Решение № 260529 от 11.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

260529

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, на единадесети декември две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

КОСТАДИН ИВАНОВ при участието на секретар Пенка

Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2192 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,приема следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Р.Б.Г., подадена чрез адв. Д., против решение № 2351 от 10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 9499 по описа на Районен съд Пловдив, V гр.с., с която се обжалва решението, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по отношение на Р.Б.Г., че ищецът П.М.Г., е собственик на следните движими вещи, а именно: хладилник SАMSUNG, модел RT 24VН; готварска печка NEO; холов ъгъл с лежанка - диван принцес, модел лилав с бяла кожа, Princess LVLWT; механизъм за повдигане на матрак, ведно с МДФ дъно за матрак; матрак - 1 брой и гардероб с плъзгащи врати, цвят –Венге; скрин „К.“ с черен гланц и спалня - 164/190, модел „Вени", цвят –Венге, както и пералня Ариели, модел WM - АЕ 800; съдомиялна NEO, модел DW – TS; плазмен телевизор NEO модел PDP -42S1, климатик

NEО, фризер малък и е осъден ответника

Р.Б.Г., да върне на ищеца П.М.Г., следните негови собствени движими вещи, а именно: готварска печка NEO; холов ъгъл с лежанка - диван принцес, модел лилав с бяла кожа, Princess LVLWT; механизъм за повдигане на матрак, ведно с МДФ дъно за матрак ; матрак - 1 брой и гардероб с плъзгащи врати, цвят –Венге и спалня - 164/190, модел „Вени", цвят –Венге, както и пералня Ариели, модел WM - АЕ 800; съдомиялна NEO, модел DW – TS; плазмен телевизор NEO модел PDP -42S1, климатик

NEО, фризер малък.

Заявяват се във въззивната жалба оплакванията на ответника жалбоподател, че първоинстанционният съд е постановил едно неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, както и, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява се, че основният спорен момент по делото е този за установяване правото на собственост върху процесните вещи и връщането им на ищеца. Съдът бил приел, необосновано за установено, че вещите били собственост на ищеца и, че същите са били в апартамента на ответницата.

Заявява се, от жалбоподателя, че в имота не е имало скъпи електроуреди, както и, че ищецът П.Г., до момента на завеждане на настоящото дело не е имал нищо общо с наетия имот и със същото дело се цели изнудване на собственика и облагодетелстване чрез неверни и недоказани твърдения.

Заявява се, че този извод на съда не бил направен на базата на всички събрани по делото доказателства, като от една страна се сочи, че съдът превратно е тълкувал доказателствата, а от друга страна е елиминирал основни доказателства по дело – а именно свидетелските показания на ответната страна, очната ставка, а трети доказателства въобще не били ценени и обсъдени. В тази насока се правят разсъждения по същество.

Заявява се, че е неправилен изводът на съда, че Договорът за наем от 01.12.2005 г. следвало да се изключи от доказателствата. Сочи се, че независимо, че Т. Д. не е познал положения подпис върху договора, самият той и приятеля му, а именно ищецът потвърждават наемните отношения като конкретизират в изявленията си и периода на ползването.

Обстоятелството, че апартаментът е нает и ползван от Т. Д. и други момчета се потвърждавало, според жалбоподателя, и от показанията на свидетелката М. Х. – домоуправител и непосредствен съсед, която заявила, че познава страните и „Т. беше наемател на Р. от поне 15 години“. Заявява се, че съдът изобщо не бил обсъдил и ценил тези показания. За да достигне до този извод първоинстанционният съд не бил обсъдил събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, а друга част изобщо не бил обсъдил и ценил. В тази насока се заявява, че съдът е изградил решението си на база на показанията само на заинтересованите свидетели, на ищеца. В тази насока отново се развиват съображения по същество. Заявява се, във въззивната жалба и, че съдът не се е мотивирал защо кредитира като достоверни и истинни само показанията на свидетелите на ищцовата страна, а е отхвърлил изцяло свидетелските показания на свидетелите на ответника, като се заявява, че съдът изобщо не бил обсъдил очната ставка между свидетелите на страните, от която ставало ясно, че е имало спор не за вещи, а били водени преговори за закупуване на имота от страна на Т. Д. или П.Г.. Съдът не бил посочил кои писмени и кои гласни доказателства го били мотивирали, за да постанови своето решение. В тази насока отново се правят разсъждения по същество, във въззивната жалба.

Заявява се, че съдът неправилно бил приел, че приемо-предавателния протокол е годно доказателствено средство за прехвърляне на изброените в него вещи. Сочи се, от жалбоподателя, че в мотивите на своето решение съдът явно си противоречи, като от една страна, било ясно заявено, че прехвърлянето на родово определени вещи ставало с предаването им, а за индивидуално определените такива само чрез договор, като се счита, че било ясно в случая, че вещите не са родово определени, поради което и изводите на съда били неправилни, според жалбоподателя. В жалбата се оспорва съдебното решение, в частта, относно размера на присъденото обезщетение за част от вещите. В тази насока се правят разсъждения по същество.

Заявява се, че съдебно- икономическата експертиза е оспорена от ответника - страна по делото, но въз основа на нея съдът бил постановил решението си. В тази насока се заявява, че вещото лице не е видяло и двете групи движими вещи, които следвало да оцени, но е приложило два различни подхода при изследването. В тази насока се прави анализ на заключението на вещото лице и това как трябва да се оценяват вещите на жалбоподателя.

Заявява се и относно съдебно- техническата експертиза, която е приета и неоспорена от страните, че в телефонния чат изобщо не ставало въпрос за скъпи електроуреди, защото такива вещи според жалбоподателя изобщо няма в апартамента.

Първоинстанционният съд не се е мотивирал как приема, че пералня Ариели, съдомиялна НЕО, плазмен телевизор НЕО, климатик НЕО и фризер малък са били в апартамента, и са собственост на ищеца, въпреки липсата на писмени доказателства за собственост и противно на единствените годни свидетелски показания за наличните вещи в апартамента при неговото отваряне от собственика. Заявява се, че мотивите на съда касаят установяване на обстоятелствата това кой е бил наемател в имота към датата на принудителното му освобождаване. Сочи се, че никъде не се държала сметка за това, че наличието на един или друг документ за собственост не е равносилно на наличие на тези вещи в имота към конкретен момент, като единственото доказателство за това какво е имало в имота са, към момента на отваряне се съдържат в показанията на свидетеля О. и косвено можело да бъдат извлечени от показанията на свидетеля П. С.. Не било ясно как съдът бил установил, че всичко изброено в приемо-предавателния протокол било налично в жилището, след като от единствените годни, събрани за този факт доказателства, категорично се потвърждава, че извън неопределени по вид мебели в имота не е имало нито телевизор, нито климатик, нито лаптоп, нито рутер, нито съдомиялна машина, нито пералня, прахосмукачка, домашно кино, ютия и други. В тази насока се заявява, че решението е непълно, необосновано и неоснователно.

Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният от П.М.Г., иск. Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.

С писмен отговор от П.М.Г., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. К., се взема становище относно въззивната жалба на ответницата, като се заявяват доводи, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания. Сочи се, че същата е неоснователна и се моли да бъде потвърдено решението в тази част. Претендират се разноски.

Постъпила по делото е и частна жалба от адв. К., пълномощник на ищеца П.М.Г., срещу Определение № 8154 от 4.08.2020 г. на Районен съд – Пловдив, по гр. дело № 9499 от 2019 г., с което е било допълнено решение № 2351 от 10.07.2020 г., в частта за разноските, като съдът е определил адвокатски хонорар, в размер на

331.43 лв. за оказана безплатна правна помощ, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Иска се отмяна на обжалваното определение, като се заявява, че същото е неправилно и се взема становище по същество. Счита се, че ответникът П.Г. следва да бъде осъден да заплати още 569.57 лв., в каквато насока е и направено искане в депозираната частна жалба.

Налице е писмен отговор на частната жалба, депозирана от адв. Д., пълномощник на жалбоподателя Р.Б.Г., ответник в първоинстанционното производство, в който се заявява, че жалбата срещу обжалваното определение е неоснователна. Иска се нейното отхвърляне.

Постъпила е и частна жалба от адв. Й.Д., като пълномощник на ответника Р.Б.Г., срещу Определение под № 8154 от 4.08.2020 г., на Районен съд - Пловдив, по гр. дело № 9499 от 2019 г., като се заявява, че обжалваното Определение е недопустимо и незаконосъобразно, поради това, че със своето определение съдът се е произнесъл по вече разрешен от същия състав въпрос, на основание чл. 248 от ГПК, с предходно Определение

№ 7851 от 28.07.2020 г.

Цитира се, че съгласно чл. 250 от ГПК процедурата за допълване на решението е предвидена като самостоятелно уреден способ, институт и няма нищо общо с искането за изменение на присъдените разноски. Счита се, че искането на основание по чл. 248 от ГПК по отношение на присъдените на ищеца разноски е решено с влязло в сила Определение от 28.07.2020 г. и съответно преклузивният срок по 248 от ГПК за преразглеждане на въпроса е изтекъл, поради което и производството инициирано по частната жалба на ищеца следвало да бъде прекратено. Доказателствени искания в жалбата не се сочат.

Постъпил е писмен отговор от адв. К., пълномощник на ищеца, П.М.Г., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба от ответницата в първоинстанционното производство Р.Г.. Допълнително са постъпили по въззивното дело и писмени бележки от адв. Д., пълномощник на жалбоподателя Р.Г..

Нови доказателства и доказателствени искания не се ангажират по въззивното дело, които да са допустими във въззивното производство, както и относими към предмета на делото.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба на ответника Р.Б.Г. е допустима – подадена от надлежна страна,в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:

За да постанови решението в обжалваната част, с която уважава предявените искове, в производство по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС – относно движими вещи, и предявени при евентуалност –искове по чл. 521 ал. 2 от ГПК-относно движими вещи, районният съд излага съображения:

От събраните по делото доказателства съдът приема, че считано от 2010 г. между страните по делото са възникнали наемни правоотношения, които и до настоящия момент не са прекратени, доколкото с Анекс от 06.04.2012 г. договорът за наем от 01.12.2010 г. е изменен и същият се счита сключен за неопределен срок. В случая от събраните - писмено доказателство – протокол от 17.07.2018 г. и гласни доказателства чрез разпита на св. Д. и св. М. съдът приема за установено, че Т.

Д. е оставил на своя приятел П.Г. находящите се в жилището мебели.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на две групи свидетели – на ищеца и на ответника се приема, че се установява по безспорен начин, че в апартамента, след като е бил сменен патронът на входната врата, е имало опаковани следните мебели, а именно: диван и ъглово легло, матрак, спалня, хладилник, гардероб, механизъм за повдигане на матрак и печка. Свидетелите на ищеца дават показания за тези вещи, като сочат, че са опаковали същите и са ги приготвили за изнасяне в коридора. От разпита на св. О. се установява, че от списъка, с който е запознат, е видял легла и спалня, но понеже били разглобени не може да каже колко са били; потвърждава, че е имало фолирани матраци, а в кухнята имало 2 хладилника;от мебелите заявява, че по – запазени били ъгловият диван в хола и матраците, а спалнята била стара, кухненското обзавеждане не било в добро състояние, а печката била захабена, а един от хладилниците пожълтял.