Решение № 4427 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4427 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330104460 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. А. Д., ЕГН ********** срещу "Вива Кредит" АД, с която са предявени претенции за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем

№ **************г. поради противоречието му със закона, евентуално за нищожни клаузата на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора, които предвиждат съответно такса за експресно разглеждане на искането за заем и неустойка за неосигуряване на поръчител, и за осъждане на ответника да върне на ищеца недължимо платена въз основа на по недействителния договор сума, евентуално за осъждането му да върне неоснователно получените суми по недействителните клаузи за такса за експресно разглеждане на искането за заем и неустойка за неосигуряване на поръчител.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем с № **********г., като се предвиждало на ищеца да се отпусне 1100 лева заем за връщане на 11 седмични вноски при годишен процент на разходите от 49, 34 %. Твърди се, че в чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че отпускането на кредита на ищеца експресно става срещу такса 349,69 лева, 1 а в чл. 4, ал. 1 се предвиждало задължение на ищеца да осигури обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител до 3 дена след отпускане на кредита, като ако това не стане се дължи и неустойка от 233,09 лева. Твърди се, че по кредита ищецът бил заплатил 1300 лева. Договорът се оспорва като недействителен поради неправилно посочване на годишния процент на разходите, който не включвал неустойката и таксата за експресно разглеждане по договора. Клаузите за неустойка и такса експресно разглеждане се оспорват като нищожни поради противоречието им с добрите нрави, а на отделно основание такса за експресно разглеждане била нищожна поради противоречието й с императивна правна норма – член 10а, ал. 1 от ЗПК. Тези клаузи били и неравноправни, тъй като са в прекомерен размер, който не съответства на насрещните престации. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – "Вива Кредит" АД, с който предявените искове се оспорват като нередовни, недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковата молба била неясна, не били налице основания за освобождаване на ищеца от такси, и не били представени никакви писмени доказателства от ищеца своевременно, което затруднявало ответника. Не била посочена и банкова сметка. Поддържа се, че уговореният договор за кредит е с посочен годишен процент на разходите, като договорът има всички реквизити по закона и ищецът се е съгласил с него.

Поддържа се, че неустойката и таксата за експресно разглеждане не следва да се включват в годишния процент на разходите, тъй като се дължали при неизпълнение. Твърди се, че са ясно посочени дължимите се вноски за погасяване на кредита, има погасителен план, като ищецът бил предварително уведомен, че може да дължи неустойка. По отношение на клаузата за неустойка се поддържа, че същата не е недействителна, тъй като ищецът се е запознал с нея и не е възразил. По претенцията за недействителност на таксата за експресно разглеждане, се поддържа, че тя е за допустима по закон допълнителна услуга, която отнема ресурси на ответника. Иска се прекратяване на делото, евентуално – отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

2

Видно от чл. 2 от договор за паричен заем № **********(на лист 6-7 по делото), сключен между ответника "Вива Кредит" ООД като заемодател и ищцата, като заемополучател, ответникът се е задължил да предаде в собственост на ищеца сумата от 1100 лева, а последният се е задължил да върне сумата на заемодателя за срок от 22 седмици, на 11 седмични вноски в размер на 141,33 лева всяка от тях, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40, 32 %, и годишен процент на разходите (ГПР) – 49, 34 %.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № *********г. (на лист 68 – 71 по делото) за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 106, 47 лева Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора страните се уговорят таксата по ал. 3 да се заплати от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, същият следва да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1. поръчител – физическо лице, което е навършило 21-годишна възраст, работи на безсрочен трудов договор, има минимален стаж от 06 месеца при настоящия си работодател и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева; през последните 5 години да няма история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или 2. банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора.

Според чл. 4, ал. 2 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 70, 98 лева, като страните се договорят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 101, 28 лева, а общото задължение по договора – в размер на 708, 96 лева.

От справката за заплатени уми по договора, представена от ответника, общият размер на заплатените от ищеца суми на ответното дружество по 3 договор № *********** 1702,37 лева, от които главница в размер на 1100 лева; договорна лихва в размер на 92,24 лева; неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 160,04 лева и такса "експресно разглеждане" в размер на 349,69 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

По иска за недействителността на договора за кредит между страните с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определение с Постановление на Министерски съвет. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен действителния ГПР, това води до неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че съгласно чл. 4, ал. 2 от сключения между ищеца и ответното 4 дружество договор при непредоставяне на обезпечение по договора (под формата на поръчител или банкова гаранция) заемателят е следвало да заплати неустойка на заемодателя, т. е. неустойката е част от условията, при които се отпуска кредита – ако той е необезпечен, тя се дължи, а ако ищецът беше предоставил обезпечение, нямаше да се дължи, и щеше да се връща сума в различен размер.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което е и уредено в дефиницията на понятието "общи разходи по кредита" по § 1 ЗПКр. Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен креди в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се смята, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчител по кредита или банкова гаранция. По този начин, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними за заемателя, заемодателят цели да се обогати. Същевременно, заемодателят не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита, нито към ГПР, като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като ако длъжникът не положи специални усилия да потърси обезпечение, то той никога не би получил кредита без неустойка – получаването на кредита при описания в него ГПР без неустойка не е резултат от неизпълнение на някакво допълнително задължение на длъжника, а на практика е неизпълнение на условие, което има обратно действие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗД – към датата на сключване на договора. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява част от "общия разход по кредита" и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

По отношение на таксата за експресно разглеждане на искането за кредит съдът намира следното:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква 5 заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

От разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от сключения между ищеца и ответника договор се установява, че такса за експресно разглеждане се дължи в размер на 349,69 лева, която сума се заплаща разсрочено на равни части, които се включват в размера на месечната погасителна вноски.

Същевременно, в договора не е предвиден срок, в който заемодателят ще разгледа заявката за паричен заем в случай, че заемателят не се съгласи да заплати тази такса.

Поради това, съдът намира, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо 1 ЗЗД поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Посочената такса несъмнено се явява разход по кредита, който не е свързан с допълнителни услуги, тъй като предвид характера на бързите кредити се предполага, че кредиторът бързо ще разгледа искането на креди, и съответно той не следва да събира такса за това.

Въпреки това обаче, видно от съдържанието на договора, заемодателят едностранно е наложил на заемателя заплащане на тази такса, с цел да се обогати. Същевременно, заемодателят не включва т. нар. от него "такса за експресно разглеждане на искането за паричен заем" към към ГПР, като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвид това, съдът приема, че е налице пълно разминаване между посочения в договорите ГПР в размер на 49, 39 % и действителния такъв, съответно между посочената в договорите дължима сума за заплащане и действително дължимата в края на заемния период. Това води до изкривяване на целта на посочване на ГПР – възможност заемополучателят – потребител да вземе информирано решение и да сравни налични на пазара кредитни продукти, каквато е целта на изискването за посочване на ГПР. Поради това умишлено невярното посочване на ГПР следва да се приеме за непосочване на такъв процент и да има същите последици.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/851d054c-7a41-4304-b586-1cb45ea2030d