Решение № 1296 от 30.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Пазарджик, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря С.М. като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220100333 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.26 ал.1 от ЗЗД - за обявяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в чл.5.6 от Договор за потребителски кредит №480671 от 29.05.2022г.

Подадена е искова молба от М. Й. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“П.М., чрез пълномощника си адв.Х. П. Й., САК, съдебен адрес за призоваване: гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“ бл.112, вх.“А“, ет.2, офис 11 против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“Сребърна“ №16, бл.Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от С.Ю.А., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 29.05.2022 г. между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние №480671. Твърди, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2 000,00 лева, а размерът на погасителната 24 вноски, видът на вноската е месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в допълнително приложение, а не в договора, а размерът на общата сума, която следва да върне М. Й. Х. при главница 2 000.00 лева е 6 168.06 лева.

1

Твърди, че в чл.5.1 - 5.5 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лв. месечен доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Твърди, че в чл.5.6 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде посочена в погасителния план. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Ищецът твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 3 156,72 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска става 257,00 лева, а общата сума, което следва да върне е 6 168.06 лева.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.5.6 от Договор за паричен заем, спрямо която трябва да заплати неустойка в размер на 3 156,72 лева е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК, във връзка с чл.22, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Съображенията му за това са следните:

Сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен, чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д. №509/2007г.

Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Посочва, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се 2 кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 3 156,72 лева, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение двама поръчители /солидарен длъжник/, които отговарят на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия, вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на Върховния Касационен съд/.

Твърди, че с процесната клауза за неустойка, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с 3 предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Счита, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то смята, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.

Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143 ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Счита, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона - чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Сочи, че съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл.33 ал.1 и ал.2 ЗПК е установено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл.21 ал.1 ЗПК клаузата е нищожна.

Счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съдът да се произнесе относно 4 действителността на договора в мотивите на решението. Заявява, че не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.

Моли съдът да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата, предвидена в чл.5.6 от Договор за потребителски кредит №480671, сключен между ищеца и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с ЕИК 202255877, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 3156,72 лева, като нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22, във връзка с чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

Моли да им бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, както и адвокатско възнаграждение.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който моли съдът да прекрати гр. дело №333 от 2023г. по описа на Районен съд - Пазарджик, поради недопустимост на предявения иск.

Моли да отхвърли изцяло претенциите на ищеца М. Й. Х. за установяване на нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в Договор за потребителски кредит №480671, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и нарушаване на разпоредбите на чл.11, чл.19, чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл.143 ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Счита, че исковете на ищеца са изцяло неоснователни и необосновани.

Възразява срещу твърденията на ищеца и счита всички съображения на ищеца за недействителност на неустойка по процесния договор за неоснователни и необосновани, а предявеният иск - за недопустим.

Сочи, че предявеният по делото иск е установителен, а една от положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и с оглед разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, за които съдът следва да следи служебно, е наличие на правен интерес у ищеца от предявяването на иска.

Твърди, че правният интерес се преценява винаги конкретно с оглед на твърденията в исковата молба относно спорните отношения между страните.

Сочи, че М. Й. Х. обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от 5 процесния договор, касаеща заплащане на неустойка при непредставено обезпечение, с начисляване на такава неустойка от ответното дружество.

Счита, че следва да се има предвид, че неустойката за непредставено обезпечение по процесния договор, сключен между ответника и ищеца никога не е била начислявана, съответно такава не е била дължима и заплащана.

Сочи, че наистина в договора за кредит се съдържа такава клауза за неустойка, но приложимостта й е дерогирана между страните с уговорките по Приложение №2 към договора за кредит, което прилага, като доказателство по делото. Съгласно това приложение страните са се уговорили и признали, че кредитът е сключен при промоционални условия и че независимо от липсата на обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се начислява.

Сочи, че всички съображения на ищеца, че неустойката е нищожна, защото противоречи на добрите нрави или че представлява скрито оскъпяване, са напълно неоснователни и необосновани.

Следователно за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на клаузата по процесния договор. Предвид на изложеното намира, че предявеният по делото иск е недопустим, поради което съдът следва да се прекрати производството по същото.

В случай, че съдът счете исковата молба за редовна и допустима, прави следните възражения: Дори да се приеме, че неустойка по договора е била начислявана (а такава не е начислявана по кредита), възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка в сключения между страните Договор за кредит се явява нищожна.