Решение № 1553 от 04.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1553 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Силвия Люб. Иванова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330119487 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*******“ № ****, чрез адв. С. Н. от АК - П., против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № ********/25.08.2023 г., сключен между ищеца Д. К. Н. и ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, обективирана в т. 3 „Условия на заема“ от Договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 1605,60 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем № *****/25.08.2023 г., по силата на който ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е предоставил на ищеца Д. К. Н. заемни средства в 1 размер на 1500,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 10,00 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от Договора 0,10 % и при годишен процент на разходите по заема 10,24 %. Сочи се, че съгласно т. 3 „Условия на заема“ ищецът дължал на ответника сумата в размер на 1605,60 лв. за т.нар. „такса експресно разглеждане“ на заема. Твърди се, че ищецът е усвоил заемният ресурс, не е заплатил сумата по процесната клауза, но не дължи плащания за същата, като се навеждат конкретни доводи в тази насока.

Излага се, че с клаузата от Договора за заем, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заема в размер на 1605,12 лв., се нарушават материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че процесната клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. Сочи се, че с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала скрит разход по Договора за заем. Процесната клауза противоречала на добрите търговски практики, като илюстрирала директно уговорка във вреда на потребителя. Същата не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължавала последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Клаузата, с която е уговорена процесната неустойка, била в пряко противоречие с принципа на добрите нрави, поради което била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД.

В открито съдебно заседание ищецът Д. Н., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. С. Н., с което поддържа предявения иск и моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на 2 страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на уговорена клауза, предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане в размер на 1605,60 лв. по правоотношение по договор за заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните заявени в исковата молба правни основания за това.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

От представения от ищеца и приет като писмено доказателство по делото погасителен план към Договор за заем № ********/25.08.2023 г., който погасителен план е неоспорен от ответника, се установява, че условията по сключения договор са именно посочените от ищеца в исковата молба – размер на предоставената в заем сума от 1500 лв. за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент по заема от 10,00 % и годишен процент на разходите от 10,24 %, и уговорена клауза за заплащане на такса „Експресно разглеждане“ на кредита в размер на 1605,60 лв. Таксата за експресно разглеждане на кредита е дължима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита, видно от съдържанието на погасителния план.

С доклада по делото съдът е задължил, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, ответника „Кредит Тайм“ ЕООД най-късно до първото открито съдебно заседание по делото да представи по делото Договор за паричен заем № ********/25.08.2023 г., сключен между Д. К. Н. и „Кредит Тайм“ ЕООД, като едновременно с това е предупредил ответника, че при непредставянето на документа в срок, съдът, на основание чл. 161 от ГПК, може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Въпреки редовното връчване на преписа от 3 определението, ответникът не е изпълнил вмененото му задължение по реда на чл. 190 от ГПК в предоставения от съда срок, нито до приключване на делото в настоящата инстанция. Поради тази причина и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че процесният договор е сключен между страните по делото и има именно такова съдържание, каквото е посочено от ищеца в исковата молба.

Не е спорно по делото, че ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът Д.

Н. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съдът, при липса на доказателства за противното и на основание чл. 161 от ГПК приема, че уговорената в процесния договор такса за експресно разглеждане урежда заплащане на допълнителна такса в размер на 1605,60 лв. по кредита, дължима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита.

Съдът намира, че клаузата от процесния Договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпросната клауза за експресно разглеждане е уговорена в нарушение на ЗПК и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Същата е дължима за разглеждане на кредита в деня на подписване на Договора и платима с месечните вноски по кредита.

Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. това са все действия, които са част от 4 дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Следователно налице е нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК от ответника да събира такава такса. Със заплащането на задължението по процесната клауза за експресно разглеждане на практика се плаща за права, които потребителят има - правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В действителност уговорената такса не се дължи за предоставяне на каквато и да било услуга, а за разглеждане на подаденото искане чрез извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. ЗПК, която дейност законът възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за чието извършване законът не урежда събиране на допълнителна такса извън възнаграждението на кредитора по договора за кредит. Чрез заплащането на таксата за бързо разглеждане се цели единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя. Това несъмнено води до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което клаузата за допълнителна услуга за експресно разглеждане в процесния Договор за кредит, като противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е нищожна.

Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26 ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, клаузата, с която е договорена, се явява нищожна и не поражда права и задължения за страните. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е императивна, поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а клаузите от договора, които са в противоречие с императивните й предписания, са нищожни поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

5

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявлението за сключване на договор, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 64,22 лв. за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.

38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. С. Н. от АК – Пловдив, видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 6). В полза на упълномощения процесуален представител - адв. С. Н. следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определя в размер от 400 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от Договор за паричен заем № *******/25.08.2023 г., сключен между ищеца Д. К. Н. и ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 1605,60 лв. по предявения от Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.