕС) № 165/2014г. нито в АУАН, нито в Наказателното постановление не е посочено какво е направил или не е сторил превозвачът, за да се случи посоченото поведение на водача П. От друга страна, неизползването от водача П. на картата му за МПС не е състав на административно нарушение по чл.104, ал.4 и ал.3 от ЗАвПр., които санкционират неправилното използване и функциониране на тахографа на МПС и който не притежава въобще карта на водача (водачът П. е имал карта за МПС, но не я използвал - неизползването й не е нарушение по чл.104, ал.3 и ал.4 от ЗАвПр). По този начин е била допусната неяснота при формулиране на конкретното административно обвинение. Посочените неясноти и противоречия в тезата на административно – наказващия орган водят и до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като го лишават от възможността да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.